Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРИ ГОДИНИ САМООТВЕРЖЕН ТРУД - ДЕСЕТ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ЩАСТИЕ...

Президентът Владимир Путин започна голямото подреждане на властта в Русия. Акцията засега върви с променлив успех. Проблемът е, че президентът е решил да нареди своите и чуждите в отделни чекмеджета. Някои обаче не искат да са свои. В Кремъл пък няма пълно единодушие кои са своите и къде са чуждите. Арестът на видния олигарх и медиен магнат Владимир Гусински е опит за проверка на лоялността и сверяване на предположенията кой къде стои в новата координатна система на властта. Никой не очакваше, че новият лидер ще влезе с такива високи обороти в реформите и някои от старите играчи не успяват да заемат подходящи позиции за поредните зрелища. Вече се очертава

Стилът на Путин

Той не обича революционните стъпки и челните сблъсъци и няма да нарушава Конституцията, за да укрепи властта си. Най-трудните сценарии ще се прокарват в политическото пространство след консолидиране в кулоарите. Първо ще бъдат вкарани инициативите, за които президентът вече успя да убеди Държавната дума. Другите ще изчакват. Случаят с оттеглянето на вицепремиерката Валентина Матвиенко от борбата за губернаторския пост в Санкт Петербург показва, че Путин няма да играе на инат като своя предшественик Борис Елцин. Целите си той обаче ще постига с използване на хора от силовите структури на учредяваните нови длъжности, като тези на президентските пълномощници в 7-те федерални окръзи. При възникване на съпротива и при вземане на по-важни решения, Путин ще използва преките обръщения към гражданите.


Първата пречка в новото преструктуриране на властта е преодоляна. Държавната дума прие президентските реформи, които трябва да скъсят ръцете на губернаторите. Те ще загубят депутатския си имунитет в Съвета на федерацията. Вместо тях там ще заседават регионални представители. Така губернаторите ще загубят и възможността да блокират законодателните инициативи на Кремъл. Ще бъдат рязко понижени в структурата на федералната власт, ще намалят визитите си в Москва и възможностите за координирана съпротива. Ще загубят и контрола над финансовите потоци и силовите структури в регионите. По този начин те ще се окажат притиснати между Кремъл и избирателите си, а всеки опит за автономия или нарушаване на федералното законодателство ще бъде повод за легална покана за оставка. Така президентът Путин се опитва да прекрати регионалните своеволия и да сложи край на досегашното показно задушаване на реформите на места. Политическите генерали

не признават полулоялност

Сред олигарсите и близките до тялото се отличава великолепната петорка, съставена от Борис Березовски и свързаният с него шеф на президентската администрация Александър Волошин, бизнесмените-ковчежници Роман Абрамович и Александър Мамут и биографът и вечен на Елцин Валентин Юмашев. Близо до тях е банковата група Алфа на Пьотр Авен. Следващата група са т.нар. естествени монополисти, като Газпром и Единната енергийна система. Към тях може да бъде причислен и Лукойл. По-ниско в стълбичката са частните компании като ЮКОС и ОНЕКСИМ, които оттеглиха политическите си амбиции след кризата през 1998 година.


Сред компаниите и олигарсите, които се намират в опозиция на сегашната власт, най-типичен е примерът с Медиа-мост на Владимир Гусински. Путин вече заяви, че олигарсите трябва да бъдат отдалечени на равно разстояние от властта. Разбира се, ще се спазва известно приличие. Но президентският екип очевидно няма да приеме позицията на полулоялност на полудържавните компании, като например Газпром и Лукойл. Тези разминавания обуславят и слуховете за атака срещу Рем Вяхирев и Вагит Алекперов. Путин вече покани тези компании да се оттеглят от политическите проекти и финансирането на партии и медии, които имат неуредени проблеми с Кремъл. А изкуствено раздуханата война между Вяхирев и председателя на Единната енергийна система Анатолий Чубайс бе умело използвана и срещу двамата. Чубайс бе меко отстранен от пряко влияние върху президента Путин. Неуточнените позиции на петербургското лоби, опозиционните настроения сред Съюза на десните сили, влияят също разрушаващо върху позициите на Чубайс. Но той остава в т.нар. президентски екип, който се състои в момента от три нееднородни групи.

Трите кита на властта

Старото семейство представят Роман Абрамович и Борис Березовски, шефът на кремълската администрация Александър Волошин, министър-председателят Михаил Касянов, министърът на пътищата и съобщенията Николай Аксьонов и бившият министър на горивата и енергиите Виктор Калюжний, пълномощник за Каспийския регион. Втората президентска група са либералните петербургски икономисти около Чубайс, тя включва и няколко ключови вицепремиери и министри в новото правителство, президентския съветник Андрей Иларионов, както и министър-председателя Михаил Касянов. Третата група са колегите на Владимир Путин от силовите ведомства и спецслужбите. Те поеха федералните окръзи и Съвета за сигурност, където се съсредоточават повечето стратегически решения. Ролите са разпределени така: старото семейство влияе най-силно върху президентската администрация, петербургското лоби - в правителството, а съратниците на Путин - в Съвета за сигурност. Предполага се, че секретарят на Съвета Сергей Иванов, едно от най-доверените лица на президента, скоро може да стане шеф на кремълската администрация или министър-председател през есента. Сегашната разгрявка с административната реформа трябва да открие пътя към по-радикални стъпки. Кремъл смята да консолидира властта, за да засили контрола над икономиката и укрепи икономическата самостоятелност на Русия. Теорията за силната държава с пазарните механизми поражда опасенията за латиноамерикански вариант, което тревожи даже чевръстия Борис Березовски. Много от олигарсите се опасяват, че държавата ще започне безцеремонно да наднича в сметките и бизнеса им.


Арестът на Гусински е предупреждението към опозиционните средства за масова информация. Твърди се, че Кремъл ще поиска пререгистрирането им. Изненади очакват и Държавната дума, навела чинно глава. Предполага се, че през есента Кремъл може да предложи чрез придворната партия Единство законопроект за намаляване на депутатите по партийните списъци - вместо сегашните 225 до 100. След приемането на закона може и да не се чакат следващите избори, а по инициатива на своите да бъде предизвикано саморазпускане на Държавната дума. Три години самоотвержен труд - десет хиляди години щастие, цитира мрачно Мао Цзедун опозиционният либерален вестник Сегодня.

Теорията на големия скок обаче започва да куца

Обнародването на правителствената програма за развитие за пореден път е отложено. След като Герман Греф стана министър на икономиката, се почувства кризата сред реформаторите. Идеята на президентския съветник по икономиката Андрей Иларионов и на Греф за сваляне на валутния контрол не въодушевява премиера Касянов. Реформите в икономиката започват да губят темпо и първоначалната си радикалност. Президентът Владимир Путин поиска сега от Греф ново виждане за митническата политика. Греф обещава да опрости митническото регулиране. Става все по-очевидно, че единство около вижданията за най-спешните мерки и стратегията на реформите в правителството няма.

Борбата между кормилото и тялото

Последното преразпределяне на функциите в президентската администрация показва, че битката между старите и новите не е завършила. Според някои политолози, на кормилото са хората на човека N2 в държавата Александър Волошин и старото лоби, а до тялото са верните хора на Путин. Това е илюстрирано с първите заместници на Волошин - Владислав Сурков и Дмитрий Медведев. Сурков, човек на Волошин и Алфа-груп, отговаря за коородинацията с Държавната дума, Съвета на федерацията, Конституционния съд и за новото Главно управление по вътрешната политика. Неговият човек Андрей Попов вече погълна и управлението за връзки с общестевността и политическото планиране. На практика стратегическите политически решения ще преминават по вертикалата Волошин - Сурков - Попов.


Своите Путин държи по-близо до себе си. Верният Дмитрий Медведев, шеф на предизборния щаб на Путин, ще замества Волошин при отсъствията му (което се случва рядко), ще координира работата на апарата на правителството (където са съсредоточени изпълнителските функции) и ще следи за работния график на президента. Волошин повече ме устройва, признава в книгата си Путин.


Дотук равносметката в борбата между старите и новите, своите и чуждите в Кремъл, правителството сред олигарсите е 1:1. Реформата във властта обаче започна, а заедно с нея и съпротивата. Политолозите предсказват следващото шумно изясняване кой кой е през есента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във