Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРЕВОГИТЕ НА ВЕЛИЧЕСТВАТА

Изразът живея си царски, който отдавна се е наложил в българския език, може би все пак трябва да бъде преразгледан. Защото и величествата си имат своите проблеми. Сериозна порция от тях е на път да се стовари върху главата на испанския монарх Хуан Карлос. Братовчедът на Симеон получи удар под пояса от друг свой роднина - Карлос Уго де Бурбон-Парма. Става въпрос - ни повече, ни по-малко - за съдбата на испанския трон. Когато през 1980 г. Карлос Уго, потомъкът на карлисткото разклонение на кралската фамилия, официално се отказа от претенциите върху престола, цяла Испания въздъхна с облекчение. Споменатите претенции успяха в рамките на четири десетилетия да вкарат страната в три граждански войни и в крайна сметка да я хвърлят в лапите на франкистката диктатура.След смъртта на крал Фердинанд VII през 1933 г. започна ожесточена борба между т. нар. карлисти - привърженици на неговия брат Карлос де Бурбон, и онези, които подкрепяха за престола малолетната Изабела II. Това бе война и на две идеологии - карлистите настояваха за запазването на традиционните ценности, докато противниците им държаха много по-либерални позиции. Но по-важно бе друго: хората около Карлос защитаваха интересите на най-развитите в икономическо отношение провинции - Каталония, Навара и Бискай - и настояваха те да получат известна автономия. Партията на Изабела, напротив, искаше централизиране на властта и равнопоставеност на всички области.Този спор никога не е затихвал напълно в Испания, а сега се разгаря с нова сила. Възобновените претенции на Карлос Уго де Бурбон-Парма ще доведат до появата на нов фактор в испанската политика - фактор, който може да окаже сериозно влияние върху сегашното разположение на силите. Работата е там, че в последно време все повече се усложняват отношенията на центъра с провинциите. И тук става дума не за терористическите леви групировки като каталонската Тера Люре или баската ЕТА (тяхното влияние напоследък намалява), а за умерените националисти в Бискай и Каталония. Тези хора, които винаги са осъждали тероризма, се опитват да изменят отношенията с центъра в своя полза по законен път. Което ги прави несравнимо по-опасни за Мадрид.Така например правителството на Бискай, с почти единодушната подкрепа на местния парламент, смята да обяви провинцията за територия, доброволно присъединила се към испанската държава. За целта те смятат да проведат референдум през 2004 година. От Мадрид реагираха много остро на това намерение и обявиха, че ще използват всички законни средства, за да не го допуснат. Референдум ще има, дори и да пратят танкове срещу нас, отговори говорителят на баското правителство Хосеба Егибар. Каталонците, които винаги са били по-предпазливи от баските, също декларираха намерения да променят статута на провинцията си. Испанският премиер Аснар твърди, че сепаратистките действия на регионите нарушават конституцията на страната, чиято 25-а годишнина бе отбелязана тези дни. На това баските отвръщат, че конституцията не може да управлява живота им, защото при приемането й навремето не са били поканени техни представители. Каталонците отново действат по-внимателно, като се позовават на онзи член, който предвижда внасянето на изменения в основния закон съобразно променените реалности. Именно в този спор се замеси с неочакваното си изявление лидерът на карлистите. За разлика от своите предци, подкрепили навремето режима на Франко, Карлос Уго се е увличал от идеите на социализма и дори известно време е бил прост работник в завода на Рено в Лимож. В началото на октомври херцогът събра последователите си на среща край френския курорт Биариц. Там той заяви, че системата на автономиите в Испания преживява остра криза, защото автономиите бяха създадени от испанската държава, а трябваше да е обратното - държавата да бъде създадена от автономиите. Според него родината му има нужда от федерално устройство, което е доказало ефективността си в други европейски страни. А думите на един потомък на Бурбоните няма как да не бъдат чути.

Facebook logo
Бъдете с нас и във