Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРЕТИ МАРТ, ИЛИ КАК ПРАЗНИКЪТ ОТНОВО НИ СВАРИ НЕПОДГОТВЕНИ

Не, това не е статия по
случай националния ни празник. Той ще трае само ден. Става въпрос
за един друг празник, който ще започне на 3-и март, но ще продължи
много дълго след това и ще има ключово значение в борбата за разпределяне
на икономическата власт в страната ни. След 3-и март ще падне
забраната за търговията с акции на приватизационните фондове.


Касовата приватизация
концентрира напрежение единствено около сключването на сделките.
След това частният собственик поема нещата в свои ръце и е отговорен
сам пред себе си за печалбите или загубите. С приватизационните
фондове проблемът е друг. В тях учредителите, които дадоха паричните
вноски, изготвиха проспекта и стратегията на фонда, останаха в
доста от случаите с дялове под 1 процент. Останалата част от капитала
е собственост на десетки, а при най-големите фондове и на стотици
хиляди дребни акционери, закупили своите парченца
срещу почти безплатно раздадените им бонове. При това положение
напълно нормално е желанието на повечето учредители да увеличат
своите дялове, за да си подсигурят контрола върху управляваното
от тях дружество. При големите фондове в Западна Европа и Америка
се смята, че притежаването на пакет от 10% гарантира контрола,
ако останалите акции са разпръснати между многобройни дребни инвеститори.
У нас все още нямаме достатъчно практика, за да кажем дали това
правило действа.


На проведените досега
общи събрания опити за превземане на властта бяха правени само
там, където в дневния ред бе залегнала точка за промени в управителните
органи. (Случаят с Българо-холандския приватизационен фонд.) Според
изискванията на Търговския закон на общо събрание не могат да
се разискват въпроси, които не са предварително оповестени, освен
когато всички акционери присъстват (нещо почти невъзможно) и никой
не възразява срещу подобни изненади.


При възможност за извършване
на промени в управителните органи заинтересованите групи досега
се опитваха да съберат по повече пълномощни от дребните акционери,
за да си подсигурят вземането на правилното решение.
След 3-и март ще е разрешена и търговията с акциите на фондовете,
която, според желанието им, ще се осъществява или на борсата,
или на извънборсовия пазар. Според информация от БФБ-София досега
нито един от фондовете не е подал нужните документи, за да бъдат
допуснати неговите акции за търговия на борсата, и това е лесно
обяснимо. Комисията по ценните книжа и фондовите борси беше предложила
нови текстове в Закона за приватизацията, които трябваше да централизират
търговията на книжата от масовата приватизация и на фондовете
само на борсата. Тези текстове обаче бяха отхвърлени от Министерския
съвет, а приемането на закона се очаква да стане най-рано в средата
на март.


При извънборсовия пазар,
за който у нас липсва каквато и да е регулация, не е възможно
да се прецени каква е точно цената на дадена акция, защото липсва
задължението тя да се обявява публично. При това положение можем
със сигурност да кажем, че 3 март ще се запомни като деня, в който
ще се роди един силен сив пазар. За една акция в един
и същи ден ще се сключват сделки на цени, които ще се различават
с десетки хиляди левове. С други думи, настъпва нов златен век
за спекулантите, които под шапката на липсващото законодателство
ще успеят да направят добри пари. Тези пък, които имат достатъчно
пари, ще получат възможност да си купят приватизационен фонд.
Губещи отново ще са дребните инвеститори, продали акциите си на
цени далеч по-ниски от реалните. Търговията ще се осъществява
чрез агентите на различните играчи, които ще обикалят по домовете
на акционерите, предлагайки своите оферти. След това чрез клоновете
на банките само ще се извършва прехвърлянето на собствеността.
Разбира се, разплащанията при сегашното законодателство могат
да стават и на ръка - това ще е предпочитан вариант, защото по
този начин за счетоводни нужди може да се използва сума по избор.
Цялата операция, в която ще участват над 3 милиона български граждани,
ще се проведе под прикритието на гъста информационна мъгла от
страна на държавните електронни медии. А залогът на борбата ще
е контролът върху 18% от собствеността в държавата.


Първите играчи вече се
включиха в битката чрез пласирането на предварителни договори
за продажба на акции, но кулминацията все още предстои. Целта
не са само акциите на фондовете и притежаваните от тях предприятия.
Въпросът е и кои банки ще обслужват тези предприятия, кои застрахователни
дружества ще правят застраховките, чии спедиторски фирми ще осигуряват
транспорта на продукцията, чии външно- и вътрешнотърговски организации
ще я продават и т.н., и т.н. Колко дълго ще продължи всичко това,
едва ли някой е в състояние да прогнозира точно. Победителите
ще са сред тези, които са най-комбинативни и имат най-сериозни
финансови възможности. По-голяма част от дребните инвеститори
сигурно ще продадат акциите си, притиснати от ниските си доходи.
Не трябва да забравяме, че най-активни в масовата приватизация
бяха пенсионерите, които в момента получават средно около 50 хил.
лв. месечно. В същото време предложенията за акции на бившия Българо-холандски
приватизационен фонд - сега Българска холдингова компания, тръгнаха
от 4000 лв. за акция, което означава, че за една бонова книжка
човек може да получи 100 000 лева. Предусещайки развоя на събитията,
част от приватизационните фондове вкараха в уставите си клауза,
която прави акциите винкулирани. По този начин съществува задължението
те да се предлагат първо на досегашните акционери.


Предстоящата операция
ще е предизвикателство и за неособено почтената балканска комбинативност.
Между другото подобни прояви вече се забелязват. От няколко седмици
насам във всекидневниците периодично излиза платено съобщение
от председателя на надзорния съвет на приватизационен фонд Нов
век Боян Славенков. В него той информира акционерите на
фонда, че общото събрание ще се проведе в Крумовград, тъй като
там се намирало най-доброто предприятие собственост на фонда.
Истината обаче сигурно е малко по-различна. Едва ли ще са много
акционерите, които ще пътуват до Крумовград заради едно общо събрание.
Тактиката не е нова и се използва широко и на Запад. Но там дребните
акционери имат свой представител, защитаващ техните интереси,
или представител от инвестиционна банка. Обикновено инвеститорът
дава право на банката, която се занимава с неговите инвестиции,
да го представя и на общите събрания. Това се налага и поради
факта, че в портфейла на един инвеститор има различни акции и
е практически невъзможно да се следят плътно всички компании.


По-нататък в платеното
си съобщение г-н Славенков обяснява, че г-н Димитър Цонев, член
на надзорния съвет и шеф на фирмата Прогрес файнънс България,
чрез която действа американският фонд New century holdings, не
трябва да бъде упълномощаван от дребните акционери за участие
в общото събрание, защото, образно казано, не е от нашите. Очевидно
снимката на врага, така позната ни от множеството
партийни конгреси, ще бъде използвана масово и на общите събрания.
Предварителните индикации показват, че сблъсъците няма да се разминат
без участието на силовите структури, които при нужда ще показват
правилния избор.


Към кого ще се обърнат
дребните инвеститори? Най-вероятно това ще е Центърът за масова
приватизация, който в общественото съзнание е държавната гаранция
за нормалното протичане на процеса. Комисията по ценните книжа
и фондовите борси, въпреки вменените и от закона задължения, сред
които е и защитата на инвеститорите, не е популярна институция
в публичното пространство.


Едва ли търсенето на виновник
за създалата се ситуация е най-важното в момента. А и използвайки
думите на един бивш министър, можем просто да кажем, че виновно
е времето. Ето, че и пролетта дойде през февруари, а синоптиците
това не го предсказаха. Най-лошото ще е, ако този чисто икономически
процес бъде политизиран по схемата вашата масова приватизация
и нашата масова приватизация. Чуждестранните инвеститори обаче
едва ли ще обърнат внимание на политическите препирни - те просто
ще изчакат да им дойде времето - не задължително през пролетта,
а тогава, когато правилата на играта станат такива, каквито са
при тях и каквито трябва да станат и у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във