Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРЕТИ ЕКИП СЕ ЗАЕ ДА ЛИКВИДИРА ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ

Драмата около Океански риболов отново зае подобаващо място на страниците на българската преса. Преди месец депутати от Бизнесблока размахаха папки, доказващи, според тях, тежките престъпления на ликвидаторите на Океански риболов. Година по-рано - през февруари 1997-а, по същия начин синдикалният лидер Константин Тренчев пръв се закани да извести обществото за нарушенията в рибното пристанище на Бургас. Пред обектива на телевизионните камери лидерът на Подкрепа връчи папката на главния прокурор на републиката. И повече нищо не се чу за нея. Единствено в.БАНКЕРЪ се запозна с тайното й съдържание. Учудващо бе, че в папката липсваха обвинения. В нея преобладаваха предимно писма на моряци, които се разграничават от действията на Независимия моряшки синдикат, който пък открито воюва със сегашните ликвидатори (бр.11 на в.БАНКЕРЪ от 1997 г.).


Този път причината за вълненията около Океански риболов е друга.


Поредната смяна на караула


Сега за ликвидатор на риболовното дружество е определена международната консултантска фирма Ърнст енд Янг. В началото на миналата седмица представители от лондонския й офис подписаха съответния договор. На 18 март документът бе допълнен и с парафа на промишления министър Александър Божков. От тази дата започна да тече едномесечният срок, в който Ърнст енд Янг трябва да бъде вписана в търговския регистър на бургаския съд. Тази процедура обикновено отнема около седмица, но съдилищата в страната имат различна практика. На някои места (въпреки че няма законови пречки) отказват да впишат като ликвидатор юридическо лице. Ако това се случи и в Бургаския окръжен съд, Ърнст енд Янг ще бъде принудена да упълномощи свой представител, който по-късно ще си подбере помощен екип от около десет човека. Макар че подобно предположение не променя нещата: няма значение какво ще кажат бургаските магистрати, след като договорът между промишленото министерство и консултантската фирма е подписан.


Според договора ликвидацията на Океански риболов трябва да се извърши за срок от една година. В случай че се окаже твърде кратък, той може да бъде продължен. Според клаузите на документа Министерството на промишлеността изисква между кредиторите първи да бъдат удовлетворени моряците, които имат да получават около 5 млн. щ. долара. За услугата пък новият ликвидатор ще получи процент от извършените продажби, каквато е обичайната световна практика. Ако постигне по-висока цена, и процентът съответно се увеличава, и обратно. В хода на преговорите миналата седмица стана ясно, че представителите на Ърнст енд Янг са водили разговори ЕБВР да финансира със средства от програмата САРА (по линия на ФАР) ликвидацията на Океански риболов със 100 хил. ЕCU. Те са необходими за изработването на финансов анализ, встъпителен баланс, оценка на активите и т.н.


Бургаското дружество не е сред късметлиите


То не случи нито на генерални директори, нито на ликвидатори, нито на принципал.


За сегашното състояние на дружеството част от моряците обвиняват бившия генерален директор Тодор Иванов. Друга част негодува срещу първия екип от ликвидатори - Пламен Маринов, Тодор Петров и Ивелин Лозев. Заради депутатско питане с техните действия бяха запознати всички народни представители от 37-ото Народно събрание. Главна прокуратура също прояви интерес и постанови ареста на Пламен Маринов.


Преди двадесет месеца със задачата да ликвидират Океански риболов се заеха капитан Костадин Патранесков, Дина Парталева и Тодор Тонев. Те обаче също не успяха да се харесат на всички моряци и най-вече на Независимия моряшки синдикат. Не станаха симпатични и на новия-стар собственик на дружеството - Министерството на промишлеността. Обвиненията срещу тях са, че защитават интересите на бивши директори. А със задачата да установи дали са извършили нарушения се е заела Националната следствена служба. След повече от година обаче тя все още не е повдигнала конкретни обвинения.


Ликвидацията на Океански риболов бе обявена на 15 юли 1994 г. от тогавашния промишлен министър Румен Биков. В началото на 1995 г. част от предприятията от промишлеността преминаха под управлението на земеделското министерство. И тъй като наловената риба служи за храна, Океански риболов също се сбогува с промишленото ведомство. Но не за дълго. През лятото на миналата година аграрното министерство върна предоставените му преди три години дружества. Междувременно всички риболовни кораби на Океански риболов бяха продадени. Останаха само хладилно-транспортните съдове. След като стана ясно, че и занапред ще си блъска главата с Океански риболов, Министерството на промишлеността се замисли как да ускори ликвидацията му. Първата идея бе дружеството да се влее в структурите на пристанище Бургас. В този случай портът получава активи на стойност около 10 млн. щ. долара. Неблагоприятната част на операцията е, че се нагърбва да изплати на кредиторите на Океански риболов задължения от около 7 млн. щ. долара. Привлекателното във вливането е, че по този начин бургаското пристанище се сдобива с кейовата стена и с рибното пристанище. На свой ред Океански риболов получава възможност да се облажи от предстоящата модернизация на бургаското пристанище. И вече като цяло привлекателното в идеята за обединяването на дружествата е, че при приватизацията на порта срещу съответната сума новият собственик би получил концесия за целия пристанищен комплекс.


С разработването на всички документи по прехвърлянето на активите неизвестно защо идеята е забравена и не стигна до Министерския съвет. Тогава остана вариантът ликвидацията на Океански риболов да продължи. Само че този път с нов екип от ликвидатори, върху които да не може да бъде упражняван натиск. На препатилите българи в подобни случаи най-подходяща им изглежда международна консултантска фирма, която има опит в международното търговско право и притежава сертификат за лицензиран ликвидатор. Задължително условие за допускане до конкурса за определяне на ликвидатор бе кандидатите да се запознаят на място със състоянието на Океански риболов, тъй като информацията, с която разполага принципалът, е от досегашните ликвидатори, което не означава, че е 100% вярна, обясняват от министерството. Конкурсът за подбор на такъв избраник се провежда в началото на декември 1997 година. Информационен меморандум закупуват Ърнст енд Янг, Купърс и Лайбрънт и българска фирма, която обаче не е допусната за по-нататъшно участие, тъй като не отговаря на условията. Оферта постъпва само от Ърнст енд Янг. Преговорите приключват едва на 12 март 1998 г., тъй като се водят директно с лондонския офис на фирмата.


Синдикалните напъни


След като стана ясно, че предстои смяната на караула на Океански риболов, местният Независим моряшки синдикат открито заяви претенциите си да получи собствеността на дружеството срещу онова, което имат да получават моряците. Според публикации в пресата синдикатите щели да обяснят на одитора (бел. ред. Ърнст енд Янг), че фирмата е потънала в свръхзадължения, много по-големи от стойността на имуществото й, и никаква оздравителна програма не може да я спаси. Най-доброто решение и за флотилията, и за държавата, и за моряците, според профсъюза, било Океански риболов да бъде обявен в несъстоятелност, след което моряците да получат четирите траулера и концесия за рибното пристанище в Бургас. Всъщност подобно искане не е ново. Веднага след смяната на собствениците на дружеството Пламен Симов, председател на синдиката, е сондирал мнението на експертите от Министерството на промишлеността за подобно решение. Тук обаче разбират от ликвидация и хващат на тясно синдикалния лидер. Той не може да се яви в качеството си на кредитор, тъй като не разполага с договори за цесия, които да показват, че синдикатът е изкупил задълженията на дружеството към моряците. Освен това Океански риболов не може да бъде обявен в несъстоятелност, защото само преди година Върховният съд отмени подобна мярка, наложена на дружеството от бургаските магистрати с мотива, че Океански риболов не може да фалира, след като от година е в процес на ликвидация (в.БАНКЕРЪ, бр.1 от 1997 г.).


Лошият собственик


Според чл.268 от Търговския закон ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да платят на кредиторите. Но държавата - собственик, в лицето на промишленото министерство, ограничава тези дейности до текущите сделки. За четири години от обявяването на ликвидацията Океански риболов все още не е зачеркнат от търговския регистър и продължава да функционира. Въпреки ясното повеление на закона ликвидаторите сключват и нови сделки. С продажбата на няколко риболовни кораба всички действия на ликвидаторите се изчерпват. Заради бавните действия на принципала пропаднаха някои добри предложения, свързани с продажба на активи, които в.БАНКЕРЪ описа в поредица публикации в началото на миналата година.


В продължение на две години ликвидаторите са изпратили шест писма с предложения за продажбата на кораба Фрегата до земеделското министерство и още три до промишленото. Отговор обаче не е получен. С други четири писма до същите ведомства се предлага Океански риболов да продаде дяловото си участие в българско-нигерийското дружество Глоб фишинг индъстрийс. Резултатът е мълчание. Собствениците на Океански риболов остават безмълвни и за предложението да бъде продадено българското участие в холандско-българското дружество Булджак. Сега новият ликвидатор ще преценява доколко тези предложения са обосновани.


Одобрение не получиха и предложените оздравителни програми за 1996 и 1997 година. Те обаче така или иначе бяха частично изпълнени (в частта, която не зависеше от министерските чиновници), тъй като представляваха единствената разумна възможност Океански риболов да продължи да осигурява работа и доходи за своите моряци. Едно от малкото неща, които направи земеделското министерство, докато беше собственик на Океански риболов, бе на колегиум в края на миналия май да обсъди офертите на потенциалните купувачи на бургаското дружество (в. БАНКЕРЪ, бр.17/1997 г.). Кандидатите бяха международния холдинг Фибак, английските Джи мар сий фуудс и Джей ти сий фуудс, както и българските Пасифик 1, ТВ-консулт и Давко груп. Тогава чуждестранните оферти бяха определени като несъстоятелни, а по-късно така бяха оценени и българските. Нито една от тези фирми не продължи преговорите.


Българското законодателство третира дружествата в ликвидация като работещи предприятия. А продажбите на активи се определят като търговски сделки. Търговският закон пък повелява върху всяка подобна сделка да се начислява ДДС и данък върху печалбата. На практика, без държавата да е кредитор, тя изземва около 70% от получените от продажбата средства. В този ред, за да удовлетвори всичките си кредитори, дружеството трябва да продаде имущество на стойност три пъти по-голяма от неговите задължения. Но ако една фирма наистина разполага с такова състояние, тя едва ли би стигнала до ликвидация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във