Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРЕТАТА КАРИЕРА НА ЕРХАРД БУЗЕК

БЕРЛИН СЕ ПРОВАЛИ В БИТКАТА ЗА ШЕФ НА ПАКТА ЗА СТАБИЛНОСТПрез една юнска вечер на 1999 г. бившият американски президент Бил Клинтън възкликна по време на една вечеря в Бон по следния начин: Ако не бях президент на Съединените щати, щях да се кандидатирам за поста координатор на Световната организация за Балканите. Тогава шегата и доброто настроение на Бил Клинтън добре кореспондираше с два факта - войната в Косово отиваше към своя край с добре защитени американски интереси, а европейците започваха да разбират, че ще поемат големите тежести за икономическото стабилизиране на региона. По същото време Германия проведе успешна дипломация, създаде по своя инициатива Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и успя да гарантира германските интереси с назначаването на Бодо Хомбах за координатор. Струва си да се припомни шеговитият тон на Клинтън в юнската вечер край Бон на Рейн. Тогава той бе по адрес на вечните европейски игри за получаването на пост, който да осигури властови механизъм в Брюксел. Постът координатор на Пакта за стабилност тогава се схващаше като ключ към баланса на интересите на Балканите. Германската оферта Бодо Хомбах, тогава бе приета без изненади. Единственото изключение бе бързината, с която бе реализирана. Кратка, но смислена разходка на канцлера Герхард Шрьодер с един от най-доверените си хора, какъвто бе Хомбах и последващ телефонен разговор на кандидата с приятел от Белия дом във Вашингтон, който казал, че това е добро решение. Тогава решението изнерви предимно Виена. Австрийската дипломация по това време се опитваше да прокара кандидатурата на Ерхард Бузек, добър познавач на Балканите, безспорен професионалист и политик, който освен че добре измерва краткото разстояние между националните и европейските интереси, знае и добре да ги пази. Австрия обаче трябваше да преглътне назначаването на Хомбах. Освен нея единствено Гърция гледаше с подозрение към кандидатурата му и изрази публично безпокойство за ролята си на Балканите. Близо две години и половина след това австриецът Ерхард Бузек все пак успя да наследи Бодо Хомбах, който казваше Моите Балкани са Брюксел, и да оглави Пакта за стабилност. Малко е да се каже, че изненадани бяха всички, включително и самият Бузек. Не очаквах, каза той, както и много дипломати, въпреки че в продължение на седмици кандидатурата му бе фаворизирана. Четиринадесетте външни министри на Европейския съюз гласуваха едонодушно за, а един отсъстваше. Получи се така, че германският външен министър Йошка Фишер по време на гласуването отишъл до... тоалетната. Вестник Зюддойче цайтунг доста цинично описа ситуацията като тоалетна дипломация. Германия остана самотна при този избор, а избирането на Бузек минава за личен неуспех на канцлера Шрьодер. Както при всеки избор на мастит европейски пост най-интересната част е задкулисната игра. И този път не мина без нея. Германия, която дава голямата част от парите по Пакта за стабилност, естествено бе силно заинтересована. Берлин се опитваше да убеди Париж да представи собствен кандидат. Първоначално президентът Жак Ширак се съгласи, но после явно е размислил. Вътрешнофренските проблеми се оказаха по-силни. След френската история дойде ред на Италия. Тя въобще не обърна внимание на Пакта за стабилност, за да опита сили за друг пост - този на председателя на новосформирания Конвент на Европейския съюз. Италианският премиер Силвио Берлускони показа, че ще бъде много радостен, ако този председател се казва Джулио Д'Амато. После германската дипломация направи всичко, за да убеди датчаните да предложат свой кандидат. Той се появи и с тихата подкрепа на Швеция. Кандидатура на дипломата от ООН Сьорен Йесен-Петерсен бе до предпоследния момент в надпреварата. В заключителната част, по време на заседанието в понеделник обаче, бе изненадвващо оттеглена и накара германския външен министър да отиде до... тоалетната. Докато Фишер отсъстваше от заседанието, работата бе приключена и австриецът Ерхард Бузек бе избран за посредник между Европейския съюз и Балканите.Наричат Бузек спиритуалната сила на австрийската политика. Шейсетгодишният юрист е започнал като функционер на консервативната Австрийска народна партия и се налага като заместник-кмет на Виена. В средата на 80-те години се опитва да направи идеологически мост с градове като Братислава, Прага и Будапеща. Точно Бузек е допринесъл изключително за влизането на Австрия в Европейския съюз като шеф на Народната партия и като вицеканцлер. Всичко това до 1995 г., когато тогавашният му любим министър и сегашен австрийски канцлер Волфганг Шюсел му отне лидерското място в партията. Отношенията между двамата междувременно стигнаха до точката на замръзване заради коалицията на Шюсел с Австрийската партия на свободата на Йорг Хайдер. По този повод познавачи на австрийската политика твърдят, че мнозина от политическия елит на Виена ще отдъхнат с облекчение, че наследникът на Бодо Хомбах се казва Ерхард Бузек, защото той по принцип не се отказва от професионалната политика. Един австрийски вестник даже сложи интересно заглавие: Никога не казвай за Бузек НЕ.Впрочем в биографията му има един важен детайл, особено интересен и за България. През 1995 г. е директор на Института за Дунавския район. Темата дунавски район е една от традиционните и най-важните за австрийската външна политика. Важна е и като добър начин за запознанство с проблемите на Югоизточна Европа. Бузек има още едно предимство. В последно време той бе пълномощник на австрийското правителство по разширяването на Европейския съюз. Дипломатите изтъкват международните лични контакти като най-големи предимства на Бузек. После почти 20-годишният му ангажимент към Централна Европа и Югоизточна Европа го прави естественият фаворит, който казва, че Пактът за стабилност не е нищо друго освен естествената подготовка за Европейския съюз. Но Бузек би трябвало да знае, че връзката между Пакта за стабилност и Европейския съюз е деликатна тема, която изнервя и често провокира съмненията на страните от Югоизточна Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във