Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРАСЕТО БУРГАС-ВЛЬОРА ПЕЧЕЛИ БОГАТИ ПОЧИТАТЕЛИ

Г-н Фергюсън, каква е разликата между проучването, което сега представихте на правителството, и това от 1995 година?


- При сегашните изчисления на Браун и Руут, консултантската компания от Хюстън, бе доказана цена на трасето от 1.1 млрд. щ. долара. Вероятно помните, че през 1995 г. стойността на проекта беше около 850 млн. долара. Разликата идва от увеличените размери на резервоарните стопанства, които ще се изградят на пристанищата в Бургас и Вльора. Освен това изчисленията вече се правят на базата на танкери от 300 хил. тона дедуейт, докато преди сметките се правеха за 150 000-тонни танкери. Естествено има инфлация и съответно увеличение на цените през изминалия период, особено на металите.

Дали тази по-висока цена няма да отблъсне инвеститорите?


- Разработката на Браун и Руут доказва, че АМВО може да бъде една много добра инвестиция. Такова е мнението и на фирмите, които добиват и ще транзитират нефта. В разговорите помежду ни те определят проекта АМВО като едно много добро предложение в сравнение с други възможности.

Кои други възможности?


- Ами например проектите за нефтопроводи Констанца - Триест, Одеса - Броди, а също и Бургас - Александруполис.

А Баку - Джейхан?


- Ако говорим за този нефтопровод, той няма конкуренция, тъй като свързва директно находищата в Азербайджан със Средиземно море, докато всички останали проекти са за петрола, добиван в Казахстан и северния шелф на Каспийско море. Ако погледнем обаче икономически двете пристанища - Вльора и Джейхан, то албанското е по-изгодно в сравнение с турското.

Кое му е по-изгодното?


- Ами при всички положения нефтът трябва да излезе от Средиземно море, тъй като пазарът там е пренаситен. А от пръв поглед на картата се вижда, че разстоянието от Джейхан до Гибралтар е два пъти по-дълго в сравнение с това от Вльора до Гибралтар. Изчисленията показват, че разликата за превоза на нефта ще е около 4-5 долара в полза на Вльора заради по-късото разстояние.

А в сравнение с другите проекти?


- Що се отнася до проекта Бургас - Александруполис, Вльора е за предпочитане, защото в албанското пристанище могат да се товарят над два пъти по-големи танкери. Така ако нефтът стигне до Вльора, цената му ще е с 3-4 долара по-ниска на тон, отколкото ако се товари в Александруполис.

Не смятате ли, че претоварването на танкерите в Новоросийск и Бургас също ще оскъпи нефта и може да го направи неконкурентен в сравнение с този, който минава по трасето Баку - Джейхан?


- Не. Защото от Баку до Джейхан ще се плаща транзитна такса, която е пресметната на около 2.5-3 долара на барел. Докато цената на превоза с танкери през Черно море е изчислена на 2.5 долара на тон, т.е. разликата е около шест пъти в полза на трасето Новоросийск - Бургас. В крайна сметка цената за превоза на нефта от Баку до Джейхан ще стигне до 18 долара за тон, плюс 3 долара за превоза с танкери от Джейхан до Аугуста, Сицилия, или общо - 21 долара за тон. В същото време от Новоросийск до Вльора цената ще е 2.5 долара през Черно море плюс 9 долара транзитни такси през трите балкански страни - общо 12 долара. Като се прибавят и два долара за превоза от Вльора до Аугуста - то цената за превоза става 14 долара.

Все още обаче не се знае цената за преноса на нефта от Каспийския регион до Новоросийск, за да се направи цялата равносметка.


- Засега със сигурност може да се каже, че преносът на петрола по трасето Бургас - Вльора ще излиза по-евтино, отколкото от Бургас до Александруполис. Що се отнася до останалите два проекта: Констанца - Триест и Одеса - Броди, то никой не гледа сериозно на тях.

Да се върнем на цената на петролопровода - 1.1 млрд. щ. долара. Кой ще инвестира една такава огромна сума?


- Най-вече фирмите, които добиват нефта в Каспийския регион: Шеврон, Ексън-Мобил, Бритиш петролиъм-Амоко, Коноко, може би Тексако, и, разбира се, ЛУКойл, които направиха нови открития на петролни полета край Астрахан. ЛУКойл е партньор и при добива на нефта в Казахстан, а участва също и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Това са основните потенциални инвеститори.

Какво ще е участието на трите страни, през които ще минава тръбопроводът?


- Ние предлагаме да се подпише лизингово споразумение за предоставяне правото за преминаване на трасето за срок от 25-30 години с опция за продължаването му. Това ще е и делът на трите държави в изграждането на нефтопровода.

И какво ще печелят те?


- Лизинговото споразумение предполага заплащането на транзитна такса за преминаващите количества нефт. Предполагаме, съдейки от опита в други страни по света, че транзитната такса ще е около 20 цента на тон за разстояние като българското. И като знаете, че всекидневно ще преминават по 100 хил. тона нефт - можете да си направите сметката. При два пъти по-малкото разстояние в Македония или Албания съответно и сумата за тях ще е два пъти по-малка.

Излиза по около 20 хил. долара на ден.


- Е, разбира се, това са неща, които се преговарят. Но да не забравяме, че помпените станции например са големи консуматори на електроенергия и производителите на тази енергия също ще печелят добре. Пристанищата Бургас и Вльора също ще си получават пристанищните такси, ще се привлече работна ръка и т.н.

А какво ще е финансовото участие на трите държави в компанията, която ще изгражда и експлоатира петролопровода?


- Никакво. Просто не се предвижда от тях да се искат пари за това. Тяхното участие ще се сведе само до предоставянето на правото за преминаването на тръбите.

Значи те няма да имат директно акционерно участие в дружеството, експлоатиращо тръбопровода?


- Напротив, ще имат. Нашето предложение е България да участва с 10% от капитала. Приблизително на толкова сме остойностили трасето. За Албания и Македония става въпрос за 5 процента. Но пак казвам, това участие ще е с предоставеното право за изграждането на тръбите върху съответната територия, което означава, че трите държави освен от транзитните такси ще печелят и от дивидентите.


Ако България, Македония и Албания ще притежават общо 20% от капитала на това дружество, как ще се разпределят останалите проценти?


- При капитал от 1.1 млрд. щ. долара около 400 млн. щ. долара, или 40%, ще бъдат предоставени за такива дялови участия.

На кого?


- На финансови институции примерно.

Кои?


- Да речем, на ЕБВР, на Световната банка, на други, проявили интерес...

За колко време очаквате да се възвърнат направените инвестиции?


- Пресметнали сме, че възвръщаемостта ще е около 18-20%, така че за около пет години инвестициите ще се изплатят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във