Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРАНСПОРТНОТО МИНИСТЕРСТВО ЩЕ ПЛАЩА ЗА ГРЕШНО УВОЛНЕНИЕ

Министърът на транспорта Вилхелм Краус прегазил текстове от Кодекса на труда (КТ), подписвайки заповед (N3127 от 25.09.1997 г.) за дисциплинарно уволнение на началника на Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) във Варна капитан далечно плаване Николай Симеонов.


С решение от 10 юни 1998 г. Софийският районен съд отменя като незаконно уволнението на г-н Симеонов и го възстановява на заеманата преди наказанието длъжност. Същевременно Министерството на транспорта ще трябва да заплати на Николай Симеонов 1.260 млн. лв. обезщетение за времето на принудителната му безработица, плюс лихвите и съдебните разноски. На 20 юли съдът е пуснал изпълнителен лист до ведомството за изплащане на обезщетението.


В решението на съда е записано черно на бяло, че извършеното дисциплинарно уволнение... се явява незаконосъобразно... тъй като при налагането на дисциплинарното наказание по чл.188, т.3 от КТ не е спазена императивна законова разпоредба. Съгласно чл.193, ал.1 от Кодекса на труда дисциплинарното наказание се налага след изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения от субекта на дисциплинарната власт.


Съдът установява


че от г-н Симеонов не са били поискани писмени или устни обяснения от министъра на транспорта. Обяснения са били поискани и приети от лице, което не притежава качеството работодател - началника на ДИК-София Стефчо Минчев. Но законът не допуска работодателят да натоварва друг със задължението си по чл. 193, ал.1 от КТ.


Заповедта за уволнението на капитан Симеонов е издадена на основание на неизпълнени от него задължения, произтичащи от Кодекса за търговско мореплаване и Гражданскопроцесуалния кодекс. Според министър Краус началникът на ДИК-Варна съгрешил, давайки разпореждане за нарязване на кораба Интерсий, както и при разрешеното от него отплаване на кораб Стейнлис Дюк въпреки постановената му от Варненския окръжен съд мярка задържане.


Историите около Интерсий


започват на 6 април 1994 г., два дни след пристигането му в пристанище Варна. Тогава корабът се накренява силно и подава сигнал за бедствие. В спасителната операция участват сили на Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП) и на порт Варна. В крайна сметка корабът е спасен, но капитанът му отказва да подпише стандартния Лойд-протокол за изплащане на дължимите суми по спасителната операция. Два месеца по-късно Варненският окръжен съд осъжда корабособственика - гръцката компания Investor Shipping and Trading Co. Ltd., да заплати на спасителите сумата 25 хил. щ. долара.


Гърците не плащат нито цент, а хората от екипажа един след друг напускат плавателния съд. Съгласно международното морско право и нашите закони при подобни случаи корабът трябва да бъде продаден, спасителите възмездени, а остатъкът - предаден на корабособственика. Ако купувач не се намери - съдът трябва да се нареже и средствата от продадения метал да се разпределят по същия начин.


Въпреки петкратно организираните търгове купувач на Интерсий не е намерен. На всичко отгоре корабът пречи на корабоплаването. При авария между движещ се и швартован (завързан) кораб виновен е този, който е на ход. Това е едно допълнително натоварване за пилоти и капитани, особено при маневриране на по-големи кораби или в по-сложна метеообстановка - пише управителят на Пилотска станция - Варна, капитан Николай Дамянов.


На 19 май 1997 г. на основание чл. 332 от Кодекса за търговско мореплаване к-н Симеонов сключва договор за нарязването на Интерсий с единствената фирма, допусната до такава дейност в района на ДИК - Варна. Става въпрос за ЕТ Живес. Договорът е одобрен от всички заинтересовани страни, за което е съставен протокол от съдия-изпълнител. На 2 септември шефът на ДИК - Варна, моли в писмо министър Краус да определи начина за продаване на метала от нарязания кораб. Три седмици след това Симеонов е уволнен.


Още по-сложен е


случаят със Стейнлес Дюк


за който в.БАНКЕРЪ писа в бр.45 от 1997 година. Стейнлес Дюк, плаващ под панамски флаг и собственост на гръцката компания Аdriatic Tankers Shipping Co. S.A., пристига за ремонт в кораборемонтния завод Одесос във Варна през 1995 година. Танкерът е поправен, но фирмата-собственик фалира, не се издължава на завода, в резултат на което той го задържа. Месеци по-късно се оказва, че същият корабособственик дължи за неизплатен ремонт 153 705 гулдена и на холандската фирма Frank Mohn Nederland B.V. След това обаче корабът става собственост на руски гражданин, който пък го препродава на българска фирма. Плавателният съд е записан в българския корабен регистър, получава всички необходими документи и с разрешение на к-н Симеонов, дадено на основание чл.365 от Кодекса за търговско мореплаване, поема по морета и океани. Едва тогава, изпускайки с повече от година двумесечния срок, даден на холандците от Варненския окръжен съд да предявят иск срещу първия корабособственик - гръцката компания, техните адвокати настояват транспортното министерство да открие гаранция от 153 705 гулдена за нанесена щета от ДИК - Варна.


Според експерти и двете причини, изтъкнати в заповедта за уволнението на Николай Симеонов, са съшити с бели конци. Очевидно министър Краус е бил подведен от своите подчинени и сега ръководеното от него ведомство ще трябва да плаща за грешката. При това като че ли не става дума за политическо уволнение - капитанът е сред създателите на СДС във Варна, един от ръководителите на Екогласност в града, човекът, който разкри машинациите около износа на зърно през 1995 година. Във всеки случай и отстраняването на Симеонов и някои други уволнения в БМФ през изминалата седмица предизвикаха доста сериозно безпокойство сред морските среди във Варна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във