Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРАГИКОМИЧНАТА СЪДБА НА ПОЛИТИЧЕСКОТО РЕЙТИНГУВАНЕ

Рейтингуването навлезе здраво в медийното и политическото пространство. Дори обрасна със своеобразен сексуално- политически жаргон - на този му падна, онзи го държи. Често се използва в контекст изцяло вън от политиката и твърде близо до обикновеното битово проклятие: Да ти умре рейтингът, Не ме гледай като политик рейтинга си и още куп фолклорни остроумици, показващи, че българинът още е склонен да се майтапи дори когато му е до рев. Тази констатация не се отнася до тъй наречения елит - особено политически.Всичко започна с това, че социолозите първоначално (към 1990 г.) изследваха отношението към няколко емблематични личности просто за да видят тенденциите в политическия процес и доколко личностите влияят върху оценката за партиите. Изведнъж пред социологическите агенции се скупчи тълпа - къде с молби, къде с укори и заплахи: Ама аз защо не съм включен. Включете ме? Какъв е този рейтинг на политиците, в който основни фигури (разбира себе си) не са включени!. И се тръгна - докато списъкът на политиците набъбна дотолкова, че сега в социологическо изследване можете да намерите и лист с над 40 имена. (Представете си досадата, на която се подлага интервюираният - а сега кажете за този, а сега за този, а сега ... и така 40 пъти. А идват нови и нови мераклии - ама защо не и този, а защо не и мен...) Генезисът на политическото рейтингуване у нас започва от невероятния нарцисизъм и загубата на всякакво чувство за хумор в новия български политик. Поне в преобладаващата част от тези иначе обикновени, нормални хора, които играта на случайността изхвърляше периодично на гребена на вълната. Изведнъж те губят реална представа за себе си, започват да се изживяват насериозно, като големи актьори на политическата сцена.Рейтингуването като цяло е свързано със задаването на смешни въпроси Имате ли доверие на следните политици? Така аз може да нямам доверие за две стотинки на Ахмед Доган например, но пак да смятам, че той е изключителен политик. Или пък да имам пълно доверие в искреността и почтеността на Симеон Сакскобургготски, но да мисля, че няма необходимите качества, за да се оправи с управлението на страната. Какво ни казва в случая доверието? Друг въпрос - Одобрявате ли, или не одобрявате следните политици? Оказва се например, че 35% одобряват Надежда Михайлова. И какво ни казва това? Едни я одобряват чисто визуално, други не я одобряват, защото мъти водата на нашето Кате или пък е синя, трети смятат, че е просто политик с качества. Или пък 12% одобряват Александър Томов - едни го виждат като петата колона на СДС вляво и съответно го одобряват или не одобряват, други го виждат като политически въжеиграч и съответно казват браво, как майсторски играе момчето или пък У-у-у, какъв безпринципен тип. Какво ни казва в случая одобрението?Разбира се, рейтингуването е малко или много заблуждаващо - изменчиво, непостоянно, лъжовно, емоционално и ирационално. Достатъчно е да се сравнят рейтингите на бившия и сегашния президент само месец преди изборите, за да стане ясно за какво иде реч. Но заблудата е неизбежна. Първо, защото социолозите не могат да включат в изследванията си всички мераклии за мерене на рейтинга им - съответно те изначално ограничават, намесват се в листата на рейтингуваните. Второ, защото за оценката се питат хора, които нито жив политик са виждали, нито имат представа какво трябва да прави този политик. Единствената представа за него те получават от медиите (или просто от живота - оставам без работа, качват данъците, обеднявам, значи някой от ония там горе или направо всичките са виновни.) Рейтингът не казва какво прави по специалността един политик, а доколко е попаднал в светлината на прожекторите, как изглежда пред камерите, как се държи с журналистите, може ли да се измъкне ловко от неудобни въпроси, да прояви чувство за хумор и съпричастност... До голяма степен отразява умението да се работи с медиите, да познаваш спецификата на медиите. А един много умен, кадърен, та дори на всичко отгоре и честен човек може да изглежда като обрулено дърво пред камерите и да излъчва усещането за пълна безпомощност и неориентираност. И обратно - наглият некадърник, оплетен в нечисти игри и машинации пред камерите и съответно от екрана, прелива от достолепие, направо блести като можещ и знаещ човек, изпълнен с желание да работи за бедните, онеправданите и на ползу роду. Но хората казват, оценяват и имат това право! Да, но от какви позиции оценяват? Ето, в обществения живот се случва нещо - увеличава се патентният данък например, въвеждат се матури или пък медиците ни в Либия са извадени от затвора. Съответно рейтингите на министрите Атанасов и Велчев се сриват, а рейтингът на Соломон Паси лети в небесата. Значи ли това, че Паси е велик, а Велчев и Атанасов - некадърници? Може и да е вярно, а може и да е съвсем невярно. Просто само от тази оценка не може да се съди. Да искаш пермаментната оценка на хората за политиците е същото, като да искаш непрестанна оценка от пациента на операционната маса за хирурга. При първия разрез той би изревал Вън този касапин! Оставка!Разбира се, хората имат право на своето мнение. Нещо повече, то трябва да се следи, защото е напълно възможно озверелият от болка пациент да скочи от масата и да нанесе непоправими поражения преди всичко на себе си. Рейтингуването - отчитане на общественото мнение - с цялата му изменчивост, непостоянство, лъжовност, емоционалност и ирационалност не е лошо. Проблемът е, че много от т.нар. сериозни политически анализатори, коментатори и журналисти остават само на това ниво - рейтингът му пада, значи не става, некадърен е, не е на висотата на задачите, с които се е заел! Съответно анализират и коментират сериозно спада на рейтинга, с което предизвикват нов спад на рейтинга, с което пък доказват правотата на собственото си твърдение - Не става!. По този начин рейтингът, сам по себе си във висша степен продукт на медиите, се вкарва обратно в медиите, но вече като аргумент. Светът на реалните икономически и социални процеси (и доколко даден политик се справя с тази материя) често се заменя от общественото отражение на медийното отражение на... играта на камерата и прожекторите. Справка - последния медиен скандал с рейтинги, където НЦИОМ вкара сред политиците и шоумена Слави Трифонов и правилно отчете невероятния му рейтинг. Само дето мястото на Слави не е в тая класация. И истинският въпрос не е Одобрявате ли дейността на.... Ала това е бял кахър.И все пак рейтингуването е общественополезно. Всеки политик иска да има висок рейтинг. Първо, поради елементарна себичност; Второ, за да запази мястото си от съпартийците, които копаят под него и мечтаят за това място. Да имаш висок рейтинг обаче, означава да зарадваш масите с нещо позитивно - къде реално, къде илюзорно. Да създадеш впечатление за компетентност, за разбиране на нещата - къде реално, къде илюзорно. Да бъдеш много по-компетентен от опонентите си - къде реално, къде илюзорно. Илюзорните неща (голи фрази, лозунги и пр.) обаче все по-малко вършат работа. Едно, защото масите вече се научиха да ги ловят и после, защото и политическите ти опоненти, и политическите ти приятели (които мечтаят за мястото ти) ще направят всичко възможно, за да те разобличат. Така политиците стават все повече принудени да казват на хората реални неща и да показват реална компетентност. Друг е въпросът, че ангажираните с тях PR-агенции се стараят от малкия успех да раздухат медийно събитие, а провалът да мине като забележка под линия, но такива са правилата на играта. По-важното е, че рейтингуването вече играе роля на остен, подбутващ политическия елит във вярна посока - към компетентност и работа в интерес на обществото. Забавното в случая е, че политиците сами си създадоха този остен с невероятната си самовлюбеност и загубата на всякакво чувство за хумор. Неприятното пък е, че дебатът за реалното съдържание на политиката се замества от изкривеното отражение на отражението, или казано простичко: Не ми говори, бе! Виж си рейтинга!.

Facebook logo
Бъдете с нас и във