Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТРАДИЦИЯТА ОТДАВНА НЕ Е КАКВОТО БЕШЕ

УКРАШЕНИЕ НА ЦАР ФЕРДИНАД НЕ ЗАИНТЕРЕСУВАЛО ВНУКА МУГодината е 1986-а. Симеон II живее в Мадрид и дори не подозира, че след три години ще му се отвори парашутът, за да се приземи десетина лета по-късно в сърцето на изтерзания български електорат, който ще го облече във власт. Е, не царска, но власт. През същата 1986-а Гаро е симпатичен възрастен и болен господин, приближаващ 80-те. През целия си живот той пази дълбоко в сърцето си любовта и верността към монархията. Финансовото състояние на стария роялист не е блестящо и той е принуден да се раздели с едно скъпо за него бижу, спечелено на покер преди години и съхранявано като реликва не заради ювелирната му стойност, а защото някога е принадлежало на цар Фердинанд. Златният нагръден знак, или иглата, е с кръгла форма. В средата има голям рубин и буквата F, заобиколени с 11 диаманта. Според сведения на специалисти, Фердинанд е имал два такива нагръдни знака, които е сменял в зависимост от тоалета си. Другата игла е била със син камък в средата. Други допълват, че подобни, но по-семпли драгоценни игли царя обичал да подарява на приближените си.Както и да е, но като монархист до мозъка на костите си Гаро решава първо да предложи нагръдния знак на хората, на които той принадлежи по право. Сиреч, на царското семейство. И решава да попита Симеон, като наследник на Борис и Фердинанд, дали не би искал да купи нагръдния знак на дядо си срещу символичната сума 250 германски марки.Така през тази 1986 г. се кръстосват пътищата на българския цар в изгнание, на монархиста Гаро, притиснат на стари години от финансовия недоимък, и един трети човек, който осъществява връзката между първите двама. Той не е нито монархист, нито картоиграч. Той е експерт, който изпитва чисто човешка симпатия към Гаро и известна доза любопитство към личността на Симеон. Колкото и да е опасно по онова време да се търсят контакти с прокудения цар, толкова рисковано е било и изнасянето на нагръдния знак на Фердинанд от страната. Третият, нека го наречем така, поема рисковете и в едно от пътуванията си зад граница взема със себе си бижуто. От европейска столица изпраща писмо до Симеон, придружено с любезното предложение на арменеца Гаро и с обяснение как двамата биха могли да осъществят връзка, за да му предаде иглата. Третият оставя номер на пощенска кутия, до която Симеон трябва да пише, за да се разберат къде и как ще се срещнат. И наистина Третият дочаква отговора на Симеон. Дословно той гласи следното: 29.10.86 г.Драги господине,Завръщайки се от делово пътуване, намерих Вашето любезно предложение. Съжалявам, че малкото средства, с които разполагам за извънредни разноски, не ми позволяват да Ви откупя иглата, чиято снимка, впрочем, Ви връщам.С искрени поздрави и на добър час!Симеон IIТолкова. Кратко, любезно и ясно. Гаро дори не е и подозирал, че може да постави в такова неудобно положение своя кумир - да го принуди да си служи с евфемизми, за да обясни, че няма излишни 250 марки. Покрусен, той дава картбланш на Третия да продаде нагръдния знак където намери за добре. Третият отива в първия антикварен магазин и без пазарлъци получава за малкото бижу 2500 г. марки. С тях Гаро закърпва финансовото си положение. Нищо, че е подплатено с разочарование от отказа на Симеон. Не го коментира. Година-две по-късно умира, без да дочака връщането на Симеон в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във