Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОВА, КОЕТО БОГ Е СЪТВОРИЛ, ЧОВЕК НЕ БИВА ДА РАЗТУРЯ

Г-н Гоцев, често ли се връщате към първите си стъпки в политиката?


- Бях много млад, когато политиката влезе в моя живот и в живота на моите близки и връстници. На 9-и септември 1944 г. арестуваха родителите на много от най-добрите ми приятели. По-късно част от тях бяха убити. Баща ми беше уволнен, а после продължително време притесняван от комунистическата власт. Тези събития изградиха в мен категорично и принципно отношение към тогавашната власт и към Червената армия. Семейството ми беше в много близки отношения с големия демократически лидер Стойчо Мушанов и вероятно под неговото въздействие още в края на 1945 г. аз станах член на младежкия съюз на Демократическата партия. Тогава днешният почетен председател на ДП Борис Кюркчиев силно се впечатли от младостта ни, моята и на моите приятели, и когато веднъж ни видя в ученическа униформа, възкликна: Момчета, върнете се вкъщи и елате да се запишете, когато пораснете. Ние дори се пообидихме.


После нещата се усложниха и започнаха репресиите. Благодарение на саможертвата на Димитър Диамандиев списъците на младежката организация на ДП бяха укрити. Ние, разбира се, се опитахме да продължим да работим тайно. Но скоро дойде момент, в който прозрях, че на този етап никой не може да помогне на България. И въпреки убежденията си се превърнах в един коректен гражданин на страната. Понякога обаче се питах дали като участвам в изготвянето на някои закони, не правя компромис със собствената си съвест. Най-близките ми приятели, с които единствено можех да споделя съмненията си, ме убеждаваха, че напротив - подобряването на законите е наше задължение. Разбира се, малка част от моите предложения и проекти влизаха в действие, защото бяха прекалено различни от директивите на управляващата партия. Настоявах например за въвеждането на брачен договор, за по-строги критерии при разтрогване на брака, воден от християнската максима, че това, което Бог е сътворил, човек не бива да разтуря. Участвах и в изготвянето на проект за граждански кодекс, но той беше прекалено смел, за да бъде възприет тогава.


Как се върнахте към политиката след 10-и ноември?


- В края на 1989 г. при мен дойдоха Димитър Диамандиев и Борис Кюркчиев и ме помолиха да изготвя нов устав за възстановяването на Демократическата партия. Направихме го за една нощ заедно с Веско Веселинов, използвайки стария устав на партията, преди да я забранят. Тогава бях много ентусиазиран от идеята да се възстанови Демократическата партия, защото тя никога под никаква форма не влезе в коалиционни отношения с партиите от Отечествения фронт. Тя като че ли даде най-много жертви, като се има предвид малочислеността й, а всичките й лидери бяха убити или вкарани в лагерите.


Повечето от хората, които са преживели огорченията от идването на комунизма в зряла възраст, белязаха днешното си политическо присъствие със силен реваншизъм. А вие как успяхте да запазите толерантността си?


- Радвам се, че мислите така, макар че през деведесета година смятах, че отношението ни към Комунистическата партия трябва да бъде по-решително, а промените - по-радикални. Разбира се, тогава бях с десет години по-млад. Но никога - нито аз, нито някой от приятелите ми е целял лична мъст или реванш. Вярвахме, че трябва да бъдем умерени. Когато обаче става дума за първите ни стъпки в демокрацията и сега съм убеден, че трябваше да са по-радикални, за да не се налага осем години по-късно все още да се занимаваме с досиета и с лустрацията, за която вече е толкова късно.


Радикализъм ли липсваше на първото управление на СДС?


- Не. Просто не беше толкова лесно да се противопоставим на мощната комунистическа партия, която всъщност само се преименува. Ето защо тогава си мислех, че единствената възможност за България е да се създаде силна и единна партия на демократична основа и с християн-демократични ценности. За жалост това стана чак през 1994 година. За мое най-голямо съжаление Демократическата партия излезе от СДС и аз изживях едни от най-трудните си мигове, вземайки решение да я напусна. Останах редови член на Съюза на демократичните сили, защото бях убеден, че това е вярната формула за успешно противопоставяне на комунистите.


Мисля, че правителството на Филип Димитров направи всичко, което беше по силите му. Но при враждебната атмосфера, в която работеше, съдбата му беше предопределена.


Какво е различното в дейността ви като депутат в пленарната зала и сега като част от изпълнителната власт?


- Разликата е много съществена. В пленарната зала най-важното е винаги твърдо да отстояваш политиката на своята партия. В държавната власт обаче винаги трябва да търсиш консенсуса, компромиса, да премълчиш, ако е необходимо, за да постигнеш най-доброто за държавата.


По-рано парламентарната трибуна ми компенсираше липсата на адвокатска изява. Вече съвсем радко заставам там и това ми липсва. Сега обаче денят ми е толкова натоварен, че не ми остава време да усещам тази липса. Освен това, за разлика от преди, усещам много по-голяма отговорност. Преценявам всяка своя стъпка и всяка изречена дума, защото това, което правя, влияе на оценката на целия кабинет и на цялото ни управление.


Случвало ли ви се е като министър да подписвате решение, което като депутат бихте оспорвали в пленарната зала?


- Никога. Всичко, което подписвам, е свързано с провеждане на програмата на СДС, така че е невъзможно да има някакво противоречие. Няма случай да съм вземал решение, в което не съм убеден. Винаги се старая да търся това, което е най-доброто не само за политическата сила, която представлявам, но най-вече за държавата. Впрочем такива са разбиранията и позициите на целия кабинет.


Вие сте били в действащото право като адвокат, участвали сте в процеса на законотворчество като депутат, сега сте и в изпълнителната власт. Дава ли ви това някакво по-особено самочувствие?


- Този опит ми помага много. Чувствам се уютно в работата си, защото няма проблем, който да не познавам. Адвокатският ми опит ми подсказва как ще функционира един нов закон, какви недоволства може да се очакват и какви ще са предимствата му. Работата ми като народен представител ме е научила да приемам и да изслушвам хората внимателно и да бъда отзивчив към проблемите им. За съжаление рядко успявам да им бъда полезен. В съзнанието на повечето хора министърът на правосъдието е еманацията на правосъдието в страната. Най-често те идват, за да се оплачат. И не могат да повярват, че министърът не може да провери защо е решено едно дело по определен начин, че не може да направи забележка на магистрат, който си е позволил да се отнася грубо към човек в залата, че дори няма право да потърси отговорност на магистрата за безпричинно ненасрочено дело и т.н. В такива случаи ми е нужен много такт, за да не разочаровам събеседниците си, или да укрепя доверието на хората в правосъдието, защото от това има интерес цялата държава.


Според вас какъв е проблемът в момента между изпълнителната и съдебната власт?


- Мисля, че не съществува истински проблем. Вярно е, че част от Висшия съдебен съвет се противопоставя на проекта на Закона за съдебната власт. Това обаче не важи за всички. Едни съдии го подкрепят, други - не. Но конфликт между съдиите, прокурорите, следователите и изпълнителната власт аз не виждам. Става дума за различни мнения по закона, който предлагаме, но не и за конфликт. Вероятно някои се страхуват от по-строгите наказания, но не оправдавам добрите и съвестни професионалисти, които неоснователно се чувстват засегнати. Най-сериозните протести са срещу въвеждането на дисциплинарното наказание - преместване в друг съдебен район. А това е нормална демократична практика, която съществува във Франция от десетилетия.


Подкрепяте ли тезата, че хората с юридическо образование са най-подходящи за политиката?


- А не показва ли политическата действителност у нас точно това? В парламентарната група на СДС например има най-много лекари. Според мен това зависи от нуждите на момента. Мисля, че сега е много важно в политиката да бъдат икономистите. Дори си позволявам да твърдя, че ако премиерът ни не беше финансист, едва ли щяхме да постигнем тези блестящи резултати. Вярно е, че най-близо до политическия поглед върху обществото е юридическият. Правото е обществена дисциплина, изучава историята, администрацията, правните навици на обществата.


Това че лекарите са най-много в парламентарната ви група, прави ли политиката на СДС по-хуманна?


- Вие ме навеждате на тази мисъл, но отговорът е - вероятно да. И си го обяснявам с вътрешните избори, чрез които СДС издигна своите кандидати за народни представители. Може би нашите избиратели точно това са имали предвид, когато поставиха на много от челните места на листите лекари. Но нашата политика е хуманна и защото е изградена върху християндемократическите ценности на партията. Ние искаме да изградим социално пазарно стопанство, а не пазар в условията на див либерализъм.


Как преценявате ролята на традиционния християнски морал в обществото ни днес?


- Това е най-здравата основа, върху която може да се изгради една нова България. По-солидна основа от християнските ценности и християнския морал - няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във