Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОВА ДЯСНО НАОКОЛО

С учредяването на Граждански клуб 14 декември Едвин Сугарев хвърли поредната димка в лагера на и без това разединената десница. Надежда Михайлова долови само досадно бръмчене от страна на бившия член на ръководството на СДС. Действията на Сугарев за пореден път дадоха повод кухненските взаимоотношения вътре в синята партия да бъдат извадени на показ и дъвкани от чужди и от свои. Но независимо дали този факт ще се разглежда от отворените прозорци на Раковски 134, или от улицата пред партийната централа, темата за състоянието на СДС и десницата ще става все по-актуална с наближаването на местните и парламентарните избори. А че тя е разединена, разпиляна и объркана, се вижда откъдето й да я погледнеш. От птичи поглед СДС прилича на квачка, разпиляла пилетата си. Защото в дясното политическо пространство има само една партия, която може да бъде наречена без изхвърляне политическа сила. Не само заради миналото й, а и поради факта, че сама може да събере при парламентарни избори толкова гласове, колкото всички останали от десницата, взети заедно. Това предимство на СДС не трябва да бъде омаловажавано от по-малките десни партии, ако намеренията им за обединение на десницата са искрени, а не само игра на думи. Проблемът на СДС е, че още не може да се съвземе след стреса от загубата на последните избори и не знае как да възстанови някогашното си единство. Днес СДС се раздира от вътрешни противоречияПо хоризонтали и вертикали партията е осеяна с официални и неофициални групировки, кръгове и клубове. Новото сдружение на Сугарев просто продължава редицата на създадените преди него клуб Сенатор и клуб 4 февруари. Сенаторите се нарекоха обединители по линия на депутатския корпус, като включват в редиците си бивши народни представители от миналото народно събрание и по тяхно височайше благоволение и на народни избраници от по-предишни парламенти. Около четвъртофевруарци се наредиха хард седесари и тук-там бивш син депутат. Те засега вдигат най-малко шум около себе си. Оставят името им да говори вместо тях. Сугарев върна още по-назад лентата на историята с наименованието на неговия граждански клуб. И сигурно в поетичните си видения рисува толкова много хора на сбирките на 14 декември, колкото навремето събра митингът на СДС на 14 декември 1989 година. Заявката, направена от Сугарев за дистанциране от политическите партии и обединение на база съмишленици на идеята за гражданско общество, е камуфлажна дреха за наивници. Иначе с какво друго може да се обясни, че основната нишка, която свързва Сугаревите клубни другари, е разочарованието не от кой да е, а точно от СДС. Това обяснение дава сериозни основания да се предположи, че в предизборното време, което тропа на вратата, декемврийците на Едвин ще има какво да търгуват в коалиционни преговори, да речем с Бакърджиев, или със Софиянски, а защо не и с НДСВ. Може да има и изненади, Сугарев винаги е бил непредвидим. Качество, което не се цени особено в политиката. Впрочем най-старото деление в сините редици се дължи на неизживяната все още носталгия по времето, когато СДС беше съюз от много партии, а не една партийна структура. Затова и много от членовете й се изявяват като демократи, социалдемократи, християндемократи, либералдемократи... Разделението върви и по линията партийно ръководство - парламентарна група. В първото надделява лидерката Михайлова, във второто - Иван Костов. Като се прибавят и личните взаимоотношения между Костов и двете Михайлови, поотделно картинката става съвсем футуристична. В дясното политическо пространство са пръснати и пръкналите се от СДС нови партии. Двата най-добри клонинга на СДС създадоха Софиянски и Бакърджиев. И двамата бяха емблематични личности за синята партия. С по-голямо влияние от БДС Радикали на Евгений Бакърджиев е Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски. Не защото хората, които членуват при единия, са по-различни от тези, които са при другия. Разликата е в излъчването на двамата водачи и посланията, които пръскат около себе си. И двамата излязоха от СДС по едно и също време и горе-долу с едни и същи мотиви. И двамата запяха по едно и също време, но не в един глас песента за обединение на десницата. Пръв извиси глас Софиянски, веднага мелодията подхвана и Бакърджиев. Предстоящите през есента избори за местна власт и избирането на кмет на столицата пришпориха неприлично рано в сравнение с други избори и издигането на кандидатури за столичен градоначалник. Софиянски заяви намеренията си да се кандидатира за трети мандат и дори предложи да бъде подкрепен от СДС. Надя Михайлова първо хлъцна от изненада. После го отряза. Около казуса местни избори се завъртя и неуспешният опит на Бакърджиев да създаде Нова десница. И да привлече около себе си като бъдещи коалиционни партньори други десни партии като ВМРО на Каракачанов и Гражданската партия на България на Богомил Бонев. Те обаче са от друга опера. И до последния момент ще играят соло. Няма да се дадат с лека ръка и на друг обединител от ранга на Бакърджиев. По-скоро ще гледат да се продадат на добра цена. За излагане на стока на партийните сергии обаче е още рано да се говори. Така че Каракачанов и Бонев има накъде да се оглеждат и дори да хвърлят по едно око към центъра и ма-а-а-алко вляво от него. СДС роди и един неуспешен клонинг - този на Христо Бисеров. Неговият Екип беше хит при създаването му. Сега спи зимен сън. Може пък и да се събуди напролет. И тогава да покаже какво може и дали въобще може нещо. Вдясно СДС има и своите традиционни партньори - БЗНС в различните му вариации от Мозер до Пинчев през Петко Илиев и обратно, и ДП на покойния Стефан Савов. Земеделците са по-ербап от демократите и май ще се пробват и сами тук-таме на изборите. Може някъде и да подадат ръка на СДС. Но без пазарлъци няма да минат. Около демократите нищо не се чува от доста време, май са се стопили като сладолед, изваден от хладилника. Така че е най-вероятно да си кротуват хванати за полата на Надежда. Пък ако тя им отпусне нещо, няма да откажат. С две думи, картината в десницата е калейдоскопична, хаотична и променлива в зависимост от политическата ситуация, страстите на централно и регионално ниво и игрите на лидери от всякакъв калибър. Като се почне от върха и се стигне до низините. За капак НДСВ се явява нещо като нищо в предизборния пейзаж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във