Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОРОВИТЕ ЗАВОДИ - СРЕДСТВО ЗА НАТОРЯВАНЕ НА ГАЗОВИЯ СКАНДАЛ

Трети месец маса отговорни
институции в държавата изясняват на тъмно или на чисто флагманите
на българската тежка химия са били подсигурени през миналата година
с газ - основната суровина за производство на азотни торове. В
деня за парламентарен контрол вицепремиерът и промишлен министър
Александър Божков даде n-ото поредно обяснение по нашумелия случай
Хардланд инвестмънт - Булгаргаз - торови заводи.
Съобщавайки, че основното споразумение между Харланд инвестмънт
и Булгаргаз за газови доставки е сключено на 27 февруари
1997 г., вицепремиерът уточни, че количествата природен газ, осигурени
от Харланд за четирите български предприятия -Химко,
Агрополихим, Агробиохим и Неохим,
произвеждащи азотни торове, представляват около 26% от общото
им потребление. Договорите, подчерта г-н Божков, са подписани
в момент, когато на пазара на торове се оформя изключително тежка
конюнктура. В края на юни и началото на юли миналата година, само
за няколко дни, на международния пазар е регистрирано главоломно
падане на цените - с 30 щ. долара за тон азотно-торов продукт.
Същевременно


непрекъснато се повишава
цената на основната производствена суровина


- природния газ. Специалистите
от този бранш коментираха пред в. БАНКЕРЪ, че тенденцията
за сериозно поевтиняване на азотните торове е трайна, на международния
пазар се забелязва остро свиване на потребителското търсене. Една
от причините за срива в бизнеса е излизането на един голям потребител
като Китай от пазара. На този сиво-черен фон, допълват експертите,
за разлика от руските производители на изкуствени торове българските
нямат шанса да ползват правителствени преференции за цената на
газовата суровина. Руските специализирани предприятия я купуват
с около 50% по-ниско, отколкото пазарната цена на синъото гориво
в страната. В момента, твърдят познавачите, Химко
работи с 25% от капацитетните си възможности, защото производствените
му разходи са доста по-високи от международните цени на продукцията,
произведена от врачанския завод. В условията на все още висяща
приватизация държавните мениджъри на дружеството резонно свиват
производството, за да не акумулират по-големи загуби, които биха
помрачили атрактивните черти на предприятието. Дали


зациклянето
на раздържавителната сделка Химко


има преки връзки с раздухването
на скандала Харланд засега не е известно. Знайно е
обаче, че той стартира в началото на декември 1997 г. с питането
на депутата Димитър Луджев как са договорени доставките на газ
за торовите заводи, защо за сделката е избрано регистрираното
в Уайоминг - САЩ, дружество Харланд инвестмънт и какви
загуби е понесъл от цялата операция националният бюджет. Съмнения
за чистоплътността както на доставчика, така и на
самата сделка се чуха и от Мултигруп на пресконференция,
дадена от групировката на 19 декември миналата година.


На 16 януари 1998 г.
изпълнителният директор на Овъргаз


Сашо Дончев конкретизира
атаката на групировката, заявявайки във вестникарско интервю:
Газът, който Хардланд инвестмънт продава или
доставя на Химко - за това има няколко договора, е
купен от Булгаргаз, който го е купил от Топенерджи.
Как може да да излезе на Химко по-евтин, отколкото
ако беше купен от Булгаргаз? Само ако някой не е платил
мита и ДДС. Е, за чия сметка е това?


На същата петъчна дата
вицепремиерът Евгений Бакърджиев отговори на депутатското питане
на Димитър Луджев, който поиска разследване на сделката между
Хардланд инвестмънт и Булгаргаз, предупреждавайки,
че тази газова афера може да се окаже много по-голяма от
аферата със зърното. В отговор вицепремиерът съобщи, че от въпросната
сделка Булгаргаз е спечелил 1.176 млн. щ. долара.
От февруари до декември миналата година, посочи г-н Бакърджиев
Хардланд инвестмънт е купувала газ от Булгаргаз
и го е доставяла на химическите заводи Химко, Агрополихим,
Агробиохим и Неохим срещу производството
на изкуствени торове на ишлеме. Чрез сделката, която се проверява
от Комитета по енергетика и НСлС, увери вицепремиерът, заводите
са успели да преодолеят кризата и да пласират продукцията си на
нови пазари.


На 20 януари Евгений Бакърджиев
уточни


че проверката по сделката
освен всичко друго щяла да покаже и кой от служебното правителство
е одобрил операцията. По този повод бившият служебен премиер Стефан
Софиянски заяви пред БТА, че за първи път чува името на фирмата
Хардланд инвестмънт и че не е работа на правителството
да се бърка в чисто стопански отношения, но подкрепя идеята да
се разследва сделката с въпросната фирма. В същия ден БТА разпространи
и изявлението на лидера на Евролевицата Александър Томов, направено
в Монтана. Там евродепутатът намекнал, че около премиера
Костов има опасен приятелски кръг, какъвто бе Орион
за Виденов. Освен това г-н Томов имал непотвърдена информация,
че финансовият министър Муравей Радев е освободил газовия посредник
Хардланд от акциз.


На 21 януари главният
прокурор Иван Татарчев


обяви, че висшата магистратура
ще извърши предварителна проверка по газово-торовата сделка, уточнявайки,
че още няма основания за образуване на следствие. В същия ден
финансовият министър Муравей Радев опроверга по Българското национално
радио обвиненията, отправени към него от Александър Томов. Не
съм освобождавал нито от акцизи, нито от каквито и да са други
данъчни плащания някаква доставка на фирмата Хардланд инвестмънт
- зави първият финансист.


На 26 януари Мултигруп


пак даде пресконференция
и обяви, че в договорите със скандалния газов посредник
Хардланд инвестмънт липсват каквито и да е цени.
За Булгаргаз споразуменията били разписвани от сегашния
изпълнителен директор на дружеството Васил Филипов. Освен това,
според групировката, следите на аферата стигали до правителството
на Иван Костов. Ние не разполагаме с нито един документ
на Хардланд, който да е подписан по време на служебното
правителство. Всички договори са правени след юни - обобщиха
от Мултигруп. Нейните шефове разпространиха и копия
от договори, сключени през септември миналата година между Химко,
Булгаргаз и Хардланд. Предоставените на
широката публика компромати обаче бяха без дати и с доста размазани
печати.


На 2 февруари изпълнителният
директор на Булгаргаз


Васил Филипов даде в печата
обяснения за твърденията, че схемата по сделката била елегантен
начин у нас хем да има, хем да няма руски газ освен този, който
доставя в България Топенерджи. Г-н Филипов отхвърли
категорично съмненията, че с Хардланд са прилагали
подобна схема за доставка на газ през Западна Европа:


На Исакча продава
само Газпром (респ. Топенерджи) по определени
от него цени и аз не мога и не съм купувал от никой друг. Хардланд
е купувал газа от мен на Негру воду и го е внасял на временен
режим за преработка на ишлеме в торовите заводи. Аз съм подписал
перфектни договори и Булгаргаз е спечелил тази сделка.
Ако някой от заводите е договарял нещо друго с Хардланд
и сам е учредявал временен внос или ако е правил далавера, аз
не зная нищо за това. При тристранното споразумение, което подписахме
тук, нещата са ясно и точно определени: Хардланд внася
газа за преработка на ишлеме.


На 6 февруари вицепремиерът
Александър Божков


описа цялата картина така:


Химко е закупил
от Хардланд следните количества природен газ:


септември - 33 млн. нормални
кубически метра;


октомври - 27.506 млн.
куб. м;


ноември - 36.026 млн.
куб м;


декември - 10 млн. куб
м;


Или общо 106.532 млн.
куб. метра. Количествата са заявени от Химко едностранно
на база договора за доставка. За същия период от време Химко
е закупил от Булгаргаз следните количества:


септември - 9.656 млн.
куб. м;


октомври - 3 млн. куб.
м;


ноември - 3 млн. куб.
м;


декември - 28.234 млн.
куб. м.


Или общо 43.890 млн. куб.
метра.


Цялото количество природен
газ, закупеното от Хардланд е внесено от Химко
на режим временен внос. До настоящия момент е закрит
временен внос чрез обратен износ на продукция - урея и стоков
амоняк, равностойни на 23.284 млн. нормални кубически метра. Изнесена
е продукция и са внесени за оформяне в митническо бюро Враца документи
за обратен износ на стоки, равностойни на 5.398 млн., което на
практика означава, че е закрит с обратен износ около една трета
от внесения природен газ чрез Хардланд. В процес на
договаряне е сделката за износ на по-голямо количество урея в
периода от края на януари, началото на февруари, което е равностойно
на около 17 млн. нормални кубически метра. Закриването на временния
внос на природния газ с обратен износ на продукция съгласно приетите
разчети ще приключи в законноустановения срок. В заключение искам
още веднъж да подчертая, че с вноса на природен газ Химко
с нищо не е ощетил приходната част на бюджета. Напротив, с внесените
количества газ Химко е предотвратил спирането на производствената
си дейност и макар, че е преминал на намален капацитет, е запазил
пазарите си както в страната, така и в чужбина. Осигурил е необходимите
средства за изплащане на работни заплати и е съхранил интереса
за приватизация на 97% от капитала на дружеството.


Повече от съмнително е,
че с това обстойно разяснение случаят Хардланд ще
бъде най-сетне закрит. Торовите заводи, изглежда, ще продължават
да се използват като подходящо средство за наторяване
на газовите проблеми. Това обаче едва ли ще се отрази плодотворно
на тяхната приватизация. А загрижените за бюджета добре знаят,
че продажбата на химическите дружества би му осигурила солидни
пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във