Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОПЛОФИКАЦИИТЕ ЩЕ ДЪРЖАТ ПОПРАВИТЕЛЕН НАЕСЕН

Цената на парното поне тази зима няма да се увеличава, въздъхнаха оределите редици на абонатите на закъсалите топлофикации. Добре, че идат избори. Председателят на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР) Иван Шиляшки обаче се разграничи от определението замразени цени, като обясни, че сегашните нива не се задържат изкуствено, а са икономически обосновани. По този повод и Шиляшки, и социалният министър Иван Нейков многократно повтаряха, че тези дружества трябва да използват вътрешните си резерви. Но никой от двамата така и не спомена кои резерви има предвид, след като топлофикационните предприятия са в окаяно финансово състояние и от години разчитат на държавните субсидии?


От друга страна, ако цената на топлото се увеличи, дружествата ще се окажат в позицията на крал без кралство. Най-голям дял от потреблението на топлинна енергия у нас се пада на битовия сектор. За миналата година този дял е бил 73.5% срещу 6.03% за промишлеността, 7.41% за стопанския сектор и 13.06 на сто за бюджетните организации. От 1990 година насам консумацията на топлина от промишлеността е намаляла близо три пъти. От парно пък са се отказали 30% от битовите консуматори. Така че дори и в оптимистичните прогнози на Агенцията по енергетика за следващите пет години картинката не изглежда никак розова. Все пак по стар нашенски обичай вместо да се действа, се правят прогнози и планове, които вечно се актуализират и никога не се изпълняват.


Тихомълком и някак си на пръсти мина и приемането на новата стратегия за Развитие на централизираното топлоснабдяване за периода 2000-2005 година. Оказа се, че правителството я е одобрило по принцип, но трябвало да се доизгладят някои от финансовите й параметри. За целта е създадена междуведомствена работна група, председателствана, разбира се, от Шиляшки, която ще определи на кои топлофикации и кога да се спре кранчето с държавните пари. Засега е ясно, че до края на годината това ще сполети дружествата в Лозница, Трявна и Искрец. Те били малки и засягали около 300 абоната. Следващата стъпка е била до края на септември да се изберат пет топлофикации, за които субсидиите да секнат от 1 юли 2001 година.


За други осем централи, произвеждащи 80% от топлинна енергия в страната, имало ясен план. Идеята е те да се радват на държавно финансиране до 2004 година. Това са дружествата в София, Перник, Бургас, Пловдив-север, Пловдив-юг, Русе, Плевен и Казанлък. Световната банка вече е разработила инвестиционни проекти за тях, които доказвали жизнеспособността им.


Една от лансираните идеи е топлофикациите да бъдат прехвърлени към общините. Как обаче ще се покриват загубите на дружествата, натрупани от ниските продажни цени на топлинната енергия, които не могат да покрият себестойността й? Труднореализируем при сегашната ситуация е и вариантът да се повиши ефективността в работата на тези предприятия, като се инвестира в подмяната на остарялото оборудване и преносната мрежа.


Преди седмица Юлияна Николова, директор на дирекция Европейска интеграция и отношения с Международните финансови институции към Министерския съвет, заяви, че Шиляшки е постигнал договореност Софийската община да покрие част от загубите на столичната топлофикация. Както се оказа по-късно, кметът Стефан Софиянски не само не знае за подобно предложение, но смята, че това е невъзможно. Предварителните разчети на ДАЕЕР са, че през следващите четири години са необходими субсидии в размер на 468 млн. лв., от които над 60% за софийското дружество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във