Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОПЧЕТО ПУКНА, ДИРЕКТОРЪТ ПАДНА

С два акта за начет и куп указания завърши финансовата ревизия в Националния исторически музей. Бившият шеф на музея Божидар Димитров и главната счетоводителка Анета Александрова са начетени съответно със 7200 и 5066 лв. за финансово нарушение. Двамата са ощетили НИМ с 12 266 лева. Парите били преведени на Националната художествена академия за специализация на Ина Дърова, чиято длъжност - началник на склад в НИМ, не изисква нищо повече от завършено средно образование.


В ревизионния акт няма данни за откраднати или изчезнали без следа музейни експонати. Твърди се само, че слабият контрол е създал условия за разпиляване, липси, подмяна и злоупотреби. Повече подробности се очакват след приключването на започналата през миналата година инвентаризаця. През последните десет години в НИМ не са извършвани нито инвентаризации, нито ревизии.


Националният исторически музей притежава над 521 000 експоната - златни и сребърни монети, накити, старинни оръжия, картини, пластики. 180 000 от тях не са зачислени на отчет на служители, които да отговарят за тяхното съхранение, се посочва в ревизионния акт.


Само за периода 1993-1995 г. НИМ е получил от Националната следствена служба над 14 700 конфискувани от контрабандисти старинни монети, златни и сребърни слитъци, старинни оръжия, които също не се водят на отчет и не са идентифицирани.


Подобно е положението с фондовете на националния музей Рилски манастир, предадени също на НИМ със заповед на Министерството на културата. Половината от тях - около 12 000 експоната, са вписани в инвентарната книга. Останалите не фигурират в нея.


Изглежда, описите и инвентаризациите не са достатъчно артистични занимания за музейните работници. По същата причина вероятно НИМ не е търсил печалбите си от изложби в чужбина, а понякога направо ги е опрощавал.


За гостуването на изложбата Възраждането в България през 1990-1991 г. в Шпандау, Германия, е договорен хонорар за НИМ в размер от 65 000 г. марки. Към датата на ревизията в касата на музея са постъпили 55 170 г. марки.


На 1 декември 1994 г. НИМ в сътрудничество с Български зелен кръст ООД сключва договор с областта Пасау - Германия, за предоставяне на колекцията Златният манастир. Съгласно договора дружеството трябва да осигури на музея 100 000 г. марки за трите етапа на изложбата. На практика е реализиран само първият етап, но остатъкът от парите в размер на 35 000 г. марки не са върнати. Длъжникът погасява задължението на 1 юни 1995 г. като предоставя на НИМ джип Мицубиши Паджеро. Оценка на действителната стойност на автомобила не е правена. Година по-късно за ремонт на същия джип са похарчени 910 572 лв., се посочва в ревизионния акт.


Колекцията Златният манастир остава в Германия по силата на сключен договор с друг посредник - Винаг и Партнер интернешънъл. Според договора НИМ е трябвало да получи 65 000 г. марки. С решение на директорския съвет обаче това задължение е опростено изцяло и музеят пак се разминава с хонорара си. За изложбата на български паметници на културата Кръст и корона в градския музей в Ратинген, в Доминиканския манастир във Варбург вече не се предвижда хонорар. Така стои този въпрос и при договора за същата изложба със Службата за наука и изкуство и Музея за ръчни произведения на изкуството във Франкфурт. През март 1997 г. експонатите, участващи в изложбата в Германия, се завръщат в България, като сметката за застраховки, товаро-разтоварни работи, командировъчни - общо 4 млн. лв., се плаща от НИМ.


При проверката на златните и сребърните материали, собственост на музея, ревизорите са установили, че не са отчитани правилно наличността и движението на тези активи. Липсват данни за фирата при изработката на копия от различни ценности, съхранявани в НИМ, за чистотата на отпусканите и отчетените количества.


Икономическата изгода и допълнителните приходи явно не са били движещи мотиви и в сключените от НИМ десет договора за аренда и съвместна дейност - изложби и базари с други организации в помещения, предоставени от музея.


Ревизорите установяват редица случаи, при които НИМ е задържал експонати, чужда собственост, след определените срокове. И обратно - други музеи и частни лица често са забравяли да върнат взетите по един или друг повод ценности. По време на ревизията част от тях се появиха пак в музея.


Иначе грижата за националните съкровища е била повече от солидна. Бюджетните средства за охрана на експонатите са надхвърляни многократно.


Няма изчезнали експонати от фондовете на Националния музей, заяви категорично ексшефът на НИМ Божидар Димитров по повод на появилите се обвинения в печата, че хиляди реликви липсват.


Ревизорите обаче не намериха доказателства в подкрепа на тези обвинения. В противен случай Божидар Димитров едва ли щеше да се отърве само с акт за начет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във