Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОЛКОВА СТРАННО ЛЯВО НАОКОЛО

Социолози, политолози и политици така и не успяват да определят какво се разбира в България под политическото понятието ляво. Във всеки случай поне установиха, че нито избирателите, нито политиците са наясно какво трябва да им предложи левицата. До голяма степен по тази причина всякакви партийни и управленски програми остават не само неразбрани, но и въобще не попадат в полезрението на обществото. Това установиха участниците в проекта Езиците на лявото, организиран от Социалдемократическия институт. Резултатите от него бяха представени през изминалата седмица. За пореден път политици и политолози бистриха как да направят левицата по-популярна и как да накарат хората да й вярват. И за пореден път стигнаха до заключението, че картинката никак не е розова и хич не се различава отпреди. Хората, които се определят като леви, със същия успех биха могли да са и десни, стига само някои понятия да бъдат сменени. Изобщо идейните определения никак не са му по сърце на българина, нищо че у нас всички разбират от политика. Лявото всъщност се свързва с носталгия по миналото и с консерватизъм, но няма нищо общо с истинското политическо съдържание на тази дума, заяви социологът Андрей Райчев. Преди да стигнат до този извод обаче, стратезите участници в дискусиите сложиха в левия кюп всички недоволни граждани - и онези, които копнеят по времето на Тато, и младите хора, изцяло апатични към политиката и без никакви спомени за времето преди промените, и изобщо разочарованите от всичко и от всички. Тоест хората, които на практика всеки път решават изборите. Засега обаче те не виждат алтернатива в левицата. Според Николай Камов от Политическо движение Социалдемократи (ПДС) именно с гласовете на новите леви, както той нарича левия периферния електорат, Георги Първанов беше избран за президент, но тези хора няма да гласуват за левицата нито на парламентарни, нито на местни избори. Затова пък комунистите, макар и неорганизирани все още в единна партия, са капацитет, който не трябва да бъде пренебрегван. Камов не изключи възможността случаят с избирането на Лазар Причкапов за кмет на Благоевград да се повтори в по-широки мащаби на предстоящите местни избори. Дали заради обективната действителност, или заради собствените си интереси, но участниците в дискусията всъщност съсредоточиха вниманието си върху кусурите на най-голямата организация вляво - БСП. За пореден път се чуха гласове, че червената партия най-после трябва да се раздели на комунисти и социалдемократи. Иначе спасение няма, смятат например Димитър Йончев и Чавдар Николов. Един Станишев пролет не прави, пошегуваха се те и заявиха, че в БСП нищо не се е променило. Че са нужни промени в политическия елит, е повече от ясно. Но повече от ясно е и че само това няма да е достатъчно. Лошото е, че и този път политическите анализатори не успяха да дефинират нито кой точно е електоратът на левицата, нито какво очаква той от политиците, още по-малко пък какво самата левица има капацитета да предложи. За сметка на това обаче социологът Кольо Колев отново лансира заплахата от появата на крайнодясна партия, която да повтори чудото със Симеон Сакскобурггтоски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във