Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТОКОВ УДАР ЗАПЛАШВА ВЛАСТТА

Мнозинството, крепящо правителството на Симеон Сакскобургготски, отдавна не е монолитно. И това не е новина. Новина е преценката на наблюдателите, че то вече е навлязло във фазата на разпад. Въпреки че предстоящото гласуване по внесеното от опозицията предложение за вот на недоверие през следващата седмица със сигурност няма да свали кабинета, рисковете за жълтото управление стават все по-големи. И колкото и опозицията да надува мишци и да демонстрира агресивност, опасността не идва оттам. А от самите недра на НДСВ. Баналната констатация, че мнозинството се крепи на хаотичен сбор от трудносъчетаващи се икономически интереси, вече не може да скандализира даже и най-добродушните симпатизанти на движението. Проблемът на премиера Сакскобургготски днес не е дали управлението му е морално, а дали е жизнеспособно. Сегашната формула на властта дава фира и на бившия монарх ще му е все по-трудно да я удържа. А една от основните причини за това е недоволството и нетърпението на собствените му икономически протежета Клуб Възраждане беше създаден веднага след като жълтото мнозинство взе властта - именно за да обедини и по възможност да тушира противоречията между членовете си. Задачата му беше да институционализира, доколкото е възможно, различните интереси и да канализира исканията на царските избранници. В икономическите среди си спомнят, че Г-13 се разпадна заради апетитите за разграбване на предвидените за приватизация банки. Веднага след икономическата групировка се разпадна и мнозинството в парламента, поддържащо управлението на проф. Любен Беров. Прогнозите са, че днешното издание на Г-13 - клуб Възраждане, пък ще се сгромоляса под тежестта на интересите за завладяване на електроразпределителните мощности. Всъщност една от основните причини да се мобилизира толкова сериозен ресурс, за да бъде поставен Сакскобургготски в премиерския стол, е тъкмо предстоящото раздържавяване на електоразпределителните мощности на страната. Апетитите за тях са огромни, а властта, която ще подарят те на бъдещите си притежатели, си струва усилията. Колкото и големи да са те. През 2000 г. правителството на Иван Костов отдели от НЕК разпределителните мощности в седем самостоятелни дружества, които на по-късен етап трябваше да бъдат приватизирани. Могъщи за нашите разбирания икономически играчи като ген. Любен Гоцев, Илия Павлов, Васил Божков и стоящите зад тях още по-могъщи български и чужди босове не можеха да останат безразлични към предстоящата приватизация и направиха всичко възможно, за да бъде тя проведена от друга правителство, а не от враждебния към тях кабинет на Иван Костов. Сега обаче горещите им надежди и положените огромни усилия могат да се окажат напразни. Вестник БАНКЕРЪ научи, че от известно време американски и западни политически кръгове упражняват дипломатически натиск върху премиера Симеон Сакскобургготски, за да не допусне електроразпределителните дружества да бъдат напазарувани от съмнителни или проруски капитали. Бъдещите собственици на дружествата ще имат значителни възможности за политическо влияние и затова много трябва да се внимава в чии ръце ще попаднат. Според неофициални изказвания на американски политици, след поканването на България в НАТО страната им няма да допусне електроразпределитените мощности у нас да попаднат под влиянието на руски интереси. Въпреки натиска от запад обаче българските бизнесмени все още не са се отказали от амбициите да участват в приватизацията на седемте дружества в столицата, в София-област, Пловдив, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Стара Загора. С последни надежди, чрез провокации и бунене на парламентарното мнозинство бизнесмени от Възраждане се опитват да притискат премиера и да го принудят да им разпродаде дружествата. На това се дължали зачестилите напоследък заплахи, идващи от различни царски депутати за разцепване на мнозинството. Не всички членове на Възраждане обаче споделяли тази тактика. Тези от тях, които нямат толкова високи амбиции и преглъщат сравнително лесно изплъзването на електроразпределителните дружества, не желаели да се конфронтират с премиера. Според тяхната тактика, по-добре било да се задоволят с по-малко, отколкото да загубят всичко. Решението дали да загърбят седемте дружества обаче не зависи само от българските бизнесмени. Зад ентусиазма им стоят най-вече мощни руски интереси, които държат на своето и настояват въздействието върху премиера да продължава, и то не само от страна на българския парламент. Запознати с икономическата конюнктура твърдят, че получената покана за НАТО все още не е достатъчно сигурен повод България да се смята за откъсната от руската икономическа орбита Специалисти и политици предвиждат, че Русия вероятно скоро ще свали митата за български стоки, както е постъпила и с Полша, Чехия и Унгария, след като бяха приети в Северноатлантическия пакт. Но, тъй или инак, енергетиката ни в момента е силно зависима от руските енергосуровини. Кой ще надделее в битката ще стане ясно до два-три месеца. С помощта на западните посолства в България вече се подготвя сценарий за свалянето на Симеон Сакскобургготски, ако започне да се поддава на натиска. Засега премиерът все още не притеснява много новите ни съюзници. Ако обаче играта загрубее, през пролетта на следващата година постът му ще заеме много по-сигурният в това отношение главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във