Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТИХИЯТ ФРОНТ НА РУСИЯ И ГОЛЕМИТЕ ЕВРОКОЛЕБАНИЯ

С турнето си в Германия и Франция руският президент Владимир Путин попадна в епицентъра на една от най-тежките политически кризи сред европейските лидери. В Берлин и Париж Путин бе посрещнат като свой. Немците бурно аплодираха руския лидер, когато при откриването на Годината на Русия в Германия той на немски поправяше грешките на преводача. На летището в Париж изненадващо Путин бе посрещнат с букет рози и в нарушение на протокола - лично от президента Жак Ширак. Руският лидер предварително се извини на парижани за неудобствата, които неговият кортеж предизвика по улиците на френската столица. След разговорите си с Путин френският президент обяви за сходство в позициите на двете страни по Ирак, което едва не стигна до съвпадение. Ширак обяви немско-френско-руска декларация, издържана в миролюбив дух, в която основната идея бе за продължаване на работата на международните инспектори и на натиска върху Ирак. Хубаво би било, ако европейците са единни, както в ЦК на КПСС, обясни Путин, но цивилизованата борба на мнения е международно право. Журналистите питаха: а какво ще направят трите страни от пацифисткото крило в Европа, ако войната в Ирак започне без Съвета за сигурност на ООН? Вие се опитвате да ни въвлечете в дискусия, което само по себе си би било признаване на войната. Русия е против войната, отвърна президентът Путин на настойчивия въпрос. Още преди пристигането на руския лидер в Париж беше заявено, че някои международни въпроси ще бъдат обсъдени с него по-подробно, отколкото в Берлин. За Кремъл бе важно Франция да смекчи позицията си по Чечения в навечерието на референдума там. Това е важно за вътрешния престиж на Путин в Русия, а за Ширак бе ценно да има в лицето на Кремъл още един едър съюзник след сериозните упреци на Вашингтон в съюзническа нелоялност.Русия, която е младши партньор в антитерористичната коалиция, не би искала да се окаже в опозиция на плана за опитомяване на иракския режим с американски ракети. По време на югославската криза тя вече опита да действа сама. Париж и Москва имат общи петролни интереси в Ирак, макар че желанието на Русия да компенсира седемте милиарда външен дълг на Ирак изглеждат неизпълними. Иракското нефтено министерство отново се отказа от услугите на ЛУКойл при разработката на нови находища, но Москва се утешава, че договорите на три други руски компании остават непокътнати.Защо Путин така изненадващо се появи сред нестабилните декори на европейската сцена? Едва ли целта на визитата му в Германия и Франция бе да напука глазурата на европейското единство. Наблюдателите в Москва не виждат какви особени дивиденти би могъл да извлече Кремъл от такъв обрат. Реанимирането на топлата връзка между Москва и Париж на фона на особеното мнение на Франция за мисията на НАТО в иракската криза обаче показва, че Владимир Путин енергично работи на тихия фронт. За Герхард Шрьодер думите на Путин колко канцлерът работи в интерес на своя народ бяха като балсам след едва възстановения растеж на канцлерския рейтинг. Едно време западните лидери така идваха един след друг, за да спасяват рейтинга на демократичния президент Борис Елцин. Сега чрез личната си популярност Путин се опитва да влияе върху настроенията на европейците към собствените им лидери.Русия проявява свръхпрагматизъм, като се опитва не да противопоставя САЩ и Европа, а да си осигури коридор между тях. Лавиране в такова тясно пространство е трудно и често неблагодарно изкуство. Кремъл рискува да повтори историята с югославската криза, когато Русия също настояваше докрай за мирно решение, а след това дълго и мъчително се стараеше да превъзмогне обидите при изграждането на новите партньорски отношения с НАТО. На международната конференция на министрите на отбраната в Мюнхен генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изпусна интересна фраза за отношенията с Москва. Ако преди Вие справедливо отбелязвахте, че форматът 19+1 често се превръщаше в 19 срещу един, и този един беше Русия, сега ситуацията коренно се измени: същите 19 срещу един, но той не е Русия, заяви Робъртсън. Не е сложно да се изчисли коя от бившите 19 е отпаднала от общия списък.Русия може да заработи нелошо от възникналата ситуация. Тя може да влезе по-уверено на американския нефтен пазар. След трагедията с Кълъмбия Русия има шанс да получи американски инвестиции за корабите Съюз и Прогрес. Условието обаче е Москва да се откаже от изграждането на АЕЦ в Иран. Буш трябва да убеди конгресмените, че от Русия не изтичат ракетни технологии и тя може да бъде коректен партньор. САЩ отдавна обещават да премахнат дискриминационната поправка Джаксън-Веник, да зачислят чеченските сепаратисти в списъка на световните терористи и да окажат съдействие на Русия за приемането й в световната търговска организация. Ясно е, че очакванията са прекалено много, а и кой какво трябва да пожертва при такава игра с много неизвестни също не се знае. Русия побърза да обозначи позицията си преди възникване на въоръжен конфликт в Ирак, което й спестява вероятните унижения, ако трябва да я заявява по време на военна операция. Допитване на Фонда Обществено мнение показва, че 61% от руснаците са за неутралитет при военна операция срещу Ирак, 19% са за подкрепа на Ирак, 7% за подкрепа на САЩ, а 13% се затрудняват да отговорят. Очевидно президентът Путин в реакцията си по Ирак се доверява не само на собствената си интуиция. Този път зад него стои солидно политическо лоби и резерв от благоприятно обществено мнение. Путин не забравя да напомни на дипломатите, че най-важен е икономическият ефект. Без икономически ресурси Русия не може да прокарва политически виждания, гласи доктрината Путин. А руските компании в Ирак в случай на военна операция може да понесат значителни загуби, твърдят от Руската инженерна компания. Ще бъдат засегнати интересите на около 200 руски фирми и почти всички отрасли на руската икономика. Русия доставя в Ирак оборудване, строи железопътни линии, пътища, електроцентрали и обекти на инфраструктурата. Ирак е сред малкото страни в света, които купуват неконкурентоспособната руска машиностроителна продукция. Руските волги например са популярни сред иракските таксиметрови шофьори. Багдад е заинтересован от привличането на руски интереси, защото, защитавайки режима на Садам Хюсеин, Москва ще защитава активите на руските компании. За три години ЛУКойл трябваше да вложи в проекта Западна Курна-2 над 200 млн. щ. долара. За 20 години от това находище трябва да се източат 500-600 млн. тона нефт. Рисковете за добива са минимални, но не са за подценяване политическите рискове, ако САЩ ударят по Багдад. Ще спази ли Вашингтон международното право и вече сключените договори, или ще ги припише на греховете на Саддам? Компания с мащабите на ЛУКойл не може да пренебрегва политическите фактори, а консултациите й с американското Министерство на енергетиката предизвикаха раздразнението на иракския режим. Русия сега трябва да прецени колко може да загуби от войната и какво може да спечели от мира в Ирак. Мнението на Кремъл може и да не бъде взето предвид. Но благодарение на енергичните контакти на Путин позицията на Русия не може да не бъде изслушана. Москва. Специално за БАНКЕРЪ от кореспондента на БНТ Валери Тодоров

Facebook logo
Бъдете с нас и във