Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЕМЗА... СЕ ВЛИВА В КАСПИЙСКО МОРЕ

Влиятелни кръгове от САЩ и Великобритания възнамеряват да се възползват от посредничеството на Чечня, за да ограничат военното сътрудничество между Русия и Иран. В замяна на Москва предлагат солидна финансова компенсация.


В последния ден от посещението си във Великобритания, на 13 март, президентът на Чечня Аслан Масхадов взе участие в тържествената церемония по откриването на щаб-квартирата на организацията Кавказки общ пазар (КОП). Офисът на КОП е разположен в престижното лондонско Сити - един от главните световни финансови центрове. Руските медии съобщиха за това събитие между другото.


КОП беше характеризирана като организация, която ще координира усилията за акумулиране на чуждестранните ресурси за икономическо възстановяване на Чечня, т.е. като поредния задграничен фонд, каквито има в неизброимо количество. Следователно интерес към нея би могъл да възникне само в случай, че тя прояви някаква активност.


За чеченския президент обаче откриването на щаб-квартирата на КОП беше едва ли не главното събитие в лондонската му визита. В същия ден и на същото място се откри и представителството на една друга организация -


Транскавказката енергийна компания


Нейни учредители станаха президентът на КОП Хож-Ахмед Нухаев, шеф на разузнаването при Джохар Дудаев и вицепремиер в правителството на Зелимхан Яндарбиев и лорд Алистър Макалпайн, пряк потомък на шотландските крале. Тази компания вече обяви своя пръв и основен проект - да реализира нов маршрут за транспорт на каспийски нефт през Русия и Украйна до нефтопровода Дружба и оттам към Европа. Пътят е следният: от Баку през Грозни и Ростов до Кременчуг по вече съществуващия нефтопровод. От Кременчуг трябва да се прокарат тръби в отрязък с дължина 475 км до нефтопровода Дружба. А оттам нефтът да тръгне през Полша за Германия.


Авторите на проекта смятат, че в обратната посока този маршрут може да се удължи на юг в Иран и да бъде използван за транспорт на нефт от Персийския залив. Още повече че в това направление не е необходимо да се предприемат гигантски строежи. Достатъчно е да бъдат съединени иранската и азербайджанската тръбопроводни системи.


Чеченско-шотландският проект би могъл да се окачестви като куриозен за двете ощетени от историческата съдба нации. Тази оценка обаче е неправилна и причините са много. Зад идеята да се транспортира каспийски нефт през руските тръбопроводи прозират твърде солидни фигури: бившата премиерка на Великобритания Маргарет Тачър, бившият помощник на президента на САЩ по националната безопасност Збигнев Бжежински и бившите държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Джеймс Бейкър. Тези хора, които поради ключовата си роля през миналите десетилетия предопределиха до голяма степен сегашната ситуация в света, съвсем не са политически пенсионери. Те продължават реално да влияят върху формирането на външнополитическите стратегии на САЩ и Великобритания.


Нещо повече - зад споменатите бивши политици стоят още по-мощни сили. Збигнев Бжежински е съветник на американския нефтен гигант Amoco, Маргарет Тачър е свързана с British Petroleum, а Джеймс Бейкър с Азърбайджанския международен операционен консорциум. Всички тези компании са сключили множество договори за разработка на нефтеното находище в Каспийско море.


С други думи, на предложението на КОП трябва да се гледа сериозно и в по-широк план, а не просто като на някаква чеченско-шотландска интрига.


От транзита на нефт от Каспийския басейн и Персийския залив Русия ще спечели повече, отколкото ще загуби, ако се откаже от ракетното сътрудничество с Иран. Още повече че проекти от такъв мащаб често имат още един аспект, свързан с въпросите на националната безопасност на САЩ и Великобритания. В САЩ отдавна говорят за Каспийския район като за зона на американските интереси. Като заплаха за тези интереси се сочи преди всичко Иран, а понякога и Русия. На сътрудничеството във военната сфера между Москва и Техеран обаче във Вашингтон се гледа като на безусловна заплаха. И по-точно на участието на Русия в ракетната програма на Иран


Прекият натиск върху Москва за отказ от сътрудничество с Иран не дава желаните резултати. Руските официални лица заявяват, че това сътрудничество има мирен характер и не заплашва интересите на трети страни. Такива уверения не могат да успокоят САЩ, въпреки че Москва би се отказала от контракти на стойност 2 млрд. долара (това е сумата, на която се оценява ирано-руската ракетна програма) само ако й се предложи равностойна компенсация.


Това може да стане именно чрез проекта за трансконтинентален тръбопровод през руска територия, свързващ Каспийския басейн и Персийския залив с Европа. Ако той се осъществи, печалбата на Русия от транзита на нефт ще бъде значително по-голяма от загубите, които би понесла, ако се откаже от военното сътрудничество с Иран.


Възниква въпросът защо е необходимо посредничеството на такава съмнителна във всяка отношение организация като Кавказкия общ пазар? Нима самите американски нефтени корпорации не биха могли да предложат направо подобен проект на Москва? Отговорът е - не биха могли. Защото всичко свързано с нефта, с бившия СССР и с мюсюлманите, се политизира в най-голяма степен. В такива случаи е по-удобно всякакви външнополитически и икономически инициативи да се предлагат чрез посредници. Чеченците, даже такива като Нухаев, за който се говори, че ръцете му са в кръв до лактите, все пак са твърде подходящи за такова посредничество.


Първо, предполагаемият трансконтинентален маршрут ще минава през територията на Чечня. Второ, отношенията между Техеран и Вашингтон в момента не предполагат откровени разговори и разбирателство. САЩ, които официално обявиха Иран за държава, поддържаща световния тероризъм, и заплашиха със санкции работещите и с нея компании, не могат да си позволят преки и делови преговори с иранските аятоласи. В случая чеченците мюсюлмани са съвсем удобни и приемливи посредници в сложните преговорите с Иран. Още повече, че нишката, свързваща КОП с Вашингтон, е достатъчно тънка, за да може да бъде безпрепятствено прекъсната, в случай че преговорите се провалят.


Неслучайно сега Кавказкият общ пазар се опитва да реализира друг мащабен, макар и не толкова скъп проект като създаването на транспортен коридор от Бендер-Абас на иранското крайбрежие на Персийския залив през Туркмения в Дагестан, Чечня и оттам в Русия.


Едва ли е случайно съвпадение и прозвучалото наскоро изявление на изпълнителния шеф на Conoco за намерението на американската компания да започне преговорите с Иран за разработка на негови находища. Преди три години Conoco беше сключила договор с Иран за разработване на находището Sirri в Персийския залив. Тогава под натиска на конгреса и на държавния департамент фирмата беше принудена да развали договора и да отстъпи мястото си на френската Total. Днес ситуацията изглежда радикално променена. В държавния департамент на САЩ се заговори за делово сътрудничество с Иран.


Ако първата фаза на преговорите премине успешно и се изградят мостове между финансистите от САЩ, руската Транснефть и дългобрадите ирански молли, такива екзотични и вдъхващи опасения организации като Кавказкия общ пазар и Транскавказката енергийна компания ще бъдат изтласкани на заден план. При всички случаи сега Русия има шанс да засили позициите си в борбата за монопола върху транспорта на каспийския нефт. Като досегашен аутсайдер в тази борба опитите й да използва всякакви нови съюзници едва ли могат да бъдат осъдени. Важното е те да докажат ефективността си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във