Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЕКСИМБАНК СЕ ДОБРА ДО ДЕСЕТТЕ МИЛИАРДА СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ

В борбата за заветните 10 млрд. лв. много банкери се видяха принудени да потърсят подкрепата на чуждестранни инвеститори. Други пък стигнаха дотам, че преглътнаха изчезването на създадените от тях кредитни институции. Председателят на надзорния съвет на ТЕКСИМБАНК Георги Найденов обаче пренебрегна офертите на големи руски, турски и израелски инвеститори, които срещу помощта си искаха 51% от акционерния капитал на банката. Той заложи на учредителите на ТЕКСИМБАНК от Вадуц, Цюрих и Виена. Миналата седмица БНБ даде на Патон Анщалт - Вадуц, исканото разрешение да увеличи дела си от 15 на 25% и в момента тя притежава 24.99% от капитала на ТЕКСИМБАНК. Георги Найденов се е отказал от увеличението на собствения си дял до 34% и запазва сегашните си 25 процента.


За вестник БАНКЕРЪ г-н Найденов съобщи, че капиталовата база на ТЕКСИМБАНК вече е над 10.2 млрд. лева. Над 9.1 млрд. лв. от нея са акционерен капитал, а 1.1 млрд. лв. - неразпределена печалба. Банката приключва юни с печалба от 97.6 млн. лв., а капиталовата й адекватност е 40.1 процента.


Проблемът на ТЕКСИМБАНК обаче е друг. Подобно на много други кредитни институции тя понася ударите от некоректността на държавни фирми, които са нейни длъжници. В случая става дума за заводите от Военнопромишления комплекс Трема и Аркус, които от края на миналата година имат сериозни финансови затруднения. Проблемът е доста комплициран, тъй като е тясно обвързан с ДФРР. През 1996 г. фондът отпуска на Трема 3 млн. щ. долара, а на Аркус - 6 млн. щ. долара. ТЕКСИМБАНК обслужва предоставените кредити, като годишната лихва, която ДФРР получава, е 10%, а банката взема 2 процента. Трема и Аркус обаче не плащат редовно задълженията си към ТЕКСИМБАНК както по лихви, така и по главници. Затова в началото на тази година ДФРР разсрочи задълженията им по главниците. Подобна отстъпка обаче не е направена за лихвените задължения. Тях ДФРР редовно си прихваща от сметката на ТЕКСИМБАНК в БНБ, без да се интересува дали банката си е получила парите от Трема и Аркус. Според Георги Найденов ТЕКСИМБАНК дори е върнала на ДФРР 1 млн. щ. долара дълг на Трема, без да си е получила парите от предприятието. Ситуацията допълнително се усложнява от факта, че на двете предприятия им предстои да погасят по 1 мнл. щ. долара главници до края на годината. Експерти, познаващи финансовото състояние на двете дружества, твърдят, че те не разполагат с тези средства.


Следващата седмица съветът на директорите на ДФРР отново ще разгледа въпроса със задълженията на Трена и на Аркус. Посветени в делата на фонда твърдят, че той за пореден път ще разсрочи дълговете на Трема. Подобно временно решение обаче едва ли ще е по вкуса на ТЕКСИМБАНК. Нейните мениджъри настояват държавата да принуди собствените си фирми да плащат задълженията си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във