Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЕЖКАТА ХИМИЯ ВСЕ ПОВЕЧЕ ОЛЕКВА

Докато газово-торовият случай Хардланд запълваше поредната страница от жълтата сага на българските бизнескандали, незабелязано изтече поредният краен срок за продажбата на Химко - Враца. На 15 март тази година трябваше да приключат преговорите със Стелар Глобал - поставения на първо място кандидат-купувач на атрактивния торов завод. Топсделката, от която се очакват солидни приходи в държавната хазна, е в напреднала фаза, заявяват експертите от приватизационната агенция, без да уточняват причините за зациклянето на финалната права. Но според оскъдната информация, витаеща из коридорите на АП, при условията, които предлагал потенциалният чуждестранен инвеститор, договор за покупко-продажба нямало да има. Явно цената на врачанското предприятие е започнала неприятно да спада. Търговците на торови продукти определят явлението като съвсем закономерно. При все още неясната цена синьото гориво у нас и при драстичното поевтиняване на карбамида на световните пазари ще пада и цената на завода във Враца, твърдят познавачите. Подробностите около пазарлъците със Стелар Глобъл обаче засега остават конфиденциално скрити зад стените на АП. Междувременно сред производителите в химическата индустрия все повече се налага мнението, че агенцията не е избрала най-подходящия инвеститор за Химко. Изказват се съмнения както за канадския произход на Стелар Глобъл, така и нездрави подозрения за офшорния характер на чуждестранната фирма


Говори се още, че зад нея всъщност стои бившият изпълнителен директор на дружеството, небезизвестният Кирил Петков, който до пролетта на миналата година въртеше ръководното кормило на Химко. За разлика от тези неофициални становища работещите в завода съвсем официално са изразили своето. На 24 март те са написали на новия изпълнителен директор на АП Захари Желязков следното послание:


Ние винаги сме били за по-бързата приватизация на дружеството ни, но приватизация от стратегически, първокласен инвеститор. Нашето желание е, ако има възможност, в договора за покупко-продажба да се включат следните въпроси:


Да бъдат запазени работните места на площадката на Химко и целогодишната заетост на персонала в следващите поне три години. Да бъде запазен предметът на дейност, целостта на основните производства, включително пристанищният комплекс, собственост на дружеството, и подвижният жп парк - хопер вагони, жп цистерни и т.н. От предвидените инвестиции 90 на сто да се използват за модернизацията на основната площадка на Химко във Враца.


Към тези предложения е прибавено и искането да се запазят социалните придобивки - профилакториумът на предприятието във Вършец и почивната база в Ахелой. В заключение Захари Желязков е уведомен, че:


Ние сме с най-добри намерения за партньорство и желаем среща с представителите на Стелар Глобъл, за да обсъдим заедно поставените от нас въпроси. Декларираме, че няма да навредим на сделката с неоснователни претенции и действия.


Както поясняват от Химко, подобна среща би могла да предотврати някои от приватизационните фалове, регистрирани в химическия бранш като например случаят с благонадеждния купувач на плевенската рафинерия Плама или обтекаемите договорни клаузи, при които бе продадена живата сила на Соди.


В договора за покупко-продажбата на девненското предприятие е записано, че новият собственик може да променя наемните отношения по всяко време, съобразно условията в страната и действащото законодателство. Но както научи в. БАНКЕРЪ, въпреки тревогите около този регламент, в момента трудовоправните взаимоотношения, постигнати в Соди, са направо за завиждане. При средна работна заплата от 470 хил. лв. белгийците от Солвей са поели ангажимента при съкращения, в зависимост от трудовия стаж, да изплащат от четири до десет брутни заплати - извън обезщетенията, дължими по Кодекса на труда. Засега работещите в останалите торови заводи могат само да пресмятат колко прави 470 000 по десет.


В най-напреднала приватизационна фаза са преговорите по продажбата на Агробиохим - Девня, които се водят с холандската компания Норск Хидро. Старозагорският торов завод Агробиохим, заедно с фармацевтичното разградско дружество Антибиотик и предприятието за химически препарати Верила, ще се приватизират с посредничеството на известната групировка Баренц


До средата на април инвестиционният посредник ще обяви кои кандидат-купувачи е избрал. Представителите на посочените дружества вече са провели срещи с експертите от Баренц груп и са поставили своите условия. Дали обаче те ще бъдат зачетени - ще покаже бъдещето.


По отношение по тъмни тонове водещото място в сектор химия продължава да държи печално известното русенско предприятие Оргахим. Неговата приватизация безплодно се размотава от 1993 г. насам. От 8 август 1994 г. дружеството отлежава на приватизационната сергия. Началото на серията от неудачни продажби на Оргахим поставя бившият изпълнителен директор на АП Веселин Благоев. На 17 май 1996 г. ръководената от него агенция сключва проектодоговор за раздържавяването на Оргахим с ЕТ Вага - Русе. Едноличната фирма е избрана за купувач на 55% от капитала на химическото предприятие, изчислен по това време на 1 009 920 000 лева. За същото предприятие, оценено през юни 1995 г. от Консулт комерс инженеринг - София, на 440 020 652 лв. (равностойността на 6 596 701 щ. долара, при курс 66.70 лв. за долар - бел. ред.), се състезават: работническо-мениджърското дружество Оргахим-96 холдинг АД, споменатата вече еднолична фирма ЕТ Вага и русенското ООД Аквапласт. Първият кандидат, с референциите на ТСБанк, предлага за 55% от акциите на Оргахим левовата равностойност на 7 957 572 щ. долара и инвестиции в размер на 2 112 242 360 лева. Вторият, с референции от ПИМБ и АГРОБИЗНЕСБАНК, е готов да даде левовата равностойност на 9 070 386 щ. долара и да инвестира 2 353 565 000 лева. А третият, ползващ референциите на ЮНИОНБАНК, обещава да плати 8 340 437 щ. долара за мажоритарния пакет от русенския завод и още 2 145 565 516 лв. за инвестиции. Но за добро или зло едноличната фирма Вага, спечелила по документи в наддаването, така и не мина през Министерския съвет.


Проектодоговорът на Веселин Благоев не получи одобрението на тогавашния кабинет.


През миналата година пък боксуващата приватизация на Оргахим на два пъти бе предмет на депутатския парламентарен контрол. На 6 юни в пленарната зала вицепремиерът и промишлен министър Александър Божков бе обвинен в две прегрешения. Първо, че след финала на масовата приватизация, в която Оргахим участва с 25% от капитала си, промишленото министерство продължавало да се изживява като едноличен собственик, а министър Божков неправомерно бил подписал на 19 март 1997 г. заповед за промени в директорския борд на русенското дружество. На второ място, промишленият министър бе обвинен в пристрастия към новия състав на съвета на директорите на Оргахим. Заявено бе, че назначеният нов изпълнителен директор на предприятието Ганчо Ганев и новите членове на борда Георги Кънев и Анатолий Казаков били съдружници в пловдивския холдинг Химколор, одобрен на 4 март 1997 г. от МС за купувач на 55% от акциите на Оргахим. Казано бе още, че липсват основателни причини за ръководните промени в русенския завод. Фирмата нямала зъдължения към държавата и била приключила 1996 г. с 89 828 000 лв. печалба.


В отговор Александър Божков огласи информация за някои сенчести прийоми


Според нея към 31 декември 1996 г. производството в русенското предприятие намаляло с 1237 тона в сравнение с 1995 г., защото заводът работи с 40% от капацитета си. В същия сравнителен план проходите от печалбата спаднали повече от три пъти, а задълженията към доствачиците скочили почти девет пъти. Нямало никакво продуктово и технологично обновление. През 1996 г. били сключени неизгодни договори с посреднически фирми. Както уточни Александър Божков, с фирма Верней корпорейшън е договорена доставката на ортоксилол на цена 490 щ. долара за тон, при положение че на европейския пазар същата суровина върви по 385 щ. долара за тон. Аналогични примери бяха посочени и при партньорството на Оргахим с фирми като Тотем холанд БВ, Веста ком петрол и Квант Калтани. За сметка на това пък от май 1995 г. бил прекратен един изгоден договор с канадската фирма Амеркем, който до март същата година е донесъл на Оргахим печалба от 14 млн. лева. Загубата от прекратения договор, според г-н Божков, възлизала на 1.2 млн. щ. долара. В заключение промишленият министър обеща на депутатите, че на 27 юни 1997 г. на общото акционерно събрание на Оргахим ще бъде избрано едно стабилно ръководство и приватизационната сделка ще бъде приключена.


За съжаление тя и до днес не е приключена. Както вече писа в. БАНКЕРЪ, русенското химическо дружество е включено в плановете на АП за второто тримесечие на тази година. По-любопитното е обаче какво ще се случи на новото акционерно събрание на дружеството, насрочено за 18 април. Само преди месец надзорният съвет на Оргахим смени изпълнителния директор Ганчо Ганев за умишлено забавяне на приватизационния процес


Странното е, че тази рокада много-много не се връзва с думите на Александър Божков, изречени през миналата година за стабилното ръководство, за ускоряването на приватизацията и т. н. Както твърдят от Оргахим, на мястото на Ганчо Ганев е поставен Живко Минков, уважаван в завода като добър специалист. Но на 18 април може би и той ще бъде свален от директорския стол. Предположенията почиват на обявения дневен ред - в промяна в устава на дружеството Оргахим, като от двустепенно управлението му ще стане едностепенно. А както е известно, обикновено с разместването на управленските пластове се разместват и ръководните фигури. Кому е изгодно това и имат ли някаква заслуга за тия рокади русенските депутати


- това е въпрос с повече от повишена трудност. Във всеки случай някаква надежда за многострадалната приватизация на предприятието има. Според информация, дадена от премиера Иван Костов при посещението му в САЩ, към русенския завод е проявил интерес мощен американски фонд, опериращ с капитали, надхвърлящи 300 млрд. щ. долара. Подобен кандидат-инвеститор е нещо наистина доста по-различно от купувачи като ЕТ Вага и Химколор холдинг. Знае ли обаче човек какви и чии интереси ще задвижат в крайна сметка избора на независимата приватизационна агенция?


Засега по същия дълъг и мъчителен начин АП раздържавява и не по-малко важния ешелон на химическата индустрия - фармацията


Специалистите са категорични, че за приватизацията на фармацевтичните предприятия задължително трябва да се търси стратегически външен инвеститор. По-малко от две години ни делят от 2000 г. - крайният срок, до който всички производители на лекарствени форми и средства у нас трябва да работят в условията на GMP. Буквалният превод на тези условия означава добра производствена практика. Това пък предполага модернизация, технологично обновление, нови работни методи и много инвестиции без пряка възвращаемост. Преминаването на GMP няма да увеличи производството, а качеството на специализираната продукция. Но ако добрата производствена практика не влезе в българските фармацевтични заводи, те просто ще напуснат международните пазари. Без прилагането на GMP, твърдят експертите, България е подложена на силен външен натиск за закриване на предприятията, чиято продукция не отговаря на световните стандарти. Същите специалисти уточняват, че в зависимост от производствената характеристика на отделните фармацевтични дружества цената за преминаването към GMP ще се движи в границите от 10 до 30 млн. щ. долара


По тази причина раздържавяването на фирми, като: Антибиотик - Разград, Фармация - Дупница, Трояфарм - Троян, Софарма и подобни, не може да мине без солиден чуждестранен инвеститор.


Какво обаче се случва у нас на практика? Нагледно помагало за ориентация отново дават проектодоговори за продажба, изготвени в АП по времето на Веселин Благоев. Става въпрос за сделките с Фармация и Трояфарм. През 1996 г. екипът на г-н Благоев допусна до състезанието за Трояфарм три софийски частни фирми - Трояфарм В АД, Балканфарма ООД и Апотекс ООД. При пазарна оценка на 55% от капитала на Трояфарм, равна на левовия еквивалент на 8 863 000 щ. долара, първото място е спечелено от Трояфарм В АД., предложило цена от 10 929 536 щ. долара. Може би за компенсация класираното на второ място ООД Балканфарма печели състезанието за по-голямото парче от фармацевтичната баница - Фармация - Дупница. Според проектодоговора, съставен от АП на 19 юли 1996 г., Балканфарма получава мажоритарния 55-процентен пакет от акциите на дупнишкия завод срещу левовата равностойност на 24 463 585 щ. долара.


И тези проектодоговори не бяха одобрени от МС. Но дори и това да бе станало, едва ли някой щеше да плати внушителните суми в условията на започващия шеметен банков срив.


Банковото кредитиране и днес не предлага цветя и рози, но както заявяват представители на фармацевтичния бранш, сред кандидатите за купувачи пак се редят безкрайно неизвестни АД-та и ООД-та. И зад тях отново стоят личните интереси на бивши, а и на днешни шефове на фармацевтични заводи, допълват познавачите на отрасъла. Целта била не да се изпълнят условията GMP, а да се експлоатират година-две апетитните обекти. После - нека идват стратегическите инвеститори. Заради този принцип на потопа авторитетната фирма Байер окончателно е загубила интереса си, проявен през 1995 и 1996 г. към фармацевтичния завод в Дупница.


Както научи в. БАНКЕРЪ, преди месец от фармацевтичните дружества Антибиотик- Разград, Софарма, Трояфарм - Троян, Биовет - Пещера, Фармация - Дупница и от софийския фармацевтичен институт НИХВИ са изпратили до премиера Иван Костов и до вицепремиера Александър Божков общо становище по болните приватизационни проблеми в отрасъла. Изразено е мнението, че както за ВПК, така и за фармацията оторизираните държавни институции трябва да разработят концепция за раздържавяването


Държавата е длъжна да внесе най-напред яснота какво ще продава - акциите на предприятията или акциите на Фармахим холдинг ЕАД, създаден на 28 февруари 1996 г. по далновидната идея на ексздравната министърка Мими Виткова. Съчинената структура има девет дъщерни дружества. И това са водещите заводи. В Антибиотик - Разград, холдингът държи 48% от капитала, в Медика - Сандански - 22%, като 67% са приватизирани по линията на боновото раздържавяване, в Софарма - 50%, в Трояфарм - 51%, в Биовет - Пещера - 47.5%, във Фармация - Дупница - 51%, в НИХВИ - 54 процента.


Преди два месеца бяха приватизирани две от дружествата на холдинга - Ветпром - Радомир, в което той имаше 24-процентно присъствие, и Фармакон - с. Трънак, 51-процентна бивша собственост на Фармахим холдинг. Бивша, защото в хода на приватизационната подготовка дружествата просто бяха извадени от състава на шапката. Как обаче ще се урежда напускането на останалите дъщерни фирми за в бъдеще- не се знае. Още по-малко се знае ще го има ли изобщо холдингът, или капиталът му поетапно ще олеква. От Фармахим холдинг смятат, че продаването на пакети от неговите акции на отделни стратегически инвеститори е възможен вариант, но той поставя въпроса за ангажирането им със сериозни инвестиционни намерения.


Това, което успя да научи в. БАНКЕРЪ, е, че засега приватизационната агенция няма да работи върху раздържавителна концепция за нуждите на фармацевтичната индустрия. Информацията е неофициална, а освен това и непълна, тъй като от АП не уточняват как точно ще приватизират отрасъла - на парче, както досега, или са се родили някакви други по-свежи идеи. Далеч по-категорична е позицията на фармацевтичния холдинг


Според официалното становище на неговите експерти:


Отчитайки изключително разнообразния характер на произвежданата продукция - от антибиотици, субстанции и готови лекарствени форми до превързочни материали и препарати за ветеринарната медицина, съчетан със значителния размер на необходимите инвестиции за привеждане на отделните заводи в съответствие с изискванията на GMP, считаме за подходящ възприетия подход за индивидуална приватизация на дружествата. За ускоряване процеса на приватизация на фармацевтичната промишленост при съществуващата структура на капитала смятаме за подходяща и паралелната продажба на акциите, собственост на държавата и на Фармахим холдинг ЕАД.


Каквито и да се проблемите около фармацевтичната промишленост, тя продължава да дава своя принос в икономиката на страната. През 1996 г. постъпленията от продажбите на медикаменти и фармацевтични препарати възлизат на 175.5 млн. щ. долара. А само за шестте месеца на миналата година същите приходи са в размер на 119.6 млрд. лева. Въпросът е - ще се намери ли подходящият приватизатор на тези приходи, или атрактивните фармацевтични заводи като събратята си от тежката и леката химия ще пият още горчиви хапове заради нечии лични мераци?

Facebook logo
Бъдете с нас и във