Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТЕЖЕСТТА НА ТИАРАТА

Докато камерлингът изгаряше бюлетините, с които кардиналите избраха новия папа на римокатолическия свят, коминът върна дима в Сикстинската капела и предизвика една съвсем неуместна за тържествеността на момента кашлица. Дали това трябва да се тълкува като знак свише, или като немарливост на коминочистача, зависи от гледната точка. Но този дребен инцидент само засили тревожното чувство у онези, за които понтификатът на покойния Йоан Павел II бе златният век на съвременното християнство. Който и да бе заменил този свръхпопулярен папа, щеше неизбежно да страда от сравненията. Но изборът тъкмо на германеца Йозеф Рацингер за нов епископ на Рим отприщи същински порой от възмутени и разтревожени реакции. Бивш нацист, педант, закостенял консерватор, шеф на икнвизицията, сив кардинал, женомразец, ксенофоблишен от чар професор - Светият отец наистина има късмет, че множеството задължения в първите дни на престола не му оставят време за четене на вестници. Естествено не всички отзиви бяха в този дух. В католическите страни като Италия и Испания никой не си позволи подобен тон. Мнозина изтъкнаха (и с основание), че повечето упреци към Бенедикт ХVI са преувеличени и извадени от контекста на биографията му. Членството в Хитлерюгенд, което е било задължително за юношите в Третия райх, съвсем не го прави нацист. Напротив, баща му Йозеф е бил сред най-ревностните католици и убедени антинацисти в Траунщайн; самият Рацингер признава, че нацистката идеология го е привличала с акцента върху спорта и физическото здраве, но безвъзвратно го е отблъснала с осъждането на християнството като близко до презряния юдаизъм. Колкото до етикета инквизитор, Рацингер действително оглавяваше Светата конгрегация за доктрината на вярата, но тази организация е наследила от Светата инквизиция само функцията - определянето и спазването на каноните на католицизма - но не и правомощията и методите. Да наречеш неин член инквизитор е като да наречеш директора на Софийския затвор палач. Конклавът не избра твърдоглав консерватор или бездушен инквизитор - напук на многото публично изказани страхове и предразсъдъци Рацингер не е такъв. Той притежава всичко онова, което имаше и предшественикът му, но е интелектуалец, какъвто Войтила не беше, коментира Ернесто Гали в Кориере дела сера. Самият Бенедикт ХVI многократно наблегна на приемствеността и потвърди, че ще следва политиката на своя предшественик, за когото каза: Той ни остави църква, която е много по-смела, свободна и млада. Църква, която, благодарение на неговата мъдрост и личен пример, гледа със спокойствие в миналото и не се бои от бъдещето. За повечето либерално настроени католици тези думи прозвучаха успокояващо; малцина си дадоха сметка, че продължението на политиката на Йоан Павел II далеч не значи либерализиране. По същество понтификатът на Войтила бе подчертано консервативен Неговата огромна популярност, особено сред младите, се дължеше не на някакъв реформаторски дух, а на личното му обаяние. Топлотата в отношенията с Йоан Павел II помагаше да преодолеем теологическите различия; докато с кардинал Рацингер подобна топлота просто не е имало, заяви преподобният Ричард Томас, един от говорителите на Англиканската църква. Бенедикт ХVI подчертано е лишен от обаянието на своя бивш покровител. Той може да бъде убедителен, красноречив и симпатичен в интелектуални дебати, както показаха и нашумелите му беседи с философа Юрген Хабермас. Но тихият му глас и професорският тон няма как да заменят в сърцата на широките маси великия актьор, какъвто бе неговият предшественик. Според виенския епископ, един от близките му приятели, Рацингер няма и подобна амбиция. Ако цената на запазването на основните християнски принципи е свиването на обхвата на църквата, той е готов да я приеме, коментира и известният английски политолог Тимъти Гартън Аш. Тогава църквата ще бъде по-малка, но и по-чиста, кlein aber fein, както казват в Германия. Самият Аш нарече избора на Рацингер надгробният камък на християнска ЕвропаАтеистите би трябвало да приветстват избирането на папа Бенедикт ХVI - писа той. - Защото този възрастен, академичен, консервативен, лишен от чар баварски теолог несъмнено ще ускори дехристиянизацията на Европа, която всъщност се надява да прекрати. И след края на неговия понтификат континентът може да е също толкова нехристиянски, колкото е бил преди 15 столетия, по времето, когато Свети Бенедикт, един от светците покровители на Европа, е основал Бенедиктинския орден. На надгробния паметник ще пише: Християнска Европа. От Бенедикт до Бенедикт. Почивай в мир. Аш в голяма степен е прав - Европа си остава най-светският, най-лишеният от вяра континент. Феноменът Войтила успяваше да прикрие донякъде това. Но докато площадите бяха пълни с вярващи, църквите си останаха все така празни. По площадите идват онези, които списание Панорама нарече новите християни - младежите, които бяха готови да бодърстват по цяла нощ заради предишния папа и които плакаха с искрени сълзи след кончината му, но които същевременно използват презервативи, практикуват извънбрачен секс, отнасят се толерантно към хомосексуализма, пренебрегват постите и празниците на светците. За тях християнството все повече се превръща от религия в морална система. Ентусиазмът съществува, но доктрината, в която той би трябвало да се влее, е в криза, остаряла е и не привлича душите. Именно в това отношение църквата изпитва спешна нужда от реформаторкакъвто може би щеше да е загадъчно починалият Йоан Павел I, но какъвто не бе Йоан Павел II и няма да бъде Бенедикт ХVI. А междувременно към плодородната почва посягат и други. Покрай имиграцията и разширяването на ЕС най-бързо развиващата се и динамична вяра на Стария континент става ислямът. В Берлин например мюсюлманите вече са второто по численост вероизповедание - след протестантите, но пред католиците. Колкото до отношенията между Рим и православните църкви - отношения, които в последните четири десетилетия бяха диалог между глухи - вероятно показателно за намеренията на новия папа е самото име, което той избра. Очакваше се Рацингер, близък приятел на Йоан Павел II и негов пръв съветник, поне що се отнася до богословските въпроси, да приеме името на своя предшественик. Изненадващият избор на Светия отец накара всички да потърсят връзката с предишния понтифик с това име, Бенедикт ХV. На Запад наблюдателите поставиха акцента върху борбата му за мир и опитите да помири участниците в Първата световна война. Но неговият понтификат е характерен и с друго - с ясно изразен интерес към Изтока, към униатските църкви в Гърция и Украйна и към православните. Тъкмо Бенедикт ХV открива в Рим Източния институт, където се подготвят квалифицирани кадри за експанзията на католицизма на територията на православието. Навремето тази експанзия е спряна от Октомврийската революция; но сега, когато се дооглозгват останките от трупа на социализма, някои хора в Рим вероятно биха сметнали, че моментът е подходящ за нов опит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във