Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТАТАРЧЕВ ПОДПИСА АРЕСТА НА КИТОВ

Седмица след обявената от главния прокурор Иван Татарчев дата за арести на банкери (5 май) той издаде първото си постановление за задържане. В листата на обвинител N1 пръв е бившият председател на надзорния съвет на Бизнес Банка Иван Китов. Повдигнатите от прокуратурата нови обвинения срещу Китов са за документни измами в особено големи размери. Престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 10 до 20 години. Според постановлението на главния прокурор мярка за неотклонение е наложена и на бащата на Китов - Велин. Той обаче няма да лежи в ареста, а ще плати парична гаранция от 30 млн. лева.


Обвиненията срещу двамата са по делото за приватизация на националния хиподрум в Банкя. Китов-старши, като шеф на Мултимексинвест, регистрира смесено дружество с Националната служба по селекция на животните. Той предоставя временно удостоверение за внесени близо 90 млн. лв. в банката на сина си по сметка N03518157550017. Прокуратурата е установила, че документ за вноската съществува, както е видно от ревизионна записка, но парите липсват. Преди седмица, когато за сделката бе обвинен първо Велин Китов, обвинението все още не знаеше кои високопоставени личности са купили парцелираните близо 540 дка от приватизирания хиподрум.


Пак на фаталната дата - 13, но през юни 1997 г., Иван Китов бе арестуван за деянията си като заместник-председател на съвета на директорите на КРИСТАЛБАНК през 1993 година. Причината за неговото задържане бе банкова гаранция, издадена в полза на Сиджи България инженеринг, с която е получен кредит от банка Електроника в размер на 2.6 млн. щ. долара. Другото обвинение срещу Китов бе за неправомерно раздавани от него кредити от Бизнес Банка, където той бе председател на съвета на директорите, а след това и на надзорния съвет. В началото на ноември миналата година Софийският градски съд измени мярката за неотклонение задържане под стража на Иван Китов с парична гаранция общо за двете обвинения от 150 млн. лв., които той изплати.


Още трима служители на Бизнес Банка бяха освободени срещу парична гаранция от по 3 млн. лв. с постановление на Главна прокуратура. Това са бившата секретарка на Китов Мадлен Георгиева и членовете на управителния съвет на банката Богомил Стоянов и Николай Спасов.


Мадлен Георгиева бе арестувана на 7 юли миналата година. Криминалистите разкрили, че в годините на своя разцвет Бизнес Банка е отпускала необезпечени левови и доларови кредити на фирми на Мадлен Георгиева, които изобщо не са връщани. След операция на ЦСБОП и НСлС в Бизнес Банка на 4 юли миналата година в ареста се озоваха девет души нейни служители и кредитополучатели. Някои от задържаните по-късно бяха пуснати под гаранция. Другият член на УС Захари Захариев, който бе обявен за национално издирване, се предаде сам на следствието.


Притеснена от шестмесечния срок за приключване на делата в банковата и финансовата сфера, на 5 май прокуратурата внесе в съда три обвинителни акта.


Най-нашумелият от трите случая е опитът за скрита приватизация на ТБ БИОХИМ. Магистратите са обвинили бившите длъжностни лица на банката - председателя Борис Митев, изпълнителния директор Живко Вълчев и Илиян Шаматанов по чл.282, ал.3 вр. с ал.2 и 1 от НК. При установяване на подобно престъпление законът предвижда лишаване от свобода от 3 до 10 години.


Това дело започна още през 1994 г., когато се разчу, че Дилян Дорон се опитва да купи акции на кредитната институция от увеличението на капитала й чрез подставени фирми и така да я приватизира. Тогава същото обвинение беше повдигнато и срещу още един служител на ТБ БИОХИМ - главния дилър Дочо Карадочев. По-късно делото беше разделено на две части - срещу Дорон останаха обвиненията за източване на пари от държавната фирма Инко. Сега Главна прокуратура без публични обяснения оттегли и обвинението срещу Карадочев.


Българските държавници и гражданството, които настояват за бързо разрешаване на делата от такъв тип, вероятно нямат представа от световната правна практика. В чужбина разследването и произнасянето на присъда срещу нарушили законите банкери също продължава с години. В поредица от свои статии в периода 1994-1998 г. в.БАНКЕРЪ представи на читателите си възхода и падението на Марио Конде, бивш президент на една от най-големите испански банки - Banesto (Banco Espanol de Credito). Този нашумял в началото на 90-те години испански банкер бе обвинен в мошеничество, подправяне на документи и други престъпления. Заедно с него на подсъдимата скамейка са още десет бивши служители в Banesto.


Испанската централна банка бе принудена да обяви Banesto във фалит още в края на 1993 г. поради липсата на 600 млн. песети в нейните баланси. Едновременно от длъжност бяха отстранени президентът на банката Марио Конде и целият му екип. В продължение на четири години Конде се опитваше да съживи повторно банката и непрекъснато заявяваше, че скандалът с Banesto бил предизвикан от заинтересовани политици. Но никой не му повярва и в края на краищата Марио Конде бе изправен пред съда.


Главната прокуратура на Испания обвини Конде и неговите десет най-близки помощници за обсебването на 11 млрд. песети (около 70 млн. щ. долара), заради което в обвинителния акт се искат общо 144 години затвор за целия екип. Прокуратурата обвини Конде и хората му, че част от парите са отишли за финансиране на различни партии и политически движения. Лично Конде бе обвинен, че през 1989 г. е обсебил от касата на Banesto за целия екип 300 млн. песети и ги е изразходвал по време на предизборната кампания в полза на партията на бившия испански премиер Алфонсо Суарес. Бившият шеф на Banesto се отърва от предварителния арест с гаранция от няколко десетки милиона песети. Но ако съдът признае вината му, го очаква затвор до 35 години.


Очевидно българската съдебна система не е далеч от чуждия опит, както и от измамническите машинации за незаконно забогатяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във