Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТАТАРЧЕВ ПОДГОНИ КОСТОВ ПО СИГНАЛ НА МЕДЖЕДИЕВИ


Проверката за аферата Сапио бе подновена
след сигнали на група граждани и депутати, а ние бяхме длъжни
да проверим данните, съобщи на 7 юли 1998 г. главният прокурор
Иван Татарчев.


Гражданите били от Дупница, депутатът бил Велко
Вълканов, а новите данни от Христофор Събев. Сигналите от граждани,
според главния прокурор, са законен повод да се поднови разследване
и по този начин хората на Татарчев подхванаха отново премиера
Иван Костов, писа на 8 юли тази година в 24 часа.


Сигналът на граждани от Дупница се оказва писмо до
Висшия съдебен съвет, адресирано още до президента, до главния
прокурор, до парламентарната група на ОНС и парламентарната група
на БСП. Писмото е получено на 18 февруари и с резолюция на член
от Висшия съдебен съвет е препратена на главния прокурор. От своя
страна на 19 февруари той възлага проверка на прокурора от Главна
прокуратура Михаил Дойчев. Със сигнала гражданите от Дупница искат
повторно разследване на Иван Костов, който като министър на финансите
в правителството на Филип Димитров незаконосъобразно разрешил
преференцирана стопанска дейност на Сапио, в
резултат на което държавата е ощетена с 299 947 000 лева. Над
гражданина Иван Костов остана и досега съмнение в обществеността
за корупция или комисиона от невнесени в бюджета суми от Сапио,
се казва още в писмото от Дупница. Деянието на Иван Костов
като финансов министър с нищо не го оневинява за търсене на съдебна
отговорност, както това се извършва с банкерите. Напротив, сега
като министър-председател неговото бивше деяние трябва да се прецизира
и разгледа при още по-голяма строгост на закона и прозрачност
на институциите - настоява групата граждани. По-нататък
в писмото гражданите, които представят себе си като пенсионери,
показват впечатляващи познания по случая Сапио, цитират
решения на софийския градски съд, мотивите на съда, удивляват
с номерата на банковата сметка на Сапио и с точни
данни, които пресата до този момент не е изнасяла.


Един от пасажите гласи: Има личности в българското
общество, които смятат, че колкото по-високо се изкачват в държавните
институции и колкото повече власт концентрират около себе си,
са все по-недосегаеми! Това време отмина. Обществото иска прозрачност,
яснота и равнопоставеност. Това бяха и... обещанията на СДС.


Кои са гражданите от Дупница? Писмото завършва с
горе написали: Т. Асенов, внук на участник в Априлското
въстание, син на учител, бивш офицер и учител с 32 годишен трудов
стаж, безпартиен, не осъждан; Цанка Атанасова, бивша работничка,
не осъждана, наградена със сребърен Орден на труда. Следва задължителното
с уважение... и адрес: Дупница, ж.к. Велчова
завера, бл. 44, вх. Б.


Проверката ни показа, че на този адрес наистина са
регистрирани Тихомир Асенов и Цанка Атанасова. От телефонни справки
в град Дупница пък ни информираха, че телефонът на същия адрес
е регистриран на Цанка Меджидиева, а жк Велчова завера
се нарича още ж.к. Свобода. Припомняме на читателите,
че трите имена на скандалната дама от Орион са Веска
Тихомирова Меджидиева, която беше търсена от българските съдебни
власти по обвинение за използване на документ с невярно съдържание,
с който участва в търг и закупува имоти в Георги Дамяново, нашумяло
по-късно като първо частно село в страната. Госпожа Меджидиева
беше и шефка на Българската земеделска и промишлена банка, срещу
която под номер 180, по описа на Националната следствена служба
от 1996 г., се води следствено дело. В момента следствието очаква
данни от поръчаната експертиза, но според синдици на банката оттам
под формата на рефинансиране от трезорите на БНБ са източени над
200 млн. лева. По първоначални данни още два милиона долара са
заминали на неизвестен адрес в Австралия по договор за маркетинг
и реклама. Както е известно, неотдавна съдебните власти в Южноафриканската
република отказаха да екстрадират орионската дама.


А иначе сигналът на семейство Меджидиеви завършва
по следния начин: Цялото изложение на този текст в английски
превод ще изпратя в Съвета на Европа... Тези, които дават заеми,
чиито лихви българският данъкоплатец трябва да изплаща, да знаят
дали българските ръководители са честни и почтени хора.


След като гражданите от Дупница, разбирай родителите
на Веска Меджидиева, пращат своя сигнал до компетентните власти,
следователите от Националната следствена служба започват отново
работа по казуса Сапио. След внимателен прочит на
кореспонденцията от онова време между фондацията Сапио,
Министерството на финансите и Главно управление на митниците и
на редица други документи. Следователите установяват, че смисълът
на поставената от Иван Костов резолюция по изключение
върху молбата на Сапио за внос при облекчен режим,
предвиден в 133-о ПМС от 1990 г. е не да създава преференциален
режим, а да се отговори положително единствено на претенцията
на фондацията за безмитен внос на размножителна техника за отпечатване
на учебник по вероизповедание. Нещо, което потвърждава във факс
от САЩ и бившият син депутат отец Христофор Събев. Следователите
установяват още, че в последствие седем митнически декларации
на Сапио са придружени с 16 ксерокопия на документа
с резолюцията по изключение, като към една от тях
са приложени четири копия. Някои от копията са правени на самото
летище София, което се потвърждава от използваните за отпечатването
им бланки с надпис 50 години БАЛКАН. Колкото до писмото,
с което шефът на фондация Сапио, моли за внос на стоки
при облекчен режим, то нито е заведено в Министерството на финансите,
нито има изходящ номер оттам. Това дава основания на следствието
да заключи, че става въпрос за хвърчащ лист, а не за документ.
Наистина върху два такива хвърчащи листа е поставен оригиналният
печат на Министерството на финансите, но по онова време в същото
ведомство с такъв печат са разполагали пет служби. През 1995 г.
въпросният печат е унищожен, тъй като министерството е изработило
друг.


Въпреки твърденията на родителите на Меджидиева,
че Иван Костов е излъгал в началото на следствието, заявявайки,
че подписът му е фалшифициран, в материалите по преписката Сапио
той не отрича автентичността на подписа си върху документа. Обясненията,
дадени през 1992 г. от тогавашния министър на финансите, а сега
премиер, се потвърждават и в факса на отец Христофор Събев, изпратен
в средата на това лято от САЩ. В хода на разследването следователите
са обсъдили няколко възможности по смисъла на наказателните закони,
от които правят изводи, че не са налице визираните от член 186
от Наказателнопроцесуалния кодекс разпоредби за образуване на
предварително следствие срещу Иван Костов.


Ще приеме ли тези изводи главният прокурор?

Facebook logo
Бъдете с нас и във