Банкеръ Weekly

Общество и политика

Таня Богомилова: ЩОМ НИКОЙ НЕ ИНВЕСТИРА В БЪЛГАРИЯ, ЗНАЧИ НЕЩО НЕ Е НАРЕД

Олимпийската шампионка Таня Богомилова все още прилича на момиченце, въпреки че мина средата на 30-те години. По нищо не личи, че е майка на две деца. Дъщеря й Ани бе на осем месеца, когато българският химн прозвуча над плувния комплекс в Сеул през 1988 г. в чест на Таня, първата ни (и единствена засега) олимпийска шампионка в плувните спортове. А малкият Георги ще тръгва на училище през есента. Съпругът й Георги Дангалаков (бе и неин треньор, докато се състезаваше) е представител на известна фамилия в българското плуване. Таня е все така пряма и директна, не кокетира, не употребява красиви думи и фрази, за да се хареса. Просто казва това, което мисли, а то невинаги звучи оптимистично...

Г-жо Богомилова, как минаха тези дванадесет години след олимпийската титла в Сеул за вас и съпруга ви Георги Дангалаков?


- Не много добре. В смисъл, че след олимпиадата и края на спортната ми кариера стоях една година без работа. Принудихме се да заминем за Гърция. Там работихме две години, после се прибрахме в България, тук родих второто ни дете - Георги-младши. Хванахме се с бизнес, но пак не тръгнаха нещата и отново се върнахме в Гърция. Не се случи това, което очаква и на което се надява всеки спортист, прекратил кариерата си - да намери реализация и професия оттук нататък. Животът ми не се разви като на другите олимпийски шампиони в чужбина... Събират ни се общо шест години в Гърция, но там винаги те гледат като чужденец. Използват името ти и толкова. Страхуват се да не им вземеш хляба. Има някаква стена, която те държи на разстояние.

А как се отнасят към собствените си олимпийски шампиони?


- Много добре, носят ги на ръце, подсигурени са за цял живот. Не искам да правя аналогия с нашата действителност, защото там стандартът на живот е друг. Но имат много спонсори, намират им веднага работа, те са идолите. Тук трябва да се бориш непрекъснато. Не казвам, че и нас някой е длъжен да ни носи на ръце. Нуждаеш се обаче от някаква помощ, за да стъпиш на краката си, когато напуснеш спорта. Не съм чула държавата да е подкрепила спортните си личности и да е устроила по някакъв начин живота им. Или поне да е направила така, че да бъдат споменавани с добро. Използват те и те изритват. Къде са величията ни от миналото - в леката атлетика, бокса, щангите? Не се прави нищо, за да бъдат задържани тука. Всеки, който има възможност, заминава за чужбина. Имам чувството, че повече треньори работят навън, отколкото в България. Увеличават се спортните колонии в Австралия, САЩ, Канада... Казала съм си, че не успея ли да си намеря стабилна работа, от която да печеля пари, за да има сносен живот семейството ми, махам се. Може в Гърция да не ми стигат парите, но поне съм спокойна и знам за какво го правя. Прекрасни са условията за работа на един треньор по плуване, който работи с деца и просто няма никакви проблеми.


Отделя ли се внимание в Гърция на детското плуване?


- Там има родителски настоятелства. За да тренират децата им, те плащат, намират спонсори. И в България трябва да стане така. Какво пречи държавата да даде данъчни облекчения, за да се дават пари за спорт? Поне ще се знае къде отиват тези пари и че с тях ще се върши полезна дейност. В Гърция се дават милиони за спорта. Особено сега, когато Атина е домакин на летните олимпийски игри през 2004 година. Строят се модерни спортни бази. Във всеки квартал има басейн, площадки за волейбол, баскетбол. Всеки помага, за да се каляват децата, да расте здрава нацията. А у нас гледат да ти вземат, а не да ти дадат.

Каква беше премията ви за олимпийската титла от Сеул?


- Две хиляди долара и лека кола Волга, която веднага продадох. Кой да я кара? Може да е била лукс за времето си, но на мен не ми трябваше. Сега са по-високи премиите, обещани за олимпийски титли в Сидни, но въпреки всичко пак са ниски - 60 000 г. марки не могат да ти осигурят живота.

Този бум в Сеул, сътворен от българския спорт - десет златни олимпийски медала, ще се повтори ли някога?


- Не знам. Това сякаш беше много отдавна, пък и времето беше друго. Имахме много лагери, базите се поддържаха, държавата отпускаше пари, специалистите получаваха добри заплати. Сега всичко замря... То пенсионерите нямат какво да ядат, та ние ли ще чакаме развитие в спорта? Нещо трябва да се направи. Преди няколко дни ходих в гръцкото посолство да легализирам документите за училището на дъщеря ми, а там чака огромна опашка за изходни визи. И всички ми се чудят, че аз се връщам. Масово се изнася народът. Четири години не бях се прибирала в България и може би нямаше да се върна, но децата закъсаха със здравето, вероятно заради жегата и влагата в Южна Гърция. Но ако нищо не успея да направя тук, пак ще замина, и то точно заради децата си. Тук няма перспектива за младите хора. Дъщеря ми плува, сега е добре, ама зимата къде ще тренираме? Като пропуснеш една, две, три седмици, то ти се убива желанието и така си заминава влакът.

До този момент някой предложил ли ви е работа? Било то в спортен клуб или към федерацията?


- Не, още няма нищо конкретно. Говориха с мен хора от Държавната агенция за младежта и спорта. Може би ще изскочи нещо след сезона на отпуските, след олимпиадата. Ще видим през октомври...

Преди време със съпруга ви бяхте започнали бизнес с внос на гръцки мебели, имахте и магазин. Сега трудно ли е да започнете отначало?


- Имаше такова нещо, но не потръгна и фалирахме, скочи доларът и всичко се срина. Изобщо нямаме намерение да се захващаме с бизнес. Никога повече. Тук не става. Освен ако имаш много пари и си готов да посрещаш загубите. Щом никой не си прави труда да инвестира в България, значи нещо не е наред.

Следите ли постиженията в световното плуване?


- Не, не ги следя отблизо. Тази година обаче по-силните плувци не се явяваха често по състезания, вероятно са съсредоточили подготовката си за олимпиадата. Очаквам, че ще има нови световни рекорди в Сидни.

На републиканското първенство преди няколко седмици се явиха 200 плувци, но резултатите не са впечатляващи. Какво пречи за израстването им?


- Не мога да коментирам, не съм в кухнята. Но вероятната причина е липсата на басейни за целогодишна подготовка. Пак казвам - нямаме база, нископлатени са специалистите и всеки се спасява поединично.

Ако ви предложат работа с националните отбори, ще приемете ли?


- Не, не бих се справила с плувци на такова високо ниво, предпочитам да уча малките. Пък и целта ми не е да ставам треньор. Бих могла да се занимавам с организация, но не и треньорска работа. Докато на мъжа ми тази професия му е в сърцето и той е доказал, че може.

Какви са заплатите в Гърция?


- Треньорите, за които това е втора работа (или са учители по физическо, или собственици на магазини), взимат по 800 щ. долара. Докато по-добрите специалисти печелят над 1500.

Знаят ли децата ви, че сте олимпийска шампионка?


- Естествено, но като че ли още не си дават сметка какво точно означава това и как се постига. Дъщеря ми май започна вече да усеща колко е трудно да се върви по тази пътека.

От два месеца си изкарвате хляба, като обучавате малки плувци в басейна на Спортната палата. С колко деца работите? - Вече се събраха над петдесет деца от началото на юли и виждам, че им харесва плуването. Идват с желание, а и родителите им са много амбициозни.

В Америка спортните личности са притегателен център за младите, гордост е да научиш тайните на един спорт от олимпийски шампион...


- Там големите спортисти сключват рекламни договори за милиони долари и след края на кариерата си. В Америка да си шампион, означава, че си спечелил завинаги уважението на цялата нация, ти си героят, примерът за подражание... Ние сме на светлинни години от спортната култура на американците.

Интервюто май стана доста песимистично...


- Важното е ние да сме оптимисти и да не се предаваме, за нищо на света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във