Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТАЙНИТЕ АГЕНТИ ПРЕВЗЕМАТ БИЗНЕСА


Дузина студенти пристигат в рая на империята Дисни
- Парадайс Айлънд в Орландо, щата Флорида. Студентите не са дошли
тук за развлечение. Всеки един от тях има поставена задача - да
се опита да заговори напълно непознат бизнесмен и да извлече от
него колкото се може повече професионални тайни.


Ава Янгблъд си е набелязала един инженер-озеленител.
Само след минути тя вече е разкрила, че той получава по 1500 щ.
долара на седмица, че е загубил всичките си спестявания след развода
и притежава къща за 150 000 щ. долара.


Друг студент - Дейвид Идълтайн, пък се добрал до
недоверчив и неразговорчив бизнесмен от Арканзас. Въпреки това
Идълтайн успява дори да си запише набързо номера на кредитната
му карта American Express, защото е научил, че там винаги има
поне по 1000 щ. долара.


Какво е това училище - за професионални мошеници
и обирджии? Не, студентите са просто млади работници в големи
корпорации, посещаващи платени курсове по индустриален шпионаж
в Орландо, щата Флорида. Сред техните учители личат имената на
Уйлим ди Дженаро, работил дълги години в контраразузнаването,
и Джон Ноулън, който 22 години е служил във военното контраразузнаване,
обучавайки шпиони в Германия, Камбоджа, Виетнам и Тайланд.


Факултетът по промишлен шпионаж към Центъра за оперативно
бизнесразузнаване се ръководи от Джон Куин, дългогодишен агент
на ЦРУ в Япония, и о.з. генерал-лейтенант Джеймс Уйлямс, бивш
директор на DIA - военното разузнаване на САЩ.


Студентите се обучават как да събират информация
за конкуренцията. Тайните им проучвания включват дизайна и цената
на предстоящ за серийно производство продукт, евентуалната печалба
от бизнеса на съперника, но също и рисковете от навлизането на
чуждестранни пазари.


Ако


бизнесът е война


то несъмнено компаниите се нуждаят от разузнавателни
данни за другите на бойното поле. Курсовете имат за
цел да поддържат у студентите манталитета на войника и духът на
прохождащите бъдещи тайни агенти в корпоративния шпионаж се поддържа
с цитати от книгите на Джон Льо Каре или от шедьовъра на Сун Дзу
Изкуството на войната: Шпионите са най-важният
елемент от войната, защото от тях зависи способността на армията
да се придвижва.


Петдневните курсове в школата струват 5875 щ. долара
и се провеждат в един стар хотел близо до Орландо. Сред учениците
има представители на Texaco, Amoco, IBM, General Motors, Dow Corning.


Студентите се обучават как да използват т.нар. доброжелателна
мотивация на онези, към които са насочили интереса си -
казва инструкторът Ноулън. Той преподава, че търговците, чийто
успех зависи от умението да боравят убедително с информацията,
са особено податливи на техники за извличане на поверителни лични
тайни. Недоволни от работата си служители също лесно се поддават
на подвеждащи въпроси и могат да разкрият ценна информация от
кухнята на своите фирми. Юристите или изпълнителните кадри пък
обичат да доказват колко са умни и как интелигентно разсъждават
на глас.


Добрият шпионин


в бизнеса би трябвало да бъде отличен актьор. Най-изявените
корпоративни разузнавачи всъщност изглеждат добри, безобидни,
приятелски настроени и твърде наивни. Един от най-добрите студенти
в курса е Дейвид Синдъл, който е събирал информация за няколко
фирми. Той твърди, че симулирането на невежество е най-силното
му оръжие и една от основните техники за извличане на полезни
сведения. Когато източникът започне да снася по-съществена
информация, Синдъл обикновено възкликва: О, това е много
над моята компетенция!


Преподавателят Ноулън демонстрира техниките с помощта
на видеозаписи, на които са запечатани манипулативни разговори.
В един от епизодите той разговаря със счетоводителя на фирма за
доставка на военно оборудване. Опитвайки се да извлече повече
данни за фирмата, Ноулън атакува счетоводителя с объркващо и невярно
твърдение: Значи при вас маржа на печалбата е между 40 и
50 процента?. Глупости - парира го събеседникът
му и съобщава истинската цифра.


В този случай Ноулън прилага т.нар. техника на естествената
склонност за поправяне на грешките на другите. Когато заемате
позата на наивник и невежа, околните винаги са склонни да се възползват
от това и да ви дадат добър урок на компетентност и информираност.


Друга предпочитана техника е молбата за разяснение,
упътване (тя е особено ефективна при хора от типа услужлив
човек) или откровеното ласкателство (колкото е по-висок
рангът на експерта, толкова повече обича ласкателствата).


Индустриалният шпионаж


е сериозна работа - не по-малко сериозна от истинското
разузнаване. Компании като Microsoft, General Electric, Procter
amp; Gamble са довели до съвършенство шпионските техники, които
са част от общата корпоративна стратегия за запазване мястото
на пазара. Те наемат в своите отдели за събиране на информация
бивши агенти на тайните служби. Наскоро Intel назначи петима бивши
агенти на ЦРУ, специалисти по дезинформация на противника. В същото
време Обществото на професионалистите по конкурентно разузнаване
вече обединява 6000 членове, докато през 1986 г., когато организацията
бе основана, те са били двадесет и един.


Но не само американски компании прибягват до индустриалния
шпионаж, за да се наложат над конкурентите си. Извън Америка към
този метод прибягват най-вече фирми от Япония, Германия, Китай,
Швеция и Израел. Във Франция, край Париж, дори бе създадено специално
училище Ecole de Guerre Economique (Школа за икономическа война),
в което френски специалисти се обучават да действат в условията
на конкуренция в глобалната икономика.


Шефът на IBM е известен като един от най-ревностните
привърженици на индустриалния шпионаж. В специалния отдел на компанията
за събиране на информация работят над 80 души, разделени на екипи.
Един от тях шпионира Compaq, друг се занимава с Hewlett-Packard
и т.н. Цялата система е създадена с помощта на Ян Херинг, който
е работил 20 години като специалист по вербуване на шпиони и дезинформация
в ЦРУ. Екипите за разузнавателна информация на IBM представляват
истинска шпионска мрежа. Те атакуват специалистите
на конкуренцията, техните доставчици, клиенти и служители. Един
от най-предпочитаните обекти са младите и начинаещи инженери.
Те не са особено осведомени, но експертите знаят как да подредят
събраните от тях откъслечни данни в едно цяло. Всички сведения
отиват в централната база данни, до която имат достъп само 450
висши изпълнителски кадри на IBM.


Дейвид Синдъл е бивш агент от тайните служби на САЩ,
който сега работи за Saguaro Research, фирма от Аризона, предоставяща
на други компании своите специалисти по индустриален шпионаж.
Наскоро той бил нает от американски клиент, на когото предстояло
да сключи договор за 22 млн. щ. долара с компания от Хонконг.
Синдъл се заел с въпроса и само за 20 часа установил, че става
въпрос за фирма фантом.


Джордж Денис е директор на отдел Разузнаване
на конкуренцията към компанията Bellcore. Той работи добре
с информациите на икономическите журналисти. От откъслечните статии
за едно събитие неговите специалисти успяват да си изградят една
съвсем нова картина за конкуренцията. Информациите им на
пръв поглед са безобидни. Но след като ги съберем на едно място,
вече се получава нещо съвсем друго, пояснява Денис.


Лари Хамилтън отговаря за индустриалния шпионаж на
Dow Corning и под негово ръководство компанията успя да създаде
система за ранно предупреждение, с която да открива
намеренията на противника в САЩ, Япония, Корея, Франция
и Германия. Така например, изследвайки данните за екологични разходи
на дадена фирма, Хамилтън може да даде приблизително точна представа
за плановете й за разширяване на производството.


Където


има шпионаж, има и контрашпионаж


Дан Суортуърт от Compaq отговаря за разузнавателната
информация и сигурността в компанията. Той разкри, че служителите
на Compaq често водят съмнителни телефонни разговори. Обикновено
обаждащите се оставят фалшиви телефонни номера или имена, за да
прикрият компанията, която ги е наела. Това на професионален жаргон
се нарича силует. Други се опитват да симулират
наемане на работа, за да печелят доверието на служители
от конкуренцията. Предлагайки им уж високоплатен пост, те ги разпитват
за сегашните им задължения, за сегашните им ангажименти, след
което повече не се обаждат. Поради това големите компании са наели
и екипи, наречени червени бригади, които организират
защита срещу подобни агенти. Членовете на червените бригади
често минават в контраатака, кандидатират се за работа в конкурентната
компания и работят там няколко години, преди да се върнат отново
на високоплатен пост и с много от тайните на съперниците.


Малко или много всички сме шпиони - казва Джеймс
Томас, бивш офицер от ЦРУ, сега на работа в General Dynamics.
- В благородната борба с конкуренцията понякога сме принудени
да прибягваме и до по-особени методи. Но всичко е в името на прогреса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във