Банкеръ Weekly

Общество и политика

ТАЙНИЯТ ПЛАН НА БКК ЗА СЛЕДВАЩАТА ПЕТИЛЕТКА

Българският бюджет прилича на играта, с която циганчетата забавляват народа по пазарите - тука има, тука няма. Въпреки бесния танц на кутийките празните винаги са много, а шансът да се уцели пълната - нищожен. Затова не секват опитите колкото може повече от тънкото българско финансово поточе да се влее в бюджетните сметки. От година на година финансовите чиновници усъвършенстват техниките и на моменти създават удивителни комбинации - полезни за държавната хазна..., но и не само на нея.


Бюджетът разчита на приходите от приватизацията, за да финансира инвестиционната си програма. Без нея правителството няма да успее да намали безработицата, както и да осигури някои от обещаните предизборни подаръци на електоралните единици - допълнителни заплати и пенсии. Пари са му необходими и ако реши да извършва операции за намаляване на външния дълг. А основните приходи от приватизацията през тази година ще донесе продажбата на БУЛБАНК. Само че 360 млн. евро, които ще плати консорциумът УниКредито Италиано-Алианц, няма да влязат директно в бюджета. Тях ще ги получи Банкова консолидационна компания АД, която продава 98% от акциите на БУЛБАНК. Въпросът е

как тези пари ще стигнат

от акционерното дружество до основния му собственик - Министерството на финансите, или, с други думи, в бюджета? Този проблем не съществуваше или бе само частичен при продажбата на останалите държавни банки. БКК преведе в бюджета всичките или част от парите, които получи от приватизацията им по схема, която бе договорена още в средата на 1996 година. Тогава БУЛБАНК продаде на държавата валутни ЗУНК-ове с номинал 400 млн. щ. долара и получи за тях реални 200 млн. щ. долара. Министерството на финансите пък ги предостави на БКК, която се задължи да му върне 200 млн. щ. долара. Компанията използва въпросните облигации, за да рекапитализира ОББ, БИОХИМ, ХЕБРОСБАНК, ЕКСПРЕСБАНК, Пощенска банка, Стопанска банка и БАЛКАНБАНК. Според договора за финансиране БКК се ангажира да връща на Министерството на финансите такава сума пари, каквато е използвала за рекапитализирането на всяка приватизирана банка (виж таблицата).


Схемата не можа да влезе в действие при БАЛКАНБАНК и Стопанска банка. За тяхната рекапитализация бяха изразходвани по 30 млн. щ. долара, но тъй като през септември 1996 г. двете банки бяха затворени, до приватизацията им и съответно до разплащане с МФ не се стигна. Схемата е неприложима и в случая с продажбата на БУЛБАНК, но по съвсем други причини - тя не е била рекапитализирана от държавата с валутни облигации по ЗУНК. С други думи, БКК не може да я използва, за да преведе в бюджета директно 360-те млн. евро (или поне част от тях), които ще вземе от продажбата на най-голямата българска банка.


Едва ли е случайно, че на 7 юли 2000 г. по време на парламентарните дебати, посветени на продажбата на БУЛБАНК, депутатът от опозицията Атанас Папаризов попита:

Къде отиват парите от приватизацията?

Тези пари влизат в държавния бюджет и се изразходват в съответствие със Закона за държавния бюджет, заяви пред народните представители финансовият министър Муравей Радев. Само че неговите думи не се отнасят за парите, които ще влязат в БКК от продажбата на БУЛБАНК, нито за сумите, които консолидационната компания ще получи под формата на дивидент от нея (близо 100 млн. лв.).

БКК е акционерно дружество, което продава друго акционерно дружество

- в случая БУЛБАНК. Приходите от тази сделка заедно с дивидентите, раздадени от банката, след като бъдат обложени с данъци, ще формират по-голямата част от печалбата на БКК. А тя трябва да бъде разпределена така, както повелява Търговският закон: или с нея да бъде увеличен собственият капитал на консолидационната компания, или печалбата да бъде разпределена като дивидент между акционерите.


Проблемът във втория случай е, че

Министерството на финансите държи 98% от БКК

а останалите два процента са собственост на над 60 фалирали и действащи банки, както и на частни и държавни фирми (виж таблицата). Те също имат законното право да претендират за такава част от печалбата на БКК, която е пропорционална на дела им в нейния капитал.


Излиза, че парите, които консолидационната компания ще вземе през тази година от БУЛБАНК, няма как да влязат без остатък в бюджета. Между другото, това се случи и с по-голямата част от сумите, които БКК получи през 1998 и 1999 г. от приватизацията на Пощенска банка и на ЕКСПРЕСБАНК. За първата купувачът - АЛИКО/Си И Ейч Болкан Инвестмънт Фънд, плати 38 млн. щ. долара. От тях 6.5 млн. щ. долара БКК директно преведе в бюджета, за да покрие финансирането (ЗУНК-овете), което ползва през 1996 г. за рекапитализация на банката. В консолидационната компания обаче останаха 31.5 млн. щ. долара от платеното за Пощенска банка. По същия начин от цената, която взе за ЕКСПРЕСБАНК, БКК преведе директно в бюджета 7.5 млн. щ. долара, а по сметките на консолидационната компания останаха да отлежават 31.6 млн. щ. долара.


Равносметката показва, че за периода от 1997 до края на 2000 г. консолидационната компания получава общо 440.3 млн. щ. долара от приватизацията на всички банки (без БИОХИМ). От тях 40.5 млн. щ. долара (виж таблицата) са отишли в Министерството на финансите, а

399.8 млн. щ. долара остават в БКК

Към тях трябва да се прибавят още поне 100 млн. щ. долара, които тя е взела като дивидент от държавните банки (най-вече от БУЛБАНК) за изминалите две години. Излиза, че в края на тази година БКК ще разполага с парични средства, които надхвърлят 499.8 млн. щ. долара.


Каква ще бъде съдбата на тези пари? Могат ли да стигнат до бюджета и как? Теоретично това е възможно по два начина. Първият е цялата печалба на БКК след плащане на данъци да бъде разпределена като дивидент, но тогава бюджетът ще се лиши от 2% от нея, тъй като те ще бъдат платени на останалите акционери на компанията.


Вторият начин е

БКК да бъде ликвидирана

и всичките й средства да бъдат поделени между кредиторите и акционерите й. Но и в този случай Министерството на финансите няма да получи всички пари (въпреки че е и кредитор, и акционер), защото останалите акционери на БКК също имат право на ликвидационна квота.


Съществува и трета възможност, и тя е може би най-изгодна за хазната, съветът на директорите на БКК да е предоговорил условията от 1996 г., по които компанията трябва да връща на МФ парите от рефинансирането на банките (споменатите 200 млн. щ. долара). Не е изключено в периода 1998-1999 г. в договора между МФ и БКК да е добавена клауза, че всички средства от приватизацията на банките трябва да се превеждат директно в бюджета до покриване на дълга от 200 млн. щ. долара. Ако съществува подобна договореност, тя безспорно ще ощети останалите акционери на БКК. Но дори и тогава кълбото пак не е разплетено докрай. Защото общата сума от продажбата на банките плюс получените от тях дивиденти е много по-голяма от въпросните 200 млн. долара.


Вероятно това е и една от причините преди две седмици Министерският съвет да вземе решение на закрито заседание

животът на БКК да бъде удължен с още пет години

Въпросното заседание по информация от Дондуков 1 се състояло чак, след като председателят на съвета на директорите на БУЛБАНК Чавдар Кънчев е занесъл на премиера Иван Костов прословутата синя папка. Запознати със съдържанието й финансисти твърдят, че именно документите в нея са подсказали на правителството идеята да удължи живота на БКК с още пет години. Официално решение за това трябва да вземе общото събрание на компанията, което ще се проведе на 31 юли 2000 година.


Вицепремиерът Петър Жотев не пожела да потвърди дали подопечното му акционерно дружество ще диша още една петилетка. Той обаче не отрече, че животът на БКК ще бъде удължен. Впоследствие се изясни, че все още няма категорично становище дали годините да са пет или само три. Според вицепремиера причината за това е, че консолидационната компания е поела гаранции към купувачите на ЕКСПРЕСБАНК, ХЕБРОСБАНК и БУЛБАНК, които са валидни по-дълго време. До момента БКК не е оповестила обстоятелството, че е поемала

гаранция за срок, по-голям от две години

А това означава, че ангажиментите към новите собственици на ЕКСПРЕСБАНК и ХЕБРОСБАНК в най-лошия случай изтичат в края на следващата година, докато тези към купувачите на БУЛБАНК - в средата на 2002 година.


Защо тогава БКК настоява за петгодишен мандат? И дали не е поела и друга гаранция към консорциума УниКредито Италиано-Алианц, която има срок от пет години? Ако подобен ангажимент съществува, то приватизационната прозрачност изисква да се знае, какво е неговото финансово изражение: 20 млн. евро, 50 млн. евро или 90 млн. евро, както бе подхвърлено в медиите?


В случай, че БКК наистина е дала петгодишна гаранция на купувачите на БУЛБАНК, струва ли си заради това да бъде удължавано съществуването й за същия период от време? Вероятно - да.


На пръв поглед няма пречки подобна гаранция да бъде поета от Министерството на финансите. Но има едно неудобство - такъв акт трябва да бъде ратифициран от Народното събрание. То пък на свой ред ще поиска подробности по условията, при които е предоставена гаранцията. А това означава сделката за БУЛБАНК отново да стане обект на публичен дебат, но този път върху конкретни текстове и цифри. Дали пък именно този факт не притеснява някого в администрацията?

Какво ще прави БКК

ако животът й наистина бъде удължен с пет години? Хипотезите са много, а решението ще стане известно чак след общото й събрание следващата седмица. Възможно е например още през тази година компанията да раздаде като дивидент приходите, които са й останали от приватизацията на Пощенска банка и ЕКСПРЕСБАНК - 63.1 млн. щ. долара.


Парите от продажбата на БУЛБАНК, както и дивидентът от дейността й за 1999 г. ще бъдат отразени в балансите на БКК за 2000 г., които ще бъдат заверени и приети най-късно до средата на следващата година. Едва тогава може да се мисли дали с тях ще бъде плащан дивидент на акционерите на БКК. Това означава, че една солидна сума - около 385.7 млн. щ. долара, ще отлежава по сметките на БКК в софийския клон на ИНГ Беърингс или в БНП-Дрезднербанк (България) поне девет месеца.


За подобен ресурс всяка българска банка може само да мечтае. Годишната лихва, която БКК ще вземе от такъв депозит, едва ли ще е по-висока от 6 процента. Ако двете банки завъртят умно тези пари, могат да спечелят до 18% годишно. Още по-голяма ще е печалбата им в случай, че БКК реши да изплаща на съакционерите си полагащото им се от приватизацията на БУЛБАНК в рамките на своя удължен живот - пет години. При това положение сметката на Муравей Радев да вложи тези пари в инфраструктурни проекти ще излезе крива.

Бюджетът ще се задъхва

от недостиг на пари и нищо чудно пак да се прибегне до заеми.


Другата възможност пред БКК е през следващата година да осчетоводи като печалба всичките си приходи от приватизацията и от получените дивиденти, да плати дължимите данъци върху нея и с остатъка от сумата да увеличи собствения си капитал (не основния). След като извърши тази операция, БКК пак има два варианта на поведение.


Единият е да запише в устава си, че може да предоставя гаранции пред чуждестранни инвеститори и кредитори, които финансират големи инфраструктурни проекти. Другият вариант е самата

БКК да прерасне в държавна инвестиционна банка

която директно да кредитира инфраструктурните проекти в България. И в двата случая акумулираният от приватизацията ресурс ще бъде излят в държавата и до него дребните акционери на консолидационната компания няма да имат достъп. Правителството пък ще получи възможност спокойно да осъществява операции по схемата дълг срещу инвестиции, стига да се договори за тях с

държавите кредиторки от Парижкия клуб

Може и да е случайност, но точно след пет години изтича срокът, през който страната ни трябва да погаси задълженията си към членките на този клуб.


Не е изключено именно БКК - независимо дали ще запази сегашния си статут, или ще се превърне в банка, да финансира правителството, ако то реши да извършва операции по изкупуване на външния ни дълг към Лондонския клуб или да заменя брейди облигациите с нови емисии глобални ценни книжа. Всички тези схеми дават възможност на държавата да ползва събраните в БКК близо 400 млн. щ. долара, без да ги разпределя като дивидент или като ликвидационна квота.

Facebook logo
Бъдете с нас и във