Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВОБОДНИ СТОЛОВЕ ВЪВ ВЛАСТТА НЯМА

Една година след спечелването на парламентарните избори НДСВ се чувства все по-добре във властта. Докато в самото начало лидерът на движенето Симеон Сакскобургготски беше готов да се коалира с всеки, който пожелае да сподели отговорностите на управлението, сега ситуацията изглежда коренно различна. Днес въпросът за подялбата на властта е загубил актуалността си не само за царските депутати, но и за самия премиер. Очевидно притесненията на Симеон Сакскобургготски отдавна са отпаднали и той вече спокойно плува във водите на управлението. Новият му проблем е не как да сподели властта, а как да я концентрира. Бившият монарх сравнително бързо се ориентира кои са важните зони, върху които трябва пряко да упражнява влияние и кои са сферите, които спокойно може да раздаде на васалите си. Така или иначе властта вече е парцелирана и място за нови кандидати няма. Поради тази причина задявките и на СДС, и на БСП в момента не могат да заинтересоват никого от жълтото братство. Който се е наредил около трапезата, се е наредил. Свободни столове вече няма. Сега проблемът обаче е, че част от сътрапезниците започват да стават излишни Апетитът идва с яденето и, година във властта, жълтите вече проявяват интерес и към блюдата, които доскоро доста разточително бяха поднесли на коалиционните си партньори от ДПС и некоалиционните от БСП. Решението на Министерския съвет да постави ползването на парите от предприсъединителните фондове на ЕС, както и по програмите ИСПА и САПАРД под контрола на финансовото министерство - въпреки че от управленска гледна точка е абсолютно обосновано и дори наложително, може да предизвика доста сериозни политически сътресения. Когато преди година кроеше планове да се намести във властта, Ахмед Доган прицелваше интереса си основно в три сфери - приватизацията на Булгартабак, административните постове в регионите, в които ДПС има влияние, както и участието в разпределението на предприсъединителните фондове от ЕС. Тези три стъбла бяха необходими на Сокола, за да задържи влиянието си в движението, да си осигури вярна партийна клиентела и да бетонира мястото си в българския политически живот. Цяла година по-късно обаче Доган не може да се чувства удовлетворен от влиянието си в нито едно от тези три неща. Въпреки че, според думите на вицепремиера Николай Василев, продажбата на Булгартабак ще е единствената приватизация, в която приоритетна за избора няма да бъде предложената цена, а количеството изкупуван тютюн за година, това обещание на практика не пълни кошницата на Сокола. За негово най-голямо разочарование вече е ясно, че тютюневият концерн няма да попадне в ръцете на близък до сърцето му бизнесмен. Вече цяла година Доган не успява да се домогне и до другата си мечта. Откакто е подписал коалиционното споразумение, и той, и хората му не престават да натякват на НДСВ, че трябва да започнат масови уволнения по места с нескритата цел да назначат там свои хора. Партньорите му взеха присърце идеята едва преди месец и все още няма никакви реални резултати.В началото на тази седмица лидерът на ДПС не успя да прикрие раздразнението си и от друго решение на Министерския съвет, което лишава собствената му власт и от третия й основен стълб. Независимо че според Милен Велчев министерството му щяло само да координира предприсъединителните фондове, безспорно е, че така министрите Паскалев и Дикме, които досега съвсем самостоятелно управляваха програмите ИСПА и САПАРД, ще загубят едно от най-важните си правомощия. На фона на всички тези загуби на позиции отиването на външния министър Соломон Паси на крака в централата на ДПС едва ли много е сгряло сърцето на Сокола. Още повече че Паси уважи по същия начин и неучастващите в управляващата коалиция лидери Сергей Станишев и Надежда Михайлова.Загубата е значима не само за ДПС Една от причините лидерите на БСП да нямат нищо против присъствието на Костадин Паскалев в правителството е, че досега именно той разпределяше парите от програмата ИСПА, която безвъзмездно финансира екологични и транспортни проекти. Доколко важен е този ресурс за червената партия, стана ясно и от изнервения тон, с който дори президентът Георги Първанов си позволи да се намеси в спора, напомняйки, че фондовете в никакъв случай не бива да бъдат централизирани. Малко по-рано срещу централизацията на европейските милиони се обяви и вицепремиерът Константин Паскалев. Премиерът не показа особено безпокойство от разбунените духове на партньорите си във властта. Ден по-късно, излитайки за Болоня, той категорично отсече, че недоволството им няма да стане повод да бъде преразгледано решението на Министерския съвет.Хладнокръвието на Симеон Сакскобургготски не изненада повечето от политическите наблюдатели. Напрежението в кулоарите на властта не е от вчера. Откакто успяха най-сетне да учредят партията си и да позагладят публичните разногласия в парламентарната си група, жълтите като че рязко смениха тона към всичките си партньори. Душите на царските хора охладняха не само към ДПС и БСП, но и към президента Георги Първанов. В началото на мандата си той се радваше на възможността да взема, било често и само формално, участие във формирането на някои решения. Днес даже информациите за ежеседмичните му срещи с премиера вече престанаха. И въпреки че премиер и президент вече не се събират твърде често на едно място, Първанов все по-рядко пропуска възможността да клъвне управляващите по различни поводи. Стреснати от неотстъпчивостта на коалиционния си партньор са и Весела Драганова и Тошо Пейков. Членове на партиите мандатоносители се оплакват, че колегите им от НДСВ не само не желаят да подпишат ново споразумение с тях, но и се опитват изцяло да елиминират влиянието им в различните райони на страната. А щом сега се опитват, до броени месеци или за година те със сигурност ще успеят да го постигнат.Очевидно е, че новосъздадената партия НДСВ се учи доста бързо. Поне на изкуството как се пази власт. За властта обаче винаги има още мераклииВероятно изплашени от бързия й напредък, сините лидери неочаквано започнаха обходна маневра за евентуална коалиция. Вярно е, че все още повтарят решението на националната конференция, според което в мандата на този парламент СДС не може да влиза в съюз с НДСВ. Ала мантрата все по-често звучи като търсене на начини прибързаното решение да бъде заобиколено. Сините имат предостатъчно поводи да променят позицията си. Освен че жълтата метла помете доста от кадрите им по топлите местенца в държавната администрация, напоследък под горещ обстрел се оказаха и бившите министри на Иван Костов. За разлика от началото на мандата, сега шансовете на СДС да предизвикат интереса на управляващите изглеждат много по-малки. Единствената им надежда е застъпничеството на Европейската народна партия, която вече ясно демонстрира, че пътя на НДСВ към сърцето й минава през СДС. Поне засега обаче тази протекция не изглежда особено важна. И докато с времето коалиция НДСВ-СДС изглежда неубедителна, но все пак възможна, точно обратна е ситуацията с отношенията между жълтите и БСП. От все по-метално звучащите нотки между президента и правителството личи, че окончателният разрив е въпрос на време. Влиянието на червените министри вече е дотолкова минимизирано, че скоро присъствието им във властта ще стане безсмислено за столетницата. По подобен начин се развиват отношенията и между коалиционните партньори НДСВ и ДПС. Именно братството по неволя е и един от аргументите, които напоследък толкова много сближават хората на Сергей Станишев и Ахмед Доган.

Facebook logo
Бъдете с нас и във