Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВЕТЪТ РЕАГИРА СРЕЩУ ИРАНСКАТА ЯДРЕНА ПРОГРАМА

Единодушно във вторник (27 септември) 63-годишният египтянин Мухамед ал-Барадей бе избран за четвърти път за председател на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Броени дни преди избора САЩ се обявиха против неговата кандидатура, но така и не предложиха алтернативна номинация. И то не защото липсват достойни кандидатури, а поради разногласия около антииранската резолюция, за която САЩ настояват през последната година, заявиха за в. БАНКЕРЪ виенски ядрени експерти. Миналата събота (24 септември) резолюцията бе представена пред управителния съвет на МААЕ, но не от представителя на официален Вашингтон, а от евротройката (Великобритания, Франция и Германия). Предложеният текст се превърна в гвоздея на дискусията във Виена и предизвика нееднозначни реакции в световен мащаб. Резолюцията предвижда пълно спиране на ядрената програма на Иран, както и на дейностите по обогатяване на уран в страната (Техеран пък настоява за правото да има пълен ядрен цикъл, за да не зависи от доставчиците на свежо гориво). Визира се още възможността иранското ядрено досие да бъде предадено в Съвета за сигурност на ООН (както бе направено с Ирак в периода 2002 - началото на 2003 година). Във Виена за резолюцията гласуваха 22 от всичките 35 членове на управителния съвет на организацията (в него влиза по един представител на всяка от ядрените държави в света). Против бе единствено Венецуела, но възраженията й бяха процедурни. Въздържаха се дванадесет страна и изненадващо сред тях се оказа и представителят на Русия, а досега тя бе най-ревностният защитник на ядрената програма на Иран. Според запознати Русия е разчитала текстът да бъде отхвърлен с вота на т.нар. колебаещи се страни, които досега се въздържаха да обявят официално позицията си спрямо ядрената програма на Иран. През седмицата във Виена обаче те застанаха на страната на САЩ. Антииранската резолюция бе подкрепена дори и от Индия, която, за разлика от Иран, не се присъедини към Договора за неразпространение на ядрените оръжия и през 1988 г. създаде своя атомна бомба. Затова може би досега Москва смяташе Индия като един най-надеждните си ядрени съюзници. Още в началото на седмицата руските медии коментираха твърде негативно индийския вот против ядрен Техеран, тиражирана бе дори цената на тази подкрепа. Според неназован руски дипломат тя е променената позиция на САЩ към страната, илюстрирана и от изявлението на представителя на Вашингтон Грегори Шулт във Виена, според когото САЩ ще увеличат сътрудничеството си в ядрената сфера с Индия. Иран реагира рязко на резолюцията на МААЕ. Крайно консервативният президент на страната Махмуд Ахмади-Нежад определи политиката на Запада към атомната програма на Иран като ядрен апартейд. Техеран заплаши, че ще възобнови работата по обогатяването на уран, ще прекрати достъпа на експертите на МААЕ до своите ядрени обекти и ще преустанови икономическите си отношения със страните, подкрепили резолюцията. В сряда (28 септември) депутатите от иранския парламент обсъдиха възможността за рязко (до 40 на сто) съкращаване на износа на суров петрол от страната. Ако заплахата бъде изпълнена, най-тежко ще пострадат най-развитите икономики в света, коментираха експерти. Те припомниха, че Иран е втората държава в ОПЕК и четвъртата в света по добив и износ на нефт. Такова рязко съкращаване на доставките на ирански суров петрол ще предизвика истинска криза на световните нефтени пазари и в крайна сметка ще доведе до сериозно влошаване и на икономическата, но и на политическата ситуация в света, коментираха лондонски наблюдатели. Според директора на московския Център за изучаване на съвременен Ирак Раджаб Сафаров, цитиран от руските медии, в стремежа си да противостои на натиска на Запада, официален Техеран може да отиде твърде далеч. В случай на реална заплаха Иран може да блокира Ормузския пролив, което на практика ще парализира всяка дейност в региона на Персийския залив. А е повече от ясно, че това ще бъде колосален удар по световната икономика, заяви Сафаров късно в сряда, на връщане от Техеран.Засега не е ясно дали иранското ядрено досие ще бъде предадено в Съвета за сигурност на ООН, дали натискът на Запада ще продължи и дали властите в Техеран ще изпълнят заплахите си. Сигурно е обаче, че документът предоставя такава възможност и при желание може да бъде използван от САЩ или от ядрената евротройка. Източник от МААЕ, пожелал анонимност, коментира, че днес Иран е на такъв стадий от ядреното си развитие, че вече не може да се върне назад. Според него световната ядрена общност сега трябва да търси такива механизми, които да позволят на Иран да развива ядрената си енергетика и да не допускат режимът в Техеран да създаде ядрено оръжие. Инак застрашена е цялата планета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във