Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВЕТЪТ МЕЖДУ ПАУЪЛ И РАЙС

Номинираната за държавен секретар Кондолиза Райс предизвика цялото внимание на международната общност и събра всички очаквания и прогнози за поведението на американското правителство по време на втория мандат на президента Джордж У. Буш. Смяната на четиризвездния дипломат, както наричат Колин Пауъл, с най-важната жена в политическия живот на Буш, съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс всъщност е най-значимата промяна във Вашингтон след президентските избори. За да встъпи в длъжност, Кондолиза Райс трябва да получи одобрението на Сената и се очаква да поеме функциите от Колин Пауъл след около два месеца. Номинирането на Кондолиза Райс пренарежда властовите съотношения във властта и със сигурност ще сложи сериозен отпечатък върху междуинституционалните войни в администрацията, които изобилстваха по време на първия мандат на Буш. Напрежението между Белия дом, Държавния департамент и Националния съвет по сигурността не е случайно, твърдеше Лорънс Игълбъргър, един опитен държавен секретар от времето на Джордж Буш-старши. Войната между ястребите и гълъбите, различната политика на Пентагона и Държавния департамент, различните позиции на либерали и неоконсерватори бяха нещо като естествено състояние в правителството. Те много често даваха различни сигнали за света и особено объркваха европейските съюзници, които открито искаха повече Пауъл и по-малко Ръмсфелд. За друг авторитет като Хенри Кисинджър, бивш държавен сектретар по времето на президента Ричард Никсън, оставката на Колин Пауъл всъщност означава край на кризисния период. Впрочем днес няма човек, казва Кисинджър, който да не признае качествата, които Пауъл показа, и то в един изключително труден за Америка момент. Той успя да съчетае основните цели и приоритети на страната, жизненоважната защита на сигурността с тревогите, напрежението и дълбоките промени, през които премина нашата система от съюзи. Сега обаче кризисният период приключи. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд например много често влизаше в конфликти с Кондолиза Райс, защото беше публична тайна, че Райс има апетити към министерството на отбраната. Това положение се промени от есента на миналата година, когато Буш създаде специална група за стабилизирането на Ирак и Афганистан и за неин ръководител сложи Кондолиза Райс. Тогава Доналд Ръмсфелд научи за групата от медиите и смутено отговаряше на журналстическите въпроси така: Наистина не знам какво Райс иска да постигне с това. На практика още тогава бе предефинирана ролята на Райс във вземането на най-важните решения на мястото, където се забърква геополитическият концентрат. Сега министърът по отбраната Ръмсфелд казва, че с Райс са приятели дълго преди тази администрация, но наблюдателите с основание преполагат, че двамата трудно ще работят в синхрон. Отсега натататък политиката на Кондолиза Райс, човека, който сутрин първи виждаше прездента в кабинета му и вечер последен го напускаше, ще слага отпечатък и върху дейността на Държавния департамент, и върху изключително влиятелния Съвет за национална сигурност, който координира връзките между Белия дом, Държавния департамент, Пентагона и разузнавателните служби. Съвсем неслучайно за неин наследник в Съвета за национална сигурност веднага бе назначен Стивън Хадли, нейният досегашен първи заместник. За втори път в най-новата американска политическа история има такъв преход от Съвета за национална сигурност към Държавния департмент. Подобно нещо се е случвало само при гуруто на американската външна политика Хенри Кисинджър, който преди три десетилетия имаше контрол и над двете институции. Райс, впрочем, бе първата жена, станала съветник по националната сигурност. Сега тя ще бъде втората жена - държавен секретар, след Мадлин Олбрай. По ирония на историята Джоузеф Корбел, бащата на Мадлин Олбрайт, е университетският преподавател, запалил Кондолиза Райс по външната политика - първо като професор в университета Станфорд, после като експерт в отдела за Източна Европа в Съвета за национална сигурност. Кондолиза Райс е тази, която съветва Буш-старши, когато падаше Берлинската стена и когато трябваше да се изработи договорът 2+4 за обединението на Германия. Смяната на Колин Пауъл с Кондолиза Райс, естествено, има много по-голямо значение за международните отношения. Едно, защото засяга нервната система на световната политика изобщо, и второ, че при всички случаи означава нов етап в американската външна политика. Със смяната започва сезонът на диалога, което е знак за бъдещето и една възможност, твърди Хенри Кисинджър и може би най-точно изразява очакванията и в Америка, и в света. Всъщност най-задаваният въпрос сега е дали Кондолиса Райс ще успее да подобри състоянието на трансатлантическите отношения и най-вече дали след разрива заради Ирак и нестабилното положение там Съединените щати ще поискат да заработят в по-голям синхрон с европейските съюзници. Важно е и дали Европа ще схване номинирането на Кондолиза Райс като положителен сигнал. Наивно и абсолютно неправилно ще е смяната на първия дипломат да бъде разбирана като повод за рязка промяна на външнополитическия курс. Това нито е типично за американската политическа традиция, нито е в характера на Джордж Буш. Не е типично и за Кондолиза Райс. Впрочем звездата на Райс изгря по време на първата предизборна кампания на Буш, когато през 2000 г. тя публикува в списание Фърейшън ЗФЗ Foreign Affairs идеологическият манифест на външнополитическия екип на Буш. Според тази статия националният интерес е върховната максима на външната политика.С номинирането на Райс Джордж Буш показа, че въпреки проблемите не е недоволен от сегашния си курс и е неразумно да се очаква промяна на линията, която следваше Колин Пауъл. Добрият войник, както наричат Пауъл, беше в много неудобна позиция, защото войната в Ирак бе започната въпреки неговата воля и трябваше да защитава действия, които той не приемаше. Например доктрината Пауъл, с която той стана известен още преди да стане държавн секретар, събира прах на етажерката. Според тази доктрина, силно повлияна от виетнамската война, Америка трябва да води война само ако има, най-общо казано, точни политически цели, включително и стратегия за изтегляне, както и политическа и морална подкрепа вътре в страната. Наблюдателите с основание дават отрицателен отговор на въпроса дали войната в Ирак би била възможна, ако бе приложена доктрината Пауъл. За разлика от Пауъл, Кондолиза Райс никога не е имала съмнение в необходимостта Саддам Хюсеин да бъде свален. Нейна основна теза винаги е била, че не трябва да чакаме да видим атомната гъба, за да разберем, че режимът в Багдад разполага с оръжия за масово унищожение. Ирак несъмнено ще бъде първото голямо предизвикателство за новия държавен секретар и за отношенията с важни европейски съюзници като Франция и Германия. Френският президент Жак Ширак вече даде заявка, че по отношения на Ирак връзката Париж - Вашингтон ще си остане все така опъната от нерви и противоречя. Малко преди да замине на посещение във Великобритания, Жак Ширак каза за BBC: До известна степен свалянето на Саддам Хюсеин бе едно добро нещо, но то предизвика мобилизирането на мъжете и жените на исляма в много страни. Това доведе дотам, че светът днес стана много по-опасен. Но макар Ширак и в това интервю ритуално да се врече в незаменимостта на трансатлантическите отношения, френският президент даде ясно да се разбере, че вероятността за взаимност между Елисейския дворец и Белия дом по отношение на Ирак е невъзможна и едва ли това състояние скоро би могло да се промени. Много малко вероятно е да има промяна и в иракската политика на Германия. Канцлерът Герхард Шрьодер изключи категорично възможността Германия да изпрати войници в Ирак. Нашите партньори в Америка разбраха къде са нашите граници, каза Шрьодер в едно интервю. Той се надява Съединените щати да променят възгледа си, защото те могат сами да печелят войни, но не и мира. В случая с Берлин Кондолиза Райс има повече шансове, защото добре познава германската политическа сцена. Със сигурност дипломатите в Америка и в Европа имат нужда от време внимателно да проучат как и къде могат взаимно да действат. Френският първи дипломат Мишел Барние например каза, че не иска да съди отсега дали ще има втвърдяване в американската дипломация. Барние иска повече говорене между европейците и американците, между французите и американците. Знаем как да работим заедно в Кот д'Ивоар, Хаити, Косово или в Афганистан. За това е повече от необходимо и европейците да подадат сигнали към лицето на Америка - Кондолиза Райс, за да може тя успешно да посредничи в Овалния кабинет на Белия дом. Само след това е възможно да се очакват новите формули за трансатлантическите отношения и партньорство по други конфликтни точки - като Иран, където европейската политика е силно ангажирана, или в Близкия изток - особено след ерата на Арафат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във