Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВЕТОВНАТА КРИЗА ПРЕГАЗИ РУСКАТА МЕЧТА

Валери Тодоров


Тоталната криза в Русия довършва героите на перестройката от 1985 година. Ако го нямаше Сталин, може би нямаше да го има Хитлер. Ако го нямаше Горбачов, може би нямаше да го има Елцин. Какво щеше да стане със света тогава? Тринадесет години след началото на перестройката руснаците опечалени размишляват над фаталностите в историята. Книгата си за състоянието на страната завърналият се след дългото дисиденство в чужбина Александър Солженицин нарече Русия в пропастта. Днес той отново е неудобен на властите, защото казва онова, което дори и сега не е прието да се казва на глас. Отблъснатата неуправляема Русия заплашва да въвлече в собствения си водовъртеж световните финанси и световната политика. Мечтата на либерал-демократите за отварянето на икономиките на Изтока и Запада е силно разколебана. Руските либерал-демократи стоят пред разбитото корито, обзети отново от


идеята за трети, руски път


Хелмут Кол напусна сцената. Сексскандалът в Белия дом заплашва и Бил Клинтън, и американското лидерство в света. Руско-китайската идея за многополюсния свят бе срината от азиатската криза. Японското чудо вече не съществува, немците са готови отново да вдигнат Берлинската стена, обединена Европа непрекъснато отлага разширяването си за сметка на новите демокрации. Локалните конфликти се потушават с военна сила, а свръхсилите са подложени на хронични вътрешнополитически трусове. Разрушителите на двуполюсния свят на идеологиите се оттеглят от властта, без да предложат достатъчно устойчива алтернатива. Сега светът отново гледа към Русия. Какво от ставащото там може да повлияе на перспективите пред съвременния свят?


Уважавайте себе си, оттеглете се доброволно в оставка, призоваха президента Борис Елцин демонстрантите в Далечния изток на 7 октомври - Деня на националния протест, обявен от профсъюзите и комунистическата опозиция. Президентът остана сам, твърди губернаторът на Красноярския край генерал Александър Лебед. От Елцин един подир друг се оттеглят бившите му съратници.


Елцин е сам


твърди и лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов, като има предвид задграничните приятели на руския президент. Застаряващият Цар Борис вече не учудва никого с неадекватността си. Завиждам на Моника, заяви саратовският губернатор Дмитрий Аяцков с намек за отслабващите физически сили на руския президент. Всеки на воля може да обича когото си иска, отвърна по телевизията първият заместник-ръководител на президентската администрация Олег Сисуев. Известният водещ на Обществената руска телевизия (ОРТ) Сергей Доренко го репликира: Не, Аяцков не обича Моника, само й завижда - Клинтън я обича. Аналогиите между сексскандала в Белия дом и положението в Кремъл са любима тема на журналистите. Те вече дори не се учудват, когато президентът бърка имената и постовете на най-близките си сподвижници. Губернаторът Александър Лебед застана начело на демонстрацията в Красноярск на 7 октомври. Властта трябва да служи на народа. Ако не може, трябва да си отиде, обясни поведението си Лебед, който на президентските избори през юли 1996 г. спечели 1/3 от гласовете. Според него седемте години реформи под управлението на Елцин са били нещо като обучение. Учениците вече търсят нов учител. Даже свръхпредпазливият кмет на Москва Юрий Лужков предяви амбиции към президентския пост. Претендиращият за левоцентристка роля Лужков предлага да бъдат преразгледани резултатите от грабителската приватизация. В цивилизования свят е прието да се плащат дълговете - подчертава московският кмет, който предлага чрез национализиране на незаконно заграбеното Русия да се разплати с кредиторите си. Впрочем и отдясно се чуват гласове на недоволство от номенклатурната приватизация. По-тревожно обаче е рязкото обедняване на продоволствения пазар. Само през август финансовата криза съкрати вноса с 19 процента. Според Държавния статистически комитет 48% от потребителските стоки в Русия сега са вносни. Цените скочиха с 67% и любимият на малките русначета сладолед Баскин Робинс изглежда непозволим разкош. Зърнената реколта се очертава да бъде най-ниската от 1957 г. насам. Корабите изчезнаха от руските пристанища, оплаква се кметът на Санкт Петербург. Добивът на нефт пада заедно със световните цени за него. Инвеститорите и западните фирми свиват и закриват дейността си в Русия, въпреки огромните печалби до съвсем неотдавна. Страната е заплашена от продоволствена криза заради недостига на валута. Обменните бюра преживяват трудни дни. Президентът Борис Елцин предложи на правителството да посегне и на свещената крава - производството и търговията с водка. Поискано бе държавата да поеме контрола над 184-те фабрики за спиртни напитки. Руснаците изпиват по 2.1 млрд. литра водка годишно, падат се по 28 бутилки на всеки, включително и бебетата. Половината от производителите са с лиценз и не плащат данъци. Сега държавата събира едва 4% от данъците върху алкохола. С новия план се предвижда държавата да получи 2 млрд. долара. По време на комунизма водката бе най-твърдата валута - курсът й бе неизменен - малко над 1 долар. Реформите измениха съотношението до 5 долара за бутилка. Парадоксално, но финансовата криза доведе до падане на цената на водката, която сега е под 2 долара за бутилка. Алкохолът, както и преди, остава най-евтината забава на изтерзания от реформи и мрачни мисли руски гражданин. Вече е ясно, че сегашната власт не може да предложи нито нови идеи, нито нови хора. Правителството на академик Евгени Примаков реанимира водещите личности от перестройката.


Повтарянето на личностите и на ситуациите е лош признак


Вътрешният избор се стеснява едновременно с помощта отвън. От 89-те руски региона 79 разчитат на дотации. Регионите-донори повтарят поведението си от 1993-1994 г., като въвеждат свои правила и ограничителен режим за износа на продоволствени стоки. С наближаването на зимата, по-студена от миналогодишната, губернаторите се опитват да се спасят от недоволството поединично.


Във вестниците може да прочетете неофициалната аритметика за


цената на чиновниците и размера на подкупите


- за нов телефон, за адресна регистрация или записване в специално училище. Например поставянето на необходим пътен знак до жилищния блок струва до 1500 долара. Оправдателна присъда - до 10 000 долара. Златен медал от училище - 1000 долара. Негодност за военна служба - 2000 долара... Песимистите твърдят, че на определена цена и стратегическа ракета може да ви докарат до жилището. И в ядрената индустрия заплати не са получавани по 10 месеца. Това е другото лице на руската криза - страхът за ядрените арсенали, за ядрения монопол и ядрения статут. Първият заместник-председател на правителството, бившият шеф на съветския Госплан - Държавния планов комитет, Юрий Маслюков заяви, че страната трябва да модернизира ядрените си арсенали. Предлага се след 2000 г. Русия да започне да произвежда по 35-40 от новите балистични ракети Топол-М, да построи няколко ядрени подводници от класа Юрий Долгоруки - снабдени с балистични ракети, да модернизира системите за контрол и ранно предупреждение, да засили космическото разузнаване. По този начин ще бъде съживена и отбранителната индустрия, която е подложена на най-тежки сътресения заради ограничените военни поръчки и намалелия износ на оръжие в чужбина. Руската държавна дума, контролирана от лявата опозиция, упорито отказва да ратифицира Договора за стратегическите оръжия СТАРТ-2, но практически


Москва се разоръжава сама


тъй като тежките ракети се произвеждат в конструкторското бюро Южное в Украйна. Москва и Киев не успяха да се договорят за съвместно производство, а Украйна отстъпва под натиска на САЩ да се прекратят разработките на завода Южмаш в Днепропетровск. През 2010 г. Русия ще има не повече от 600 ядрени бойни заряда, докато договорът СТАРТ-2 предвижда до 3000 бойни заряда. Подготвеният договор СТАРТ-3 предвижда двойно по-нисък таван от СТАРТ-2, но Русия едва ли ще може да си позволи този разкош. Ратифицирането на СТАРТ-2 е твърде опасно, защото руско да по този въпрос би означавало политическо признаване на американското лидерство в света. Тази лоша новина гладният руснак едва ли ще приеме спокойно. Защото гладът в Русия винаги е бил потискан с армейско самолюбие.


Югокризата отново поставя въпроса за световното лидерство и преразпределянето на ролите в световната политика. Възможно ли е един център на силата да упражнява военен диктат, когато политическите средства са изчерпани? Ако икономическият и политическият център на световната политика съвпаднат, а този център бъде подложен на деструкция, къде да бъде отворен прозорец за разведряване.


Тринадесет години след началото на руската мечта светът изглежда още по-объркан пред лицето на руската криза. Перестройката в Русия не успя. Дали същата съдба няма да има и световната перестройка?

Facebook logo
Бъдете с нас и във