Банкеръ Weekly

Общество и политика

СВЕТЛИНИ И СЕНКИ ОТ ВТОРОТО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ИЗЛОЖЕНИЕ АНТИК ЕКСПО

Излагането на антикварни предмети като това в столичната галерия Витоша има няколко цели. На първо място, е амбицията да се привлече вниманието на културната общественост към една все още млада дейност, сподиряна повече от съмнения, отколкото от помощ. Сетне идва желанието да се демонстрират възможностите на гилдията, чиито членове в повечето случаи все още предпочитат егоистичната (и затова обречена!) формула всяка коза за свой крак. На трето място, е показно-ритуалната, празничната функция на всяко подобно изложение. Следват облекчените контакти, размяната на информация, споделянето на трудностите и никак не на последно място - реализирането на някакъв търговски оборот. А в нашето унифицирано, някак обезличено и прекалено технизирано време вторият живот на старите вещи и тяхната естетическа индивидуалност съдържат огромни пазарни възможности.


Антик експо'98 има постижения във всяко от изброените направления, но откроява и редица слабости. Присъствието на антиквари и фирми от провинцията (Плевен, Хасково и др.) е безспорен факт за нарасналия авторитет на изложението. Но пък отсъствието на съорганизатора на първото експо Съюза на антикварите в България, както и на някои от по-известните търговци в София подсказва съществуването на напрежения в гилдията. Тези напрежения са допълнителни тегоби в нелекия живот на антикварното дело у нас. При това напълно излишни и немотивирани от сериозни проблеми. Сериозните теми са маркирани единствено в появилия се втори брой на в. Антикварен магазин, но това е крайно недостатъчно, особено когато е плод на индивидуално усилие, неподкрепено от множеството.


В детайл Антик експо'98 показва някои любопитни тенденции. Например последователните опити на хасковската фирма за производство на еспресо кафемашини и кафемелачки Ай Би Ай да натрупа антикварна колекция от предмети, свързани с нейната дейност: прототипи, първи образци на еспресо машини, кафемелачки с европейски и ориенталски произход, долапи за печене на кафе, самовари и други чайни приспособления и т.н. Фирмена колекция, от която нито един експонат не е предназначен за пазара!


Този път впечатлява и по-цялостното присъствие на картини в изложението. Някои от галериите (Мелон) и антиквариатите (Спас Божков от ул. Аксаков) поддържат това направление в своята дейност трайно и целенасочено. Което обяснява и присъствието на картини от Васил Стоилов (общо четири), на Александър Мутафов, на Бешков и други майстори по щандовете. Но и на произведения от началото на века, дело на по-малко изтъкнати художници. Както и на чуждестранни гравюри, които според митологията на изложението би следвало да са собственост на онзи любопитен и склонен към авантюри френски антиквар, анонимно решен да зарибява българския пазар с евтини експонати. Дали съществува подобна фигура, или не, това е страничен и маловажен въпрос. За сериозните и състоятелни хора е от значение появата на изящните фигурки от майсенски порцелан, изплуването на повърхността на отдавна изчезналите германски глинени войници, включването на Нов български университет в експото, увеличаващото се количество на отлично реставрирани стари мебели и др. Все знаци на една сериозна активност и все по-високо качество на предлаганите предмети. Впрочем и първата лястовица на международното признание долетя и сви гнездо на територията на Антик експо'98: щандът на антиквариат Летоструй не без гордост бе показал писмото от Мадрид, с което асоциацията J*Ban го уведомява за получаването на наградата Арката на Европа за качество и съвършенство.


В навечерието на този форум в.БАНКЕРЪ направи свои проверки за състоянието на антикварната дейност от двете страни на Балкана: Казанлък, Габрово, Велико Търново. Знайно е, че богатите планински селища по-рано са приобщили към своя бит предмети, мебелировка и украса от европейски произход. Но точно тук се кръстосват различните недотам чисти интереси, някои от които имат и покровители в чиновническите среди. От друга страна, завръщането на каракачаните в Казанлъшко също създава реална опасност за износа на антиквариат в южна посока. Нека прибавим и много лошата услуга, която лекомислената жълта преса направи на антикварните търговци, публикувайки измислени, нереални, а често пъти и сензационни цени за скромни предмети. Слонската намеса на централната преса кара собствениците, готови да се разделят със свои вещи и реликви (обедняването следва по петите свиването на поминъка в тези градове!), да искат нереални суми. Което спъва оборота и силно затруднява работата на гилдията от антиквари.


А инак работата все пак върви. Неписан кодекс на антикварите от цялата страна ги е накарал да определят своеобразен календар за срещи през годината, на които да се обменя опит, да се обсъждат чисто професионални и търговски проблеми. Срещите се провеждат в различни градове, а до края на годината антикварите ще се събират в Горна Оряховица, Бургас, Варна, Созопол, Велико Търново, Стара Загора и Добрич. Там вероятно неведнъж ще се обсъждат мъглявите, та дори съвсем неясни законови постановки, които и до днес не са уточнили съдържанието на понятието паметник на културата. А паметникът е различен за различните равнища. Едно са тракийските съкровища за равнището на музейното дело и държавността ни и друго - предметите от прабабите ни, които на равнището на индивидуалния дом и семейство също представляват паметник на културата, бита и приемствеността между поколенията.


Антик експо'98 миналата седмица привлече не само любопитни софиянци. Имаше и такива, които купуват. И макар оборотът все още да е слаб, инициативата намери своята пазарна ниша. Останалото е въпрос на търпение, колективни гилдийни действия и непрекъсната активност за законодателна яснота и спазване на съществуващите, макар и несъвършени закони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във