Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪСТЕЗАНИЕТО ЗА КАСПИЙСКИЯ НЕФТ ИЗЛЕЗЕ НА ФИНАЛНАТА ПРАВА

Американската инженерингова компания Браун и Рут и германската Пайплайн инженеринг са сред 25-те фирми, закупили тръжни пакети за участие в международния търг за изготвяне на технико-икономическо проучване на проекта за нефтопровод Бургас - Александруполис. Експертите от мъгливия Албион бяха изпълнители и на проучването на другия проект за трансбалкански нефтопровод - от Бургас до албанското пристанище Вльора (АМВО). Сред останалите кандидати личат имената на водещи компании от Норвегия, Канада, Италия и други държави, както и на две руски и една българска фирми. Според информация от Атина сред кандидатите, закупили тръжни документи, няма гръцки фирми.

Съгласно изискванията, записани и в тръжната документация, проучването трябва да се изготви от международноизвестна инженерингова компания с опит в бранша - необходимо е поне 200 км от проектираните от нея нефтопроводи да са били изградени.


Становището на специалистите е, че не повече от половината от закупилите документи ще изпратят оферти до изтичането на крайния срок за участие в търга - 19 май. Най-вероятно останалите фирми са закупили тръжните пакети, за да се запознаят с конкретните условия и евентуално да участват като подизпълнители на спечелилата конкурса компания.


Според предварителните разчети до края на юни международната комисия, включваща експерти от Русия, Гърция и България, трябва да обяви фирмата победител, с която ще бъде сключен договор за възлагане на проучването. Работата по него е необходимо да приключи в рамките на една година. Проучването ще е за целия нефтопровод, като за българския и гръцкия участък от трасето спечелилият конкурса ще наеме подизпълнители.


Търгът е първата стъпка към действителния избор на

трансбалканския път на каспийския нефт

към пазарите в Западна Европа и Северна Америка - заяви за в. БАНКЕРЪ Цвета Каменова, началник на Главно управление Регионално развитие в строителното министерство. - До този момент двата проекта за нефтопровода са конкурентни. Единият ще се предпочете пред другия едва след последния съдийски сигнал. Изборът ще бъде направен след внимателно сравняване на цените на нефта при краен потребител, получени от проучванията на всички конкурентни трасета - т.е не само на двете трансбалкански, но и на проекта, свързващ азерското каспийско пристанище Баку с турския средиземноморски порт Джейхан.


В надпреварата ще се отчетат и всички останали детайли: от цената на нефта при добиването му, през разходите за транспортиране и дори условията за превоз по море с танкери.


Де факто това си е една търговско-транспортна задача, при която всичко трябва да се вземе предвид, за да стигне нефтът с конкурентна цена до крайния купувач - рафинериите в Западна Европа или Северна Америка. Изчисленията за рентабилност на нефтопровода ще се правят при транзитиране на 15 млн. т годишно, а капацитетът му ще е двойно по-голям - 30-35 млн. т - допълва Цвета Каменова. Нейното мнение е, че ако предложим изгодни транзитни такси, нефтопроводът ще може да привлече не само добивания от Каспийския нефтопроводен консорциум нефт (заради който всъщност ще се строи), но и определени количества от руския нефт, добиван чак в Сибир и транзитиран до Новоросийск.


За да се премахнат много от бариерите пред изграждането на нефтопровода, трите страни (Русия, Гърция и България) ще създадат акционерно дружество -

Балкански нефтопроводен консорциум

дяловите участия в което ще се решават на правителствено равнище. Предвид рисковата инвестиция, дружеството ще бъде създадено с минимален капитал и през първия си етап - проектирането на тръбопровода - ще е закрито за външни акционери. Едва след решението за изграждането на нефтопровода то ще се превърне в открито - с цел привличане на финансово стабилни съдружници. Така ще се избегне грешката с българо-руското дружество Топенерджи, в което правителството на Жан Виденов внедри частни акционери, които пък провалиха изобщо българското участие в него.


Според предварителните проучвания нефтопроводът Бургас - Александруполис ще струва около 650-680 млн. щ. долара. Финансираният от американската компания АМВО идеен проект за тръбопровода Бургас - Скопие - Вльора, изготвен от Браун и Рут преди две години, посочи като предварителна цена сумата 850 млн. щ. долара - т.е. около три пъти по-ниска от проекта до Александруполис за един километър изградено трасе. Дали тези сметки обаче ще се окажат верни - ще покажат технико-икономическите проучвания и на двата проекта.


Не сме получили от АМВО никаква документация относно извършеното проучване, дори не знаем точно какво е то - заяви Цвета Каменова. - Дадоха ни преди време едно резюме от пет страници, в което се казва, че е извършено проучване и че цената е 850 млн. долара. Но, съгласете се все пак, че пет страници е несериозна работа. От АМВО поискаха да подпишем споразумение за конфиденциалност на информацията, правителството го гласува и сега чакаме президентът на американската компания Едуард Фергюсън да го подпише. Надявам се след това да получим документацията.


Госпожа Каменова смята, че

транзитните такси няма да зависят

от дължината на нефтопровода, а от количествата транзитиран нефт. Така че от по-дългото трасе на тръбите за Албания може и да не печелим повече.


Твърди се, че концепцията на АМВО се различава доста от тази на другия нефтопровод: американците разчитат да намалят цената на нефта, като го транспортират от Вльора до големите западни рафинерии със супертанкери VLCC (над 300 хил. тона). Поради сложните условия за корабоплаване в Егейско море от Александруполис нефтът ще може да се товари най-много на 150 000-тонни танкери.


Нищо чудно обаче, ако конкуренцията между двата трансбалкански нефтопровода се окаже ялова. Трасето през турска територия - Баку - Джейхан, има например няколко безспорни предимства: най-къса сухоземна част (транспортирането през която е най-скъпо и най-несигурно), избягване на двойното претоварване на нефта в Новоросийск и Бургас, целогодишно идеални метеорологични условия в Джейхан за разлика от Новоросийск, вече изградена инфраструктура - супермодерен терминал за течни товари в Джейхан за 120 млн. т нефт годишно. Като че ли единствено нерешеният кюрдски проблем в югоизточната ни съседка все още възпира западните компании, които държат половината от акциите в Каспийски петролопроводен консорциум и почти всички дялове от Тенгизкото нефтено находище да предпочетат пътя през Джейхан.


И все пак засега трасето до Александруполис води с едни гърди пред останалите - единствено за него е обявен международен търг за технико-икономическо проучване и само около него са водени сериозни международни преговори, макар и на експертно ниво. Що се отнася до другите два проекта - те са все още на идейно равнище. В същото време обаче ходът на световната история, поне от Тацит насам, сочи, че пред печалбите на търговците отстъпват дори и националните интереси.

Таблица


Дялови участия на акционерите в Каспийски петролопроводен консорциум ( в %)


Русия 24


Казахстан 19


Шеврон (САЩ) 14.5


ЛукАрко (Русия и САЩ) 12.5


Мобил (САЩ) 8


Шел 8


Оман 7


Аджип (Италия) 2


Бритиш газ 2


Амоко и Тенгиз мунайгаз 2


Орикс (Япония) 2

Таблица


Дялови участия в Тенгизкото нефтено находище (в %)


Шеврон 40


Мобил 25


Тенгиз мунайгаз 25


Лукойл 10

Facebook logo
Бъдете с нас и във