Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪЩЕСТВУВА ОПАСНОСТ ОТ КРИЗА, ТВЪРДЯТ ЧУЖДЕСТРАННИ БАНКЕРИ

Песимистичните очаквания на чуждестранните банкери у нас почиват на два особено съществени за търговското банкиране показателя - лихвения диференциал между депозитите и дохода по ДЦК и драматичното съкращаване на доларовия еквивалент на банковите активи, т.е. на покупателната им способност.


През 1996 г. средният лихвен диференциал за месец се колебаеше между 30-50%, въпреки че имаше и дни, когато достигаше и дори надхвърляше 100 процента. Освен това до началото на 1997 г. банките разполагаха със значителна по размер депозитна маса, що се отнася до доларовата й равностойност. От месеци насам обаче лихвеният диференциал между депозитите и ДЦК е сведен до 3-4 процента. И причините пак са две. При уравновесена банкова система, каквато е българската след въвеждането на Валутния борд, нивото на лихвения диференциал не може да е друго. Освен това банките имат твърде малко отпуснати кредити. Следователно, за да се увеличи лихвеният марж, е необходимо да се увеличи и обемът на кредитите, с които банките финансират своите клиенти. Според банкови експерти делът на кредитите към общите активи на българските банки трябва да е не по-малък от 30 до 50%, за да се очаква едно по-дългосрочно стабилизиране на икономическото им състояние.


Другият съществен въпрос, който може да предизвика срив в банковата система, ако не бъде решен, е как ниският лихвен марж да се комбинира с особено ниската реална стойност на депозитите. Защото не е тайна, че привлечените в банките средства след острата девалвация на лева в края на 1996 и началото на 1997 г. намаляват.


Възможностите на една кредитна институция да генерира финансова печалба се определят, като се умножи лихвеният диференциал по обема на депозитите. Разбира се, тази сметка е твърде обща, дори схематична. В нормалните разчети тя се комбинира с изчисляването на всички разходи по пасива и на всички приходи по актива.


От друга страна, разходите по икономически елементи на банките не са постоянни и обикновено нарастват. Например в трудовите договори има клауза, според която заплатите на работниците се увеличава с общия индекс на инфлацията. Проблемът със заплатите се задълбочава и при разрастващата се конкуренция за привличане на квалифицирани служители.


За да се реши проблемът с ниския лихвен марж и с ограничения депозитен ресурс, банките трябва да увеличат прякото финансиране на реалния сектор, но - и това е естествено, на по-висока цена. Странното е обаче, че част от българските кредитни институции нямат определена политика към ценообразуването на предлаганите кредити. В момента лихвата по левовите кредити варира от ОЛП плюс 1 до ОЛП плюс 15, без изобщо да са ясни мотивите и критериите за това, в какви граници следва да се движи цената на заемния ресурс и от какви фактори зависи тя. А всъщност от банките се иска първо да направят реална прогноза за кредитите, които могат да раздадат за определен период, и на тази база да определят и цената на отпуснатите ресурси.


Известно е, че търсене на банкови кредити има, въпреки че като цяло кредитоискателите не са достатъчно качествени, за да гарантират необходимата сигурност и доходност на банковата система. В подобни условия ще успеят само онези, които са по-агресивни към първокласните клиенти и силно резервирани към рисковите заемоискатели. Лошото в случая е, че повечето български банки не могат да определят кой заемоискател е добър и кой не е, тъй като не разполагат с ясна система за оценка на риска. Общо взето, като едно от изключенията може да се посочи например клонът на ING Bank у нас. Там са си изградили портфейл от първокласни клиенти и отхвърлят всички по-съмнителни кредитоискатели.


В крайна сметка, ако банките търсят по-голям дял на кредитния пазар и искат да печелят от активните си операции, те сами трябва да потърсят качествения кредитоискател, който по писани и неписани банкерски традиции се намира много по-трудно от некачествения.


Българските банки е необходимо да потърсят начини да разширят и депозитната си основа. Въпросът е дали тя може да нарасне, ако се повиши лихвата по депозитите. Според специалистите нашите банки не се опитват да решат една съвсем проста задача: да преценят на какъв резултат могат да разчитат в краткосрочен план - или за 3-6 месеца, ако се повиши лихвата по едномесечните депозити с 40 процентни пункта?


Не са малко банките, които котират доход по депозитите доста под средния за пазара и въпреки това не отчитат снижаване на средната стойност на заетия ресурс. Защото на практика се оказва, че ако цената на депозитите се повиши с 40 пункта, след претегляне със стойността на другия заемен ресурс, какъвто са разплащателните сметки, цената на пасива ще нарасне с не повече от 3-5 пункта. С други думи, едно по-реално ценообразуване на депозитите няма да затрудни особено банките, а по-скоро ще означава повече депозити, по-точна преценка за тяхната стойност и формиране на по-добър портфейл от банкови продукти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във