Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ НАТО НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКА

Владимир Дончев, заместник-председател на ПГ на НДСВ и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, пред в. БАНКЕРЪГ-н Дончев, вече измина достатъчно време, откакто България получи покана за НАТО и дата за присъединяване към ЕС. Вече чувстват ли се промени в страната ни след тези събития?- Появи се една голяма надежда. Зная, че все още за част от гражданите не е много ясно какво точно ни очаква, но включването на България в единна глобална система за сигурност е изключително важно за развитието ни. В последните векове държавата ни е загубила много от регионални и световни войни, които откъснаха от нея територии и население. Претърпя огромни политически и морални загуби и след последните конфликти на Балканския полуостров. Икономическата блокада на Югославия доведе до много тежки икономически последици за страната ни. С включването ни в системата за глобална сигурност България най-накрая ще получи шанса да заживее нормално. Ще осигури прогнозируемост на бъдещето ни до десет-петнадесет години. Многократно ще намалее рискът поредният етнически конфликт, разгорял се до нашите граници, да подпали и собствената ни черга. От друга страна, членството в НАТО ни дава огромни възможности да привлечем инвестиции, да осигурим икономически растеж. Влизането ни в НАТО ще изисква нов тип оборудване, нова техника, нови стандарти. Всичко това предполага развитие на икономиката, донорство и подпомагане от страна на Алианса.Какво предстои да се направи в близките месеци?- Сега сме в преходен период, в който трябва да работим за специализацията на българската армия и на индустрията ни в рамките на НАТО. Засега тази тема все още убягва от вниманието на широкия кръг наблюдатели, но в последния Консултативен съвет по национална сигурност темата вече беше поставена. Специализацията в определена област на въоръжаването и на техниката със специално предназначение отваря голяма възможност пред нас, тъй като биха могли да се разработят и натоварят много нови мощности. Новият сектор, който трябва да развиваме в момента, е информационната сигурност. За съжаление обществото ни гледа малко повърхностно на този проблем. Той обикновено се свързва с досиета, с няколко скандални имена и проблемът винаги се свежда до поредната политическа интрига. А всъщност става въпрос за нещо, засягащо не само националното ни, но и глобалното ниво на сигурност. В крайна сметка ние сме длъжни да изпълним своите задължения към Алианса и да запазим информацията, която той ни предоставя. В противен случай няма да имаме изобщо достъп до натовската информация, а тогава не бихме могли да бъдем пълноценен член на пакта. Ние задължително трябва да покрием стандартите за сигурност на тази информация. Затова призовавам да престанем да се занимаваме с досиетата и с Методи Андреев и да започнем да разискваме съществените проблеми. Предстои ни огромна робота. За да се създадат натовски регистратури, хиляди чиновници трябва да минат през специализираните проверки за надеждност. Всичко това влиза в ангажимента, който страната ни е поела. Но той предполага и един интелектуален кипеж, свързан с развитието на нови специалности, с обучаване на квалифицирани служители. Това е много добра възможност за съкратени от армията млади, кадърни и добре обучени офицери да намерят отново мястото си в обществото, заемайки достойна за тях работа. Съкратен от армията шифровчик например би могъл да бъде назначен като служител по сигурността на информацията, тъй като той има познания в тази област. Ето как подготовката ни за членство в НАТО ни открива широки възможности. Затова сега е много важно да загърбим политическите разправии и да помислим как ще се развиваме в пакта през следващите десет години. В каква посока ще квалифицираме войската си. Кога трябва да бъде направен този избор?- На този въпрос не мога да отговоря. Едно, защото няма точно определен срок. А и защото засега националните интереси диктуват тази информация да не бъде огласявана. Това е процес от пазарлъци и преговори, който е задължително да се води деликатно, за да може страната ни да намери най-адекватното и най-полезно за себе си място в пакта. Очевидно е обаче, че в страната ни съществуват доста силни интереси, които са срещу влизането ни в НАТО. Има ли възможност те да забавят или да саботират влизането ни в Алианса?- Това са нелегитимни интереси. Косвено такава възможност съществува и ние всички я съзнаваме. В никакъв случай не можем за свържем тези интереси с политическите сили. Никоя партия няма желание и заявена идеологическа платформа, която да противодейства на стремежа ни за влизане в НАТО. Всички се обединяват около идеята, че това е полезно за страната ни. Но заедно с това съществуването все още на сенчеста икономика и на престъпни групировки подсказва, че има сили с различна позиция. В никакъв случай обаче не мога да приема, че тези сили са обединени и действат по някакъв грандиозен замисъл или зловещ сценарий. Разбира се, има съпротива, но тя е по-скоро пасивна. При това високо ниво на криминализация и несигурност на целия район ресурсите на престъпните групировки се изчерпват много по-бавно, както и възможностите им да акумулират обществени средства по незаконен начин. В това отношение сме поставени в тежко положение. Все още около България има тлеещи конфликти. Положението на страната ни е такова, че през нея минават доста пътища на наркотици, трафик на оръжие и на хора. Действително срещу нас има сила, която евентуално би могла да се стреми да ни пречи и да забави влизането ни в НАТО. Към рисковите елементи трябва да прибавим и несигурността на целия район. Опасността от бъдещи конфликти, от войната в Ирак, опасността от бежанска вълна...Много от колегите ви се оплакват, че медиите не сътрудничат достатъчно на правителството в постигането на поставените цели. Пречат ли ви медиите?- Няма нищо страшно в това, че медиите имат свое виждане по въпросите. Намирам поведението им за съвсем нормално. Естествено е те да дишат във врата на правителството. Да изискват от него бързи и адекватни управленски решения. Предстои ни много отговорна и трудна работа и е необходимо да имаме стимули. Журналистите имат право да питат какво работи например Държавната комисия по сигурността на информацията, защо още не е избран последният й член. Искам да подчертая, че тук не са важни толкова интересите на правителството. В случая то вече няма чак толкова голямо значение. То ще си свърши своята работа, важен е обаче пътят, по който е тръгнала държавата. В новите реалности правителствата все повече ще започват да си приличат. Те трябва да действат прагматично и по основните евроатлантически приоритети техните действия не трябва да имат съществени различия. Може да изповядват различна идеология, да прилагат различна социална политика, отношението към собствеността също да е различно, но що се отнася до евроатлантическата ориентация на страната ни, противоречия не трябва да има.Има ли срок, до който трябва да се реши бъдещето на специалните служби?- Не. Всъщност в натовските държави не съществува общо решение на въпроса. За нас то ще зависи от собствената ни воля, опит и от контактите ни със западните подобни служби. Най-важното е да съществува ефективен граждански контрол върху тези служби. Около тази необходимост са обединени всички политически сили.Ще може ли да се проведе съдебната реформа в мандата на 39-ото Народно събрание? - Съдебната реформа е труден и сложен процес, който продължава от много години. Не искам да твърдя, че е невъзможно тя да бъде доведена докрай и да се подобри положението. Напротив, от разговорите, които водя с представители на съдебната власт, както и това, което научаваме от медиите за семинари, конференции и дискусии върху промените в съдебната система, ме кара да мисля, че различните крила в системата вече се опитват да стигнат до разумно решение за подобряване на работата. Трябва да спрем да говорим за отделните личности. Когато забравим имената и говорим само за отношения между институции, проблемите започват да се решават. При това положение въпреки всичките разправии и ужасяващите истории, които се разгърнаха и в медиите, и в реалността, като цяло вече се усеща лека умора у всички заинтересовани и желание да се излезе от тази задънена улица. Вече е факт обединението около идеята, че трябва да бъдат направени промени в конституцията. А какво точно ще се променя е въпрос на диалог, който тепърва предстои.Ако Конституционният съд реши, че промените в съдебната система трябва да бъдат направени от Велико народно събрание, НДСВ готово ли е да организира избори, или ще изчакате края на сегашния мандат?- Страната няма нужда от Велико народно събрание, въпреки тълкуванията, които може да даде Конституционният съд. Не трябва да прекъсваме процеса на развитие и да вкарваме обществото отново в една ненужна и доста опасна спирала на избори и естественото за тях политическо противопоставяне. Натрупването на прекалено чести избирателни кампании уморява и ожесточава хората и в крайна сметка спира нормалния ход на работата в държавните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във