Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪПЕРНИЦИТЕ НА ГОЛЯМАТА СЕДМОРКА

Конкуренцията е най-сигурният показател, че пазарът е жив и здрав. А информацията към края на май тази година показва, че по някои показатели ЦКБ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка и Българо-руската инвестиционна банка дишат във врата на част от членовете на голямата седморка, в която влизат БУЛБАНК, ДСК, ОББ, БИОХИМ, ХЕБРОСБАНК, ЕКСПРЕСБАНК и Пощенска банка. Към тези частни банки се присъединяват чуждестранните ИНГ Банк Беърингс - клон София, Райфайзенбанк и БНП-Дрезднербанк.


От гледна точка на


балансовото им число


сегашните участници в голямата седморка все още са недосегаеми. Към края на май само ЦКБ се е доближила по този показател до последния в групата на големите. Нейното балансово число е 238.9 млрд. лв., а това на ХЕБРОСБАНК - 296.1 млрд. лева. След ЦКБ се нарежда Първа инвестиционна банка с 217.3 млрд. лв. и Общинската банка със 216.4 млрд. лв., която за две години живот си проби път към банковия елит. На четвърто място сред най-напористите съперници на голямата седморка е клонът на ИНГ Банк Беърингс - с балансово число от 198.2 млрд. лева. Веднага след него се редят Кредитна банка, Райфайзенбанк, БНП-Дрезднербанк и БРИБ. Балансовото число е единственият показател, с който се изчерпва абсолютната хегемония на членовете на голямата седморка. От гледна точка на предоставените кредити и на привлечените средства от граждани и фирми тя вече е нарушена.


Забелязва се, че частните и чуждестранните банки предпочитат валутните операции пред левовите.


По обем на валутните кредити


клонът на ИНГ Банк Беърингс и Първа инвестиционна банка се нареждат непосредствено след БУЛБАНК. По този показател Райфайзенбанк и Българо-американска кредитна банка (БАКБ) вече изпреварват Пощенска банка, а ХЕБРОСБАНК мина назад в класацията на валутните кредитори.


В отпускането на левови кредити


членовете на голямата седморка все още имат надмощие, но данните към края на май показват, че то не е безспорно. Тук лидер е ДСК, следвана от БУЛБАНК и ОББ. След тях се нареждат ЕКСПРЕСБАНК, ЦКБ, ХЕБРОСБАНК и БИОХИМ. По-назад са клонът на ИНГ Банк Беърингс, ПИБ, Пощенска банка и Кредитна банка.


Частните банки ще играят все по-голяма роля в кредитирането. Този извод подсказват някои сравнения: от края на 1997 г. до края на май тази година вземанията им от граждани и фирми постоянно се увеличават - през първите три месеца на тази година с 27 млрд. лв. и 19 млн. щ. долара, а през април и май с още 15.4 млрд. лв. и 19 млн. щ. долара. За петте месеца на тази година делът на частните банки в кредитирането (имат се предвид всички кредити, отпуснати от банковата система) е нараснал с 4.7% и към края на май тази година те вече контролират над една пета от този пазар. Напълно противоположна тенденция се проявява при голямата седморка: през изминалите пет месеца на тази година се увеличават само отпуснатите заеми в лева - с 81 млрд. лв. към края на март и с още 33.9 млрд. лв. до края на май, или общо 114.9 млрд. лева. Това обаче се дължи предимно на кредитната експанзия на ДСК. Валутните вземания от граждани и фирми са намалели с 37 млн. щ. долара. С около 4% е паднал и делът на седморката в общия обем на кредитирането.


Банките от голямата седморка все още запазват хегемонията си върху


привлечените пари от граждани и фирми


Но редица факти дават основание да се смята, че това се дължи по-скоро на навика на вложителите, отколкото на преимущества в обслужването.


Някои съпоставки между цифрите, характеризиращи състоянието на банковата система в края на миналата година и в края на март 1998, подсказват, че големите банки са позагубили авторитета си като пазителки на парите, привлечени от граждани и фирми. В края на 1997 г. седемте кредитни институции са съхранявали 1802.4 млрд. лв. и 1158 млн. щ. долара. Три месеца по-късно - през март тази година, привлечените средства от граждани и фирми са намалели с 90.1 млрд. лв. и 6.3 млн. щ. долара, а през април и май с още 48.4 млрд. лв. и 3.1 млн. щ. долара. Част от тези пари са преминали в частните и чуждестранните банки. За първите три месеца на тази година привлечените средства на граждани и фирми в тях са се увеличили с 21.6 млрд. лв. и 10.2 млн. щ. долара, а през април и май с още 39.5 млрд. лв. и 49.3 млн. щ. долара. Делът на частните и чуждестранните банки на този пазар е нараснал с 2.91 процента. Предпочитанието на клиентите към тях се обяснява с по-доброто качество на услугите и с вниманието, което получават при обслужването.


В действителност обаче отделните частни и чуждестранни банки трудно пробиват лидерската позиция на големите си събратя от седморката в тази пазарна ниша. Към края на май тази година единствено ХЕБРОСБАНК е изместена от пазара на привлечената валута от граждани и фирми, и то само от ЦКБ и от клона на ИНГ Банк Беърингс. Останалите частни и чуждестранни банки са далеч зад тях.


По показателя привлечени средства в лева единствено Общинска банка нарушава хегемонията на седморката, като изпреварва ХЕБРОСБАНК и ЕКСПРЕСБАНК. Това съотношение на пазара на привлечените средства от граждани и фирми има своето обяснение: активността на частните и чуждестранните банки не е насочена към дребния спестител. Те предпочитат да оперират с парите на финансово стабилни корпоративни клиенти, които поддържат сравнително големи салда по сметките си.


Перспективите


Освен по количествените показатели, някои частни банки съперничат на голямата седморка и по най-важните качествени показатели като капиталова база, печалба и възвръщаемост на акционерния капитал. За разлика от държавните банки, които през 1996 г. получиха значителни капиталови инжекции по схемата БУЛБАНК, частните трябваше да се оправят сами с кризата. Въпреки това към края на май 1998 г. капиталовата база на ЦКБ и ПИБ е по-висока от тази на ХЕБРОСБАНК и Пощенска банка. И докато ЦКБ също получи солидна подкрепа от БУЛБАНК, ПИБ постигна резултатите си със собствени сили.


Поразклатеното величие на седморката по отношение на капиталовата адекватност ще бъде възстановено след приключването на приватизацията им. Очаква се чуждестранните инвеститори да увеличат значително капитала на купените от тях банки, докато частните кредитни институции няма да могат да си позволят подобни инвестиции. Максималният размер на акционерния им капитал през следващите две-три години едва ли ще надхвърли 25 млрд. лева. Единици измежду частните банки ще достигнат капиталова база от 40 млрд. лева. Но всички кредитни институции от сегашната седморка след приватизацията почти сигурно ще имат капиталова база от над 50 млрд. лева. Това до голяма степен предопределя и разпределението на финансовите пазари през следващите няколко години. Банките от седморката (без ДСК) ще финансират големи инфраструктурни проекти и предприятия. Останалите кредитни институции ще могат да докоснат подобни проекти само като учредят консорциуми - помежду си, със свои чуждестранни финансови партньори или с някои от банките от седморката. Като техен приоритет обаче се очертава средният и малкият бизнес - при стабилна икономическа среда той ще носи значителни приходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във