Банкеръ Weekly

Общество и политика

Съперници в критиките

Ако кабинетът Орешарски можеше да избира кой да свири първа цигулка в критиките към него, той непременно би избрал официалните си политически опоненти. Защо ли? Ами защото дори когато критиката им е основателна, те са винаги на една ръка разстояние след протестиращите на жълтите павета. Улицата говори предимно с викове, лозунги и пърформънси, но все пак надговаря партийните лидери. Те пък наваксват с бомбастика в стил След Орешарски и потоп.


Как да приемеш еднозначно оценката на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов за делата на кабинета? Ами той заши без замисляне двойки на всички министри, като в същото време им писа отличен за откриването на построените от нас обекти. След което поясни: С една дума, за първите сто дни управлението е много слабо. Е, не е блестящо, но аргументът за липсата на кадрови потенциал издиша пред кадровия потенциал на неговото правителство. Борисов изброи следните лъжи: намерението да се строи от първия ден Белене, да се увеличат работните места, да се строи стадион. Както разбрахме, по Белене наистина се е работело (вярно - по консултантски), за работните места Орешарски не беше питан, а стадионът едва ли е първата грижа на българския избирател. Снизхождение заслужи единствено вътрешният министър Цветлин Йовчев, който опитвал да прави някои по-добри неща, но явно го натискали чисто партийно да провежда репресии към протестиращите. Репресии, които обаче не видяхме. Всичко това, придружено с откровението, че Цветан Цветанов свършил много работа и допуснал грешки, но не е кадрова грешка, звучи далеч по-нелепо от плакатите на протестиращите.


В това отношение ДСБ в лицето на Радан Кънев (а оттам и Реформаторският блок) говорят по-смислено. Отчасти и заради липсата на негативи от скорошно управление. Кънев започна с кабинет в защита на статуквото. Да повтаряш обаче името на Делян Пеевски, не означава да посочваш мафията. Борбата с монополите пък минава през няколко кабинета и народни представителства, които направиха такива закони, че да се краде законно. Спад в събираемостта на данъците според Кънев е сигурен знак, че няма доверие в управлението, но е твърде вероятно много от данъците да не се плащат и поради липса на пари. Не станаха много ясни и прорицателствата на Кънев за ролята на кабинета в енергетиката. Бат Сали в енергетиката и предаването на държавата в концесия на мафията звучат ефектно, но отиването на половината милиард от актуализацията на бюджета в сметките на енергийната мафия изисква обосновка. Според лидера на ДСБ злото се криело в новата методика на ДКЕВР, но нали тази комисия е уж независима, гледана под лупа и с нов председател.


Трудно е все пак да възразиш на доводите за свенливостта и липсата на достатъчно присъствие на премиера Орешарски. Кой друг на негово място би си признал, че промените в енергетиката не са се случили и че назначението на Кирил Желев за директор на Агенция Митници е по-малко рисков вариант. Ами нали следва въпросът кои са останалите все рискови кандидатури в митниците и какво търсят там. А следващият въпрос е кога са попаднали в системата - при кабинета Орешарски, Станишев, Сакскобургготски, Костов, Виденов и т. н. в обратен ред. Все пак и енергийната мафия не е от вчера, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във