Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪДЪТ ОПЛЕТЕ ФАЛИРАЛАТА ЧЗИБ ВЪВ ФИКТИВНИ ПРОЦЕДУРИ

Неведоми са пътищата на магистратската логика, особено когато става дума за решения, засягащи прехвърлянето на активите на фалиралите банки в полза на Агенцията за събиране на държавните вземания.


От началото на годината агенцията, управлявана от Александър Раков, не успява да поеме контрола над вземанията и имуществените права на Частна земеделска и инвестиционна банка именно заради мрежата от съдебни процедури, оплетена от Софийски градски съд.


Фалиралата ЧЗИБ, която е по-известна като банката на Кирил Дунев, бе обявена на търг на 1 декември 1999 г., като оценката й, направена от Екзакта одитинг, бе 3.55 млн. лева. Единственият кандидат-купувач, явил се на търга - 2 януари 2000 г., бе държавата в лицето на Министерството на финансите. Представителите на министерството предложиха за Дуневата банка 2.83 млн. лв. - 80% от оценката й, като поискаха цената да бъде прихваната от задълженията й към бюджета, равняващи се на 28 млн. лева.


Синдикът на ЧЗИБ Станислав Лютов обяви държавата за победител в търга и предложи на Софийския градски съд да прехвърли на Министерството на финансите активите и имуществените права на фалиралата банка. На 14 февруари 2000 г. обаче съдийката Олга Керелска определя, че търгът е опорочен, тъй като на него държавата е трябвало да бъде представлявана от Агенцията за събиране на държавните вземания, а не от Министерството на финансите. А от това решение произтича нов правен казус - управляваната от Александър Раков агенция не може да поиска активите на банката да й бъдат прехвърлени (юридическият термин е възложени) поради липсата на друг кандидат-купувач. Раков, разбира се обжалва веднага решението на магистратката Керелска в Апелативния съд. Но тези негови усилия се оказват преждевременни, тъй като по неизвестни причини, в края на януари 2000 г., съдия Керелска вече смята, че търгът не е опорочен, а просто не е станал (юридически термин, който означава, че търгът е провален - поради неявяване на купувач, или защото победителят не е платил). На това основание на 14 февруари Александър Раков е поискал от синдика на ЧЗИБ да прехвърли вземанията и имуществените права на фалиралата банка в полза на агенцията. Той от своя страна пък се обръща с молба към Керелска да прехвърли (юридическият термин е възложи) активите й на управляваната от Александър Раков институция.


В края на март тази година съдийката неясно по какви причини разпорежда на синдика на ЧЗИБ Станислав Лютов той да се произнесе по направеното от агенцията искане да й бъдат прехвърлени активите на фалиралата банка. Но нали единствено съдът има право да решава на кого, какво и кога да прехвърли?


На 11 април Александър Раков праща ново писмо до синдика, в което отново иска активите на затворената банка да бъдат прехвърлени на агенцията. Лютов пък декларира, че няма намерение да влиза в ролята на съд и затова възнамерява повторно да предложи на магистратката Олга Керелска да разпореди прехвърлянето на вземанията и имуществените права на управляваната от Раков институция. Какво ще реши оттук нататък съдийката не е ясно. Във финансовото ведомство обаче се опасяват, че процедурата по въвеждането на Агенцията в собственост на активите на ЧЗИБ може да бъда точена до безкрайност заради правни формализми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във