Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪДЪТ НОКАУТИРА ПРОЕКТОЗАКОНА КАРАКАЧАНОВ

Гражданите, загубили парите си във финансови пирамиди, едва ли могат да разчитат на обезщетение от държавата за понесените щети. На това навежда решението на Пловдивския районен съд от 7 март тази година по делото Васил Христов срещу БНБ.


Ищецът по делото е от Пловдив, представляван от известния местен адвокат Михаил Екимджиев. Искът е за 150 000 лв. претърпени щети и още толкова за пропуснати ползи. Основание за делото е Законът за отговорността на държавата за виновно причинени щети. В сметката, която Христов и Екимджиев се готвеха да предявят на БНБ, влизат законната лихва и съдебните разноски.

Как депозантът става съдружник...

Измамата, на която Васил Христов е жертва, започва с договор, сключен на 9 декември 1993 г. между него и ФК Икар за постигане на обща стопанска цел. И понеже за всяко търговско начинание са необходими пари, ищецът внася във финансовата къща 150 000 лв. за срок от три месеца. Пет години по-късно съдът отхвърля претенцията, че става дума за депозит, и приема, че е налице образуване на гражданско дружество между Васил Христов и финансовата къща по смисъла на чл.357 от ЗЗД. Следователно ищецът е равноправен съдружник на ФК Икар, поела задължението да инвестира неговата вноска в съвместна търговска или инвестиционна дейност. Оттук каузата на съдружника Христов - или на депозанта Христов, се превръща за съда в изцяло губеща, защото всяко стопанско съдружие предполага две неща: че договарящите се страни приемат условията на споразумението и че ги познават. Пред съда Васил Христов признава, че е направил своята инвестиция с идеята за получаване на печалба, т.е. напълно съзнателно. Затова съдията приема, че той не може да търси от държавата възмездяване на понесените загуби. Още повече че Централната банка не е страна по този явно неизгоден за Васил Христов договор.

Формални клопки за пловдивчанина

Споразумението между ФК Икар и Васил Христов изобилства от неясни клаузи и не съдържа текст за отговорността, която къщата ще понесе, ако не осигури на съдружника си чаканата печалба. Отсъства и текст, че Васил Христов е готов да понесе естествения риск, съпътстващ търговията и инвестициите, с което е нарушен чл.4 от Наредба N2 на БНБ за лицензирането. Но най-слабият момент в позицията на ищеца са дългите години, през които е пропуснал възможността да информира БНБ за сполетялата го измама. Много преди обществото да узнае за финансовите машинации на Икар, Централната банка е проверила злополучната финансова къща. Инспекторите от надзора са констатирали, че въпреки наложената й с Наредба N2 от 4 ноември 1994 г. забрана да привлича валутни средства за доверително управление, Икар е продължила с тази си практика. Ето защо БНБ й нарежда незабавно да развали всички договори за приемане на парични средства във валута, а по-късно - с решение N404 от 4 април 1994 г. УС на БНБ й отнема и лиценза. Мотивът е системно нарушаване на Закона за банките и кредитното дело и на други подзаконови нормативен актове.


За да излязат от неловкото положение, ищецът и неговият адвокат започват да твърдят, че БНБ е осъществила тези проверки не по своя инициатива, а едва след преписка с Окръжна прокуратура - Кърджали, и Главна прокуратура. Но експертизата, назначена от Пловдивския съд и струваща доста пари, установява, че между доклада на Банков надзор и писмо N3869 от 5 май 1994 г. на Главна прокуратура до БНБ не съществува пряка връзка.


Пловдивският районен съд отхвърля и тезата, че БНБ не е упражнила контрол върху квалификацията и опита на лицата, избрани да представляват и управляват ФК Икар. Изискването да имат висше образование не е съществувало нито в Наредба N2, нито в ЗБКД към датата на лицензиране на ФК Икар. Те са включени едва с измененията на Наредба N2, публикувани в Държавен вестник, бр. 91. А и задължение на всеки инвеститор е да провери в ръцете на какви хора поверява парите си.

Пет страници, касаещи и парламента

Толкова е обемът на изписаното с машина решение на Пловдивския районен съд по делото Васил Христов срещу БНБ. Но освен частния си характер то има и по-широко значение като правна критика срещу проектозакона Каракачанов, целящ възмездяване на гражданите, ужилени от финансови пирамиди. Ако бъде приет и изпълнен, този проектозакон не само ще взриви Валутния борд и ще ни създаде неприятности с МВФ. Той ще породи и нови илюзии, че и занапред държавата майка ще покрива загубите на своите лековерни дечица. В пазарното стопанство обаче господства съвсем друг принцип - всеки индивид има правото не само да приема неограничен брой лични решения, но и задължението еднолично да понесе отговорността за тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във