Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪДЪТ Е НА ХОД СРЕЩУ ПИРАМИДИТЕ

Портите на първите варненски пирамиди, където потънаха парите на хиляди местни жители, хлопнаха в средата на май 1995 година. Три години по-късно само ехото напомня за онзи страшен гръм. А според съдебната статистика през май 1998 г. срещу БНБ вече са заведени над 40 граждански дела по Закона за отговорността на държавата за причинени от нея или от нейни органи щети.


Едно от тези дела по жалба на вложител, измамен от варненската финансова пирамида ПРАМ, се гледа днес (22 юни). Измамените едва ли се надавят на успех. Решението на Пловдивския районен съд по случая с вложител във финансовата къща Икар, за което в.БАНКЕРЪ неотдавна писа, отразява отрицателното настроение на Темида към жертвите. Но това няма да спести негативни емоции на бившите членове на УС на БНБ - повечето призовани като ответници за възникването на пирамидите, за тяхното процъфтяване и за печалния им край.


Всички анализи от онова време - като се почне от докладите на временната депутатска комисия и се стигне до оперативните сводки на полицията, поставят акцента върху явното нежелание на Банков надзор да се заеме с тази работа.


Ролята на БНБ в пирамидалния спектакъл


Двамата най-високопоставени юристи на Централната банка - началникът на управление Правно Борислав Стратев и Валери Димитров, юридически съветник на управителя проф. Тодор Вълчев, пишат до шефа на управление Банков надзор специална докладна записка с дата 8 август 1994 г., за да го информират, че влогонабирането, извършвано от фирмите Югоагент ООД и Лайф чойс интернешънъл АД, е абсолютно незаконно. Мотивите на юристите: двете юридически лица не са лицензирани като банки по ЗБКД и затова не могат да осъществяват влогонабирателна дейност чрез публична покана до неопределен брой лица. Подобно право имат само банките, още повече че Югоагент ООД и Лайф чойс интернешънъл АД вършат тази си дейност систематично, по занятие, а не инцидентно.


В заключение Стратев и Димитров обобщават: щом подобно влогонабиране е значително нарушение на чл.1, ал.2 и т.1 от ЗБКД, Банков надзор трябва да го санкционира по чл.58, ал.2 от същия закон, чрез отнемане в полза на държавата на доходите от неправомерната банкова дейност.


Една година по-късно депутатите откриват, че шефът на надзора Камен Тошков е оставил тази докладна записка без последствия. Аргументите за това, според тогавашните изявления от БНБ, са, че Централната банка не носи отговорност за юридически лица, които не е лицензирала.


Днес споменатата докладна записка осигурява спокоен сън на авторите си и морално удовлетворение, че са извървели сами своя малък път в борбата с финансовата престъпност. Проблемът е, че повечето от другите участници в екшъна нямат подобно алиби. Няма и отговор от висшите съдебни инстанции: работа ли е било на БНБ да затваря дружества, които не са в законовия обсег на нейния контрол.


Мълчанието на агнетата


Втората вълна финансови пирамиди, която се надигна след Демос и игрите на щастието, заля най-вече Североизточна България - градовете Варна, Добрич, Русе, Силистра и Тутракан. Технологията на грабежа бе проста: с помощта на широка и дори брутална реклама публиката от спестители бе известявана за имотите и другите материални активи, с които пирамидите разполагат в страната и чужбина. Рекламата имаше за цел да внуши на хората, че не бива да се плашат за съдбата на своите пари, защото те са надеждно осигурени с имущество.


Друга особеност на втората пирамидална вълна бяха добре изпипаните (естествено с помощта на висококвалифицирани юристи) договори, които жертвите подписваха. Навсякъде в тези документи за заем много старателно бе избегната точната финансова и банкова терминология, употребявана в нормативните документи, регулиращи банковата дейност, поради което трудно се доказва и нарушаването им.


Най-често споразуменията са сключвани по чл.240 от Закона за задълженията и договорите и в тях дебело се подчертава фактът на доброволността, както и целта на гражданите - ДА ПОЛУЧАТ ДИВИДЕНТ, А НЕ ЛИХВА, който е по-висок от лихвите по банковите депозити. Това съвършенство на формулировките, плод на труда на скъпоплатените юристи, е позволило на фирма Югоагент например да преживее без забележки назначената й специална ревизия по ЗБКД - хората от Банков надзор на БНБ не откриват никакви съществени нарушения. Нещо повече - те дори се съгласяват с мнението на нарушителите, че пирамидата не се занимава с влогонабиране, а с управление на вложенията на гражданите.


По времето, когато Борислав Стратев и Валери Димитров пишат своята докладна до Камен Тошков, в която коментират, че лицето Капустин нарушава българските закони и трябва да бъде санкционирано с цялата строгост на закона, роденият в Пловдив канадски аферист всъщност се укрива у нас от дузина международни заповеди за арест. Първата е издадена от съд в Далас, щата Тексас - за кражба. Следват шест заповеди за арест във Ванкувър, Канада, заради документни измами и седем заповеди за арест в провинция Британска Колумбия, Канада, за нарушаване на местното данъчно законодателство. Въпреки тази лавина от сигнали и въпреки опашките от вложители пред офисите на компанията МВР и прокуратурата също са изчакали доста, преди да предприемат действия срещу дейността на Лайф чойс. Нещо повече, депутатите, които сега приеха охотно (макар и със задна дата) закона срещу кредитните милионери, тогава смаяно наблюдаваха действащите фараони. Смаяно и безрезултатно! Дотам, че дори финансовият бос на Лайф Чойс Стоев стана техен колега. Завинаги без отговор (и последствие) ще остане въпросът защо тогавашният парламент допусна да бъде косвен съучастник на пирамидите, като не прие дори закон с един-единствен член срещу дейността им.


Като особено фрапиращ случай за нехайството на Банков надзор докладите сочат дейността на Финансова къща MCS-България. Тя отваря врати през 1992 г., сключвайки договори с лековерни граждани за доверително управление на средства (незабранена от закона дейност тогава), и за осъществяване на колективни инвестиционни схеми. Обвиненията са, че вместо да я затвори заради многото сигнали за крупни далавери, през 1993 г. управление Банков надзор хрисимо я задължава само да се пререгистрира като финансова къща, след което й издава лиценз за извършване на небанкови финансови сделки. На пръв поглед БНБ е изпълнила стриктно повелите на закона. Но реалният резултат е съвсем друг: у нас се легализира поредната международна пирамида, разпростряла пипалата си в над 26 страни по света. Само в Германия тя е завлякла гражданите с 50 млн. марки, а във Франция - с 2 млн. щ. долара. Цялата структура на MCS Group се ръководи от международния аферист Норберт Сиинхубер. У нас жертвите й надминаха 5000 души - главно от София, Пазарджик, Перник и Благоевград. Общият размер на щетите надхвърля 500 млн. лева.


Закъсняла държавническа активност


През 1995 г., когато повечето пирамиди се срутиха, управление Банков надзор на БНБ контролира 45 банки, 150 финансови къщи и над 2000 обменни бюра. Депутатите от временната анкетна комисия за проверка на законосъобразността на т. нар. финансови пирамиди отбелязват в доклада си, внесен в парламента през юли 1995 г., че УС на БНБ и лично шефът на надзора Камен Тошков нито веднъж не са се възползвали от многобройните си права по Закона за БНБ и ЗБКД, за да предотвратят дейността на пирамидите. Какви са тези права, не се казва. За тях се говори в писмо 809/26.09.1994 г. на Окръжна прокуратура - Добрич, която сигнализира управление Банков надзор в БНБ, че фирма Югоагент, Добрич, извършва банкова дейност без разрешение. До БНБ е отправено и искане за санкциониране на нарушителите съгласно чл.58, ал.2 от ЗБКД.


Необяснимо е и защо БНБ мълчи, когато окръжният прокурор на Добрич протестира пред Върховния съд с писмо N1255 от 19 януари 1995 г. срещу решение N2505/1994 г. на фирменото отделение на Добричкия окръжен съд, допуснал да се впише в търговския регистър, че в предмета на дейност на фонд Югоагент - вложение АД влиза и сключването на банкови сделки - финансиране на дъщерни дружества (договор за кредит); сделки с ценни книжа; финансово-брокерска и посредническа дейност; доверително управление на финансови средства, покупко-продажба на валута.


Депутатите от временната анкетна комисия обобщават: Във всички случаи, когато Банков надзор е бил сезиран от прокуратурата или от управление Правно на Централната банка, отговорността пада върху Банков надзор като институция и върху неговия началник Камен Тошков.


С писмо 3395/7 юни 1995 г. главният прокурор е поискал от УС на БНБ да активизира контролно-надзорните функции на Централната банка по отношение на съществуващите в страната пирамидални структури. На 12 юни 1995 г. Главна прокуратура разпорежда на всички прокурори в страната да извършат проверка за евентуално установяване на извършването на неправомерна банкова дейност от търговски дружества с оглед събирането на данни за извършени престъпления по чл.209, 212, 252 и др. от Наказателния кодекс. БНБ не реагира на тези документи. Там на власт е колективната отговорност и всеки чака заповед от висшите началници. А те, странно защо, си мълчат.


Силно впечатление прави и мълчанието на териториалните данъчни служби в годините на фараонски разцвет. Пирамидите всекидневно заливат гражданите с рекламни апели - особено от страниците на провинциалния печат, обещавайки им високи лихви и дивиденти. Но според българското законодателство небанкови търговски дружества могат да изплащат лихви и дивиденти едва след като са превели на държавата данък печалба. Доходите от лихви, които първите вложители в пирамидите са получили, също не са били обложени по чл.13 на тогавашния Закон за данък общ доход. За разминаването има сатирично обяснение - БНБ твърди, че сделките на пирамидите не са банкови и доходът по тях следва да се облага, а бирниците сочат, че винаги са третирали дейността на фараоните като банкова и затова не са облагали лихвите с данъци.


Затова и до днес хората си задават въпроса:


Плод на широк заговор ли са пирамидите?


По този въпрос засега държавните органи отговарят с Не!. Това мнение споделят и повечето полицаи въпреки уговорката, че всички пирамиди следват една обща схема - те вземат на ръка пари от частни лица срещу договор за заем, обменят парите в чуждестранна валута и я изнасят зад граница. Въпреки това РДВР и следствието във Варна не разполагат с данни за наличието на общи интереси и действия на пирамидите.


Всъщност, въпреки огромното закъснение, на 19 май 1995 г. парламентът направи промени в Наказателния кодекс, обявяващи за престъпление извършването на банкови сделки по занятие без разрешение. Новите текстове влязоха в сила от 5 юни. А варненските пирамиди се срутиха именно в този период - не по икономически причини, а заради желанието фараоните да избегнат реалната заплаха от затвор.


Съществена роля изигра и Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, приет от парламента на 30 юни 1995 г., който изключи възможностите за използване във влогонабирането на деривативи като доверителни разписки, инвестиционни сертификати и акции с падеж, но без реално покритие с активи.


Крахът на пирамидите бе предречен от спецовете от ЦСБОП. Полицаите познаха и това даде повод на тогавашния шеф на СДС във Варна Добрин Митев да направи някаква много тясна връзка между фараоните, полицията и БСП, обвинявайки ги в заговор срещу спестяванията на хората.


Днес идеята за заговор изглежда несериозна. Това признават дори столичните адвокатки Красимира Янева и Валя Карамфилова, водещи повечето от делата на вложители срещу БНБ. Което не отменя необходимостта да се каже имала ли е БНБ и останалите институции вина за случилото се. А това е един голям въпрос без отговор.


Освен това време е парламентът и правителството да потърсят и да картотекират юристите, съставили (и съставящи) перфектни договори на стари и нови фараони и - защо не - да приемат закон, който да им забрани да управляват застрахователни компании, банки и всякакви други дружества от финансовата област.

Facebook logo
Бъдете с нас и във