Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪДРУЖНИЦИ ПО НЕВОЛЯ


Международните приватизационни посредници, финансирани
от програмата САРА на Европейската общност и Агенцията за приватизация,
вече повече от година не успяват да сформират екип за бърза и
успешна продажба на големите български предприятия. През последните
месеци те даже се оказаха от различни страни на барикадата.


В края на 1997 г. ръководство на Агенцията за приватизация
избра шест посредника, които за година и половина да продадат
28 големи български предприятия. Тогава изпълнителен директор
на държавното ведомство бе сегашният шеф на Райфайзен инвестмънт
- България, Александър Съботинов. Изпълнението на договорите
от посредниците обаче съвпадна с времето, в което ръководството
на АП пое депутатът от СДС Захари Желязков - млад, надъхан и без
административен опит Първото, което той предприе, бе да събере
през пролетта всички приватизационни посредници, за да ги убеди
да продават по-бързо, отколкото това се очаква от тях. Бюджетът
за 1998 г. естествено разчиташе на свежи постъпления от голямата
касова приватизация. По онова време всички посредници в хор обещаха
по-бързо да си свършат работата и още по-бързо да си получат парите
от приватизационните сделки. Между впрочем още преди да започнат
да изпълняват своите ангажименти, посредниците разделиха помежду
си 6 млн. щ. долара, осигурени от САРА. Допълнително за всяка
сключена сделка те трябваше да получат до 4% от продажната цена
на съответното предприятие.


На втората среща в АП през лятото, когато трябваше
да се уточнят правомощията и задълженията на посредниците, единодушието
започна да се изпарява. На негово място дойде разногласието по
въпроса кой има решаващ глас при приключване на приватизационната
сделка. Тогавашните участници в срещата споделиха пред в.БАНКЕРЪ,
че са били извикани в централата на АП, за да чуят как Захари
Желязков тълкува сключените договори с тях. Основният спор е бил
дали приватизационните консултанти могат да сключват договорите
с потенциалните купувачи от името на Агенцията за приватизация,
или те трябва само да дават своето предложение и да чакат надзорният
съвет на агенцията да одобри потенциалния инвеститор. И, разбира
се, АП си избра да бъде началник, предпочитайки втория вариант.
Консултантите обаче не се примириха с този подход и се обърнаха
към международния икономически институт Адам Смит
за икономическо и юридическо тълкувание на договорите. Отговорът
от института бе, че приватизационните консултанти имат право на
изява в завършващата фаза, т.е. че сами могат да представляват
агенцията. Експертите на АП пък твърдят, че в договорите става
въпрос за сделка между продавач и купувач, но никъде не се споменава
ролята и мястото на посредника при окончателното договаряне. В
крайна сметка всеки продължи да работи постарому. А това доведе
до някои конфузни ситуации.


Първата и последна допреди месец сключена приватизационна
сделка, осъществена с помощта на консултант, бе за Верила
- София. Тя бе продадена на работническо-мениджърското дружество,
а консултант бе Баренц Груп. В този случай сделката
бе затруднена именно от англоговорящия посредник, тъй като купувачът
трябваше да подаде своята оферта на английски език. Агенцията
за приватизация пък трябваше да я превежда на български, за да
сключи приватизационен договор със софийското предприятие.


След поредицата сблъсъци приватизационните консултанти
също не останаха длъжници на АП и на инвестиционния форум, проведен
в София през есента на 1998 г., публично се оплакаха пред чуждестранните
инвеститори от условията, в които са принудени да работят. Като
пример бе цитиран изборът на приватизационен консултант за Булгартабак
холдинг, който наистина надмина всички познати до момента
случаи по нечистоплътност на ударите под пояса. Първоначално за
посредник по продажбата на Булгартабак бе обявена
лондонската Номура интернешънъл. Впоследствие се оказа
обаче, че надзорният съвет на Агенцията за приватизация е решил
да ревизира избора си. Така изведнъж консултант по сделката стана
Credit Anstalt Investment bank. И до днес посредници и АП продължават
да си прехвърлят топката по въпроса кой бави приватизацията в
България.


В последния месец се сключиха едва три сделки - за
софийския завод Витоша 47, за силистренския месокомбинат
Меком и за Рулон Искър. Посредник по първите
две сделки бе Райфайзен инвестмънт.


Собственик на столичния шивашки завод стана холдингът
Света София заедно с фирмата за готово облекло Сивен
стил. Новите стопани обаче трябваше да чакат повече от половин
година, докато АП одобри сделката. Сравнително бързо дъщерната
фирма на австрийската Дуропак - Европак,
се сдоби с хартиената фабрика Рулон Искър. Интерфуудс
ООД пък е новият собственик на Меком. Експерти от
АП твърдят, че пред подписване на приватизационен договор са и
други три предприятия, поверени на Райфайзен инвестмънт
- курортите Дюни, Русалка, както и Асарел
Медет. За съжаление с подобен резултат не може да се похвали
нито един от другите приватизационни посредници.


Роланд Бергер енд Партнер продължава
да преговаря с унгарската фирма Видеотон за приватизацията
на ДЗУ - Стара Загора. Същият купувач е кандидат и за правешката
фирма Микропроцесорни системи. За Теспом
- Габрово, и Чавдар - Ботевград, приватизационният
посредник не е получил оферти. Английската фирма RЕS amp; Co
ще преговаря с двама кандидат-купувачи за ямболския Ямболен.
От схемата приватизация чрез посредник отпадна Видахим,
тъй като на 2 декември акционерите на компанията гласуваха тя
да бъде обявена в ликвидация. С изключение на Свилоза
останалите предприятия, които трябва да бъдат раздържавени от
Артур Андерсън, се намират в етап на проучване от
страна на посредника. Става дума за Петрол - София,
Неохим - Димитровград, и Нефтохим - Бургас.
През тази седмица се очаква единственият кандидат за Кремиковци
- турският Ердемир, да връчи своето официално предложение.
Продажбата на останалите две металургични предприятия - Стомана
и Промет, е все още под въпрос, поне докато Кремиковци
не бъде раздържавен.


Според наблюдатели на процеса вината за протакането
на приватизацията чрез посредници не е само на АП. Нещата опират
по-скоро до регламента на приватизационната процедура. Той дава
на потенциалните купувачи няколко седмици, за да извършат финансова
и технологична проверка на предприятията, в които ще инвестират.
И то при положение, че в подготвените от приватизационните посредници
информационни меморандуми има пълен финансов, икономически и счетоводен
анализ на въпросните предприятия. Следователно допълнителната
проверка от страна на купувачите или е излишна, или те просто
нямат вяра на данните от меморандумите. Тогава каква е ролята
на посредниците, след като купувачите сами провеждат предприватизационно
разузнаване, а окончателните договори с тях се сключват от АП?

Facebook logo
Бъдете с нас и във