Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪДБАТА НА СИМЕОН ЩЕ СЕ РЕШИ В ИРАК

ВЛИЯНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ - ФЕВРУАРИ 2003Г.АКО ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ БЯХА ДНЕС, ЗА КОГО БИХТЕ ГЛАСУВАЛИ?Февруари 2003 г.Нац. движение СИМЕОН II 8.2%СДС /ОДС/ 9.2%БСП (К-я за България) 13.7%ДПС 4.2%ВМРО 0.4%ГЕРГЬОВДЕН 1.8%ЗА ДРУГА ПАРТИЯ 4.7%НЕ БИХ ГЛАСУВАЛ 57.9%*Данните са от представително за страната изследване на агенция Медиана, проведено в периода 6-20 февруари с 1057 души. Иракската криза нанесе много сериозен удар върху доверието към правителството на Симеон Сакскобургготски. Причината за това далеч не е в несъгласието с правителствената позиция и действия. Наистина в последните седмици, с усилващото се дрънкане на оръжията, се засилват и гласовете против войната. Както и обществените настроения против българското участие в нея под каквато и да било форма. Разбира се, хората не са започнали да привиждат Садам Хюсеин като баща на демокрацията. Просто все по-малко от тях виждат и президента Буш в тази роля. Но като цяло българското общество е много далеч от подобни нравствени и политически оценки. Тъжно е да се каже, но загрубелият от преходи, реформи и мизерия българин е склонен да преглътне чуждото страдание, кръв, съпътстващите жертви в името на хляба заради отхлабването на примката на мизерията. Точно тук, в икономическите измерения, нещата започнаха да изглеждат твърде неприятно за общественото мнение. Доскоро безрезервната българска подкрепа за Съединените щати изглеждаше като игра на дипломация - натиск върху Садам Хюсеин, да заявим топли чувства и пълната си отдаденост на повика на големия брат, да се впишем към баш своите и праведните, да не скършим хатъра на Джордж Буш, да подпечатаме визата за НАТО. От България едва ли не се искаше да прави символични жестове които, изглеждаше, че няма да ни струват нищо. И срещу това нищо ще получим политическа протекция за НАТО. Да, но за българското общество членството в НАТО никога не е било цел (демократическия избор, евроатлантическите ценности и пр. клишета). Това членство винаги е разглеждано единствено и само като средство, ключ за по-бърза политическа интеграция с Европейския съюз (доколкото икономическата интеграция изглежда труднодостижима и, следователно, фунцкия на политическата). Противопоставянето на стара и нова Европа, грубо прозрачната заплаха на САЩ, че те ще диктуват правилата на играта не само в НАТО, но и в ЕС чрез малките и естествената реакция на големите - всичко това постави под съмнение не само бъдещото ни членство в тези организации, но и тяхното бъдеще изобщо. Що се отнася до другите екстри, то никой сериозно не очаква, че една съсипана от война държава ще връща дълга си на една малка и слаба страна, а още по-малко, че има български фирми, които са в състояние да се конкурират за поръчки в т. нар. следвоенното възстановяване на Ирак. Така българското общество е изправено пред доста ясната перспектива за покачване на цените на горивата, нестабилност в Близкия изток, неясно преподреждане на правилата на играта в света, свиване на инвестициите (естествено за такъв период на нестабилност) и като капак - неясно бъдеще за интеграцията ни в Европейския съюз. Срещу това получаваме ... обещание, че няма да ядосаме новия си голям брат. Това е единственото ясно артикулирано послание, което е достигнало до общественото съзнание, като не са известни никакви икономически параметри на това неядосване. Точно това е, което вълнува мнозинството. Тази ситуация торпилира и без това разклатения авторитет на управляващите. Защото в последно време той се крепеше основно на външнополитическите им действия. Ако имаше нещо, което и най-върлите противници на кабинета не можеха да отрекат, това бяха безспорните външнополитически успехи на страната - затопляне на връзките с арабския свят, на отношенията с Русия, постигането на съвсем конкретни и обозрими във времето договорености за интеграцията ни в Европейския съюз и НАТО. На практика общественото мнение започна да припознава възможното чудо - така желаното и мечтано магическо решение на икономическите проблеми на страната с един замах - във външната политика и очертаващата се интеграция.И тази конструкция изведнаж рухна с иракската криза.За българското общество това е поредния траурен звън, известяващ погребението на поредните му надежди. Безспорните успехи изведнъж се превърнаха в опасно набутване в споровете на големите, реална възможност за участие във война и всичко това с предвидими негативни икономически последици в обозримо бъдеще. И НДСВ се срина до трета политическа сила. Заедно с тях обаче се сриват и основните опозиционни партииПричината е, че и БСП, и СДС също се возят единствено и само на аналогичната външнополитическа платформа - НАТО, интеграция - която в момента започва да изглежда съмнителна, безперспективна и дори опасна. Играейки само навън (доказвайки кой е по-истински натовец и кой е по-искрено за евроинтеграцията), и двете основни опозиционни сили пропуснаха възможността да лансират нещо като инициатива за вътрешна употреба, да дефинират някакви вътрешнополитически и социални приоритети. В момента и те, заедно с управляващите, консумират негативите от срива на надеждата, че външната политика ще реши икономическите проблеми на страната. Избирателите не съзират в лицето на опозицията нито външно, нито вътрешнополитическа алтернатива и не отправят надеждите си в тази посока. Ако трябва да се прогнозира оттук нататък развитието на българския политически живот в краткосрочен план, то вариантите са два и възможността за реализацията на който и да е от тях е изцяло извън страната. При първия вариант - продължителна война, нарастване на конфронтацията между стара Европа и САЩ, покачване на цените на горивата и преки негативни икономически последици върху страната ни - НДСВ и лично премиерът Симеон Сакскобурготски ще загубят всякакъв шанс да задържат властта, да участват в нея и да се легитимират и в бъдеще като политически фактор. Те ще загубят основния си аргумент, силния си коз в публичното пространство - премерената и печеливша външна политика При втория вариант - кратка война, бързо омиротворяване на региона на конфликта, възстановяването на взаимоотношенията в НАТО и ЕС, туширане на напрежението между САЩ, Франция и Германия (и като следствие утвърждаването на САЩ като основна геополитическа сила) и последваща българска интеграция в НАТО - всичко това ще изстреля Симеон Сакскобургготски високо в очите на обществото, ще му даде ореола на прозорлив и мъдър държавник, а на НДСВ ще даде не само глътка въздух, но и шанс за следващите парламентарни избори. На практика и ние сме в ситуацията на мнозинството страни и политици в Европа, които тръпнат в очакване на войната, резултатите от която ще покажат дали ще продължи американският мир, или ще живеем в нов, пренареждащ се свят, с нови правила и нови полюси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във