Банкеръ Weekly

Общество и политика

СЪДБАТА НА ПЛАМА Е ПЛЕННИЦА НА МНОГО НЕИЗВЕСТНИ

Евроенерджи холдинг дава на консорциума
Андре и сие - Норуиджън ойл изключителните
права за покупка на акциите на Плама. Експертите на
консорциума в момента правят своя юридически, финансов и технологичен
анализ на рафинерията. Очаква се сделката да бъде сключена в началото
на септември. Тази информация Евроенерджи холдинг
и швейцарско-норвежкият консорциум обявиха на 4 август тази година.
Седмица по-късно управителят на Евроенерджи Тимоти
О'Нийл заяви, че фирмите на Ъруин Брейч от състава на групировката
му Стелар груп са обявени в несъстоятелност. Сред
тях била и Герезон ентърпрайсиз, за която до края
на юли 1998 г. се знаеше, че е купила Евроенерджи холдинг
от предишните й собственици. Освен това, според изявлението на
Тимоти О'Нийл (виж. бр. 32 на в.БАНКЕРЪ), фирмата
на Брейч Герезон ентърпрайсиз не се е издължила по
договора за покупката на Евроенерджи холдинг и не
е изпълнила инвестиционните си ангажименти към Плама.
Поради тази причина, според О'Нийл, договорът с фирмата на Брейч
вече е невалиден и холдингът отново е собственост на старите си
акционери - Сауд Ал Джабар Лимитед, представлявано
от Атанас Коларов, Моуи Инвестмънт Лимитед - представлявано
от Васил Генчев, и Джи Джи Енд Ти, представлявано
от Иван Михайлов. Именно тези акционери, според г-н О'Нийл, го
помолили да остане управител на Евроенерджи холдинг
и да осъществи сделката с консорциума Андре и сие
- Норуиджън ойл по продажбата на Плама.
След тези събития всичко изглеждаше точно, ясно и коректно, но
твърде хубаво и лесно, за да е 100% вярно. И както в.БАНКЕРЪ
предсказа в миналия си брой, първата въпросителна постави уж изваденият
от играта Ъруин Брейч. Ако твърденията му в интервюто за в.БАНКЕРЪ
са верни, излиза, че само той може да продаде Плама
на консорциума, и то, ако иска... Разбира се, докато се появят
документите, доказателствата и думите на канадския бизнесмен от
индийски произход трябва да се приемат с резерви.


Лошото е, че около Плама за пореден път
се затяга сложен юридически възел, без чието разплитане или разсичане
консорциумът Андре и сие - Норуиджън ойл
трудно може да придобие собствеността върху рафинерията. А това
е главното условие той да започне работа по съживяването й. Така
чуждестранният консорциум може да изпадне в поредната парадоксална
ситуация - да иска да купи Плама, но да няма кой да
му я продаде. Първият път бе през юни тази година, когато разговорите
между координатора на консорциума Бони Бонев и Евроенерджи
холдинг стигнаха до задънена улица. Ако и вторият опит на
консорциума да придобие Плама се окаже безуспешен,
трети едва ли ще има. А в момента Андре и сие - Норуиджън
ойл са единствените, които са готови да предложат програма
и финансиране, за да може плевенската рафинерия да заработи още
през тази година. Техническите екипи на консорциума все още подготвят
своя анализ за състоянието на съоръженията в рафинерията, които
бездействат близо година. По неофициални данни за техния ремонт
и частична реконструкция ще са необходими над 6 млн. щ. долара.
Още около 14 млн. щ. долара ще трябват за доставката на два танкера
петрол, с които подновените съоръжения да бъдат изпробвани. Тези
пари консорциумът е готов да осигури, ако, разбира се, проблемът
за собствеността на Плама бъде разрешен в негова полза
и ако се договори с кредиторите на рафинерията, срещу която на
29 юли 1998 г. Плевенският съд откри процедура по несъстоятелност.
Първото събрание на съвета на кредиторите е насрочено за 17 септември
1998 г. и в него ще участват представители на БИОХИМ, ОББ, МИНЕРАЛБАНК,
БАЛКАНБАНК, ТСБанк, ПЧБ, ЕКСПРЕСБАНК, ЕЛИТБАНК, МБИР, ДФРР и Булгаргаз.


Огромният проблем на Плама са банките,
на които тя дължи над 75 млн. щ. долара. Според координатора на
консорциума Бони Бонев в момента финансовите му експерти правят
подробен анализ на задълженията и на финансовото състояние на
рафинерията, за да предложат на кредиторите й схема за тяхното
обслужване. Вероятно консорциумът ще направи предложения за разсрочване
и редукция на задълженията. Целта е да се даде време на Плама
да заработи, за да може да обслужва дълговете с приходите от дейността
си. Но на представителите на консорциума ще им бъде доста трудно
да уговорят кредиторите на Плама за редукция и разсрочване
на задълженията й. Действащите банки-кредиторки може да се съгласят
на споразумение, ако получат съответните гаранции от фирмите участнички
в консорциума.


По-труден за решаване е въпросът с дълговете на Плама
към обявените в несъстоятелност банки. Управляващите ги синдици
могат да разсрочват вземанията им само с разрешение на съда. За
преодоляването на този и на други подобни проблеми представителите
на консорциума ще разчитат и на съдействие от правителството.


Според координатора Бони Бонев, ако предложенията
на консорциума бъдат приети и Плама заработи, годишните
приходи за държавата от мита, данъци, акцизи, транспортни такси,
които рафинерията ще плаща, ще бъдат между 200 и 500 млн. марки.
Разбира се, предложението на консорциума може да не бъде прието
и рафинерията да не заработи до началото на есента. Според техническите
експерти обаче, ако се стигне дотам, съоръженията й въобще повече
няма да бъдат годни за работа. Кой тогава ще спечели - държавата,
работниците или кредиторите на Плама, риторично пита
г-н Бонев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във