Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТУДИО Х НЕ ОТКРИ ПРЕСТЪПНИК В МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Воюват ли приватизационните фондове и държавата?

Този въпрос от няколко седмици си задават инвеститорите, които

повериха боновете си на фондовете. Повечето граждани предпочетоха

да чакат дивиденти след 2000 година, вместо да рискуват като индивидуални

участници в приватизационните търгове и да търсят златните

кокошки между предприятията от боновия списък. Според медиите

първият залп в поредната война на институциите е бил даден от

прокуратурата. Преди седмици нейни представители изразиха съмнения,

че зад отделни приватизационни фондове се крият добре познатите

ни от началото на реформата финансови пирамиди. Между цитираните

имена на дружества бяха няколко фонда, които се класират в първата

десетка по размер на набрания бонов капитал. По-късно се оказа,

че Комисията по ценните книжа не е открила данни за сериозна заплаха

за интересите на техните акционери. Представители на прокуратурата

се извиниха на гражданите за лъжливата тревога. Но

все пак остана съмнението, че и в масовата приватизация има нещо

гнило...

Няколко поредни скандала

свързани с общите акционерни събрания на предприятия

от масовата приватизация, доказаха за пореден път, че проблемите

на преструктурирането на държавната собственост далеч

не свършват, а по-скоро започват с края на първата вълна на боновото

раздържавяване.

В началото бе случаят Соди- Девня. В

първите дни на юли касовите инвеститори, водени от белгийската

компания Солвей, гласуваха увеличение на капитала

на дружеството. Целта им бе да придобият квалифицирано мнозинство

от 67%, но като купят книжата от новата емисия по номиналната

им стойност от 1000 лева. Тогава приватизационните фондове, придобили

миноритарен дял от Соди, протестираха, тъй като сделката

намалява значително счетоводната стойност на една акция на дружеството.

Комбинацията се осъществи благодарение на представителите на държавата,

гласували в единодушие с чуждестранните инвеститори. Поради жалбата,

отправена от приватизационни фондове и индивидуални акционери

до Варненския окръжен съд, решенията на общото събрание все още

не са вписани в съдебните регистри.

Седмица по-късно - на 9 юли 1997 г., държавата, в

качеството си на собственик на повече от 67% от акциите на МДК

- Пирдоп, лиши от дивидент за 1996 г. приватизационните фондове

и индивидуалните акционери, които притежават книжа от дружеството.

Министерството на промишлеността не допусна представител на частниците

в новия борд на директорите, позовавайки се отново на правата,

които му дават Търговският закон и уставът на МДК АД.

Според Валентин Карабашев, председател на Асоциацията

на приватизационните фондове и член на Управителния съвет на ПФ

Златен Лев, случаите на негативно отношение на държавни

чиновници към фондовете далеч не са единични. По негово мнение

духът на разбирателство между приватизационните дружества и отрасловите

министерства си е отишъл заедно със служебния кабинет. Според

Карабашев

два типични примера

на взаимоотношения между фондове и чиновници в малките

и средните предприятия от боновия списък са общите събрания на

Пиринско пиво АД и новозагорското предприятие Перла

АД. ПФ Златен лев притежава 34% от благоевградската

пивоварна още след втората тръжна сесия. След третата тръжна сесия

частното участие в предприятието вече е 70 процента. Но само на

думи. На практика държавата и досега управлява 54% от акциите

на Пиринско пиво, като придобитите от фондове и индивидуални

инвеститори на третия търг 16% от акциите все още са в ръцете

на промишленото министерство. В края на юли, когато се провежда

акционерното събрание, частните акционери не разполагат с депозитарни

разписки за тези книжа. Разписки те нямат и в момента, тъй като

Центърът за масова приватизация все още не е дал необходимата

информация на Централния депозитар. Валентин Карабашев твърди,

че ПФ Златен лев е поискал среща с представители на

Министерството на промишлеността, за да ги убеди да вземат предвид

не формалното, а реалното разпределение на капитала на дружеството.

След мълчаливия отказ на държавните чиновници срещата така и не

се осъществява. По време на акционерното събрание представителят

на държавата иска три от петте места в директорския борд и, разбира,

се ги получава, гласувайки с 54% от акциите. Прави впечатление,

че нито един от новите държавни директори не присъства

на събранието. Според Валентин Карабашев има нужда от незабавна

промяна в стила на управление на Пиринско пиво, тъй

като предприятието е в незавидно финансово състояние. Промяната

обаче едва ли ще се осъществи преди края на септември, когато

частните акционери на дружеството ще свикат ново общо събрание.

Те се надяват, че през есента ще могат да гласуват с всички свои

акции. В момента ПФ Златен лев води преговори със

западни компании, специализирани в производството на бира. Целта

е да бъде създадено смесено предприятие между Пиринско пиво

и реномиран чуждестранен инвеститор. Едва ли обаче чужденците

ще бъдат склонни подобна сделка да приключи, преди да се изяснят

окончателно въпросите, свързани със собствеността върху пивоварната.

По подобен сценарий протича общото събрание в Перла

АД - Нова Загора, проведено малко след третата тръжна сесия на

масовата приватизация. Въпреки че според обнародваните в Държавен

вестник резултати от търга, частната собственост в предприятието

е 90%, държавата настоява да назначи един свой представител в

борда на директорите и уставът на дружеството да бъде съобразен

с препоръките на Управление Правно на ресорното министерство.

Завръщайки се от лятна отпуска, вицепремиерът Александър

Божков вероятно ще намери в кабинета си официално писмо от

Асоциацията на приватизационните фондове

В него са изложени нейните искания и са посочени

конкретни случаи на натиск от страна на държавните чиновници.

Представители на Министерството на промишлеността отхвърлят обвиненията

за държавен рекет от страна на техни служители. Те

припомниха, че на общите събрания на предприятията от списъка

за масова приватизация държавата има право да използва правомощията,

дадени й от Търговския закон. От своя страна приватизационните

фондове призовават ресорните министри към повече толерантност

и разбиране. И наистина, едва ли е възможно предприятие, в което

частниците или пък държавата имат блокираща капиталова квота,

да работи ефективно, ако отношенията между акционерите му са като

тези между орела, рака и щуката от популярната народна приказка.

Неведнъж в изказвания на вицепремиера Александър

Божков се промъкват съмнения, че фондовете имат достатъчно финансов

и управленски потенциал, за да управляват бившите държавни предприятия.

Все още е рано да се съди дали тези догадки са верни. Факт е,

че отделни приватизационни фондове успяха да намерят надеждни

западни партньори за предприятията, в които участват, да реализират

касови постъпления от предварителни продажби на акции и да ограничат

кражбите и злоупотребите с бившата общонародна собственост.

Но индивидуалните резултати на всеки фонд ще станат ясни едва

когато акциите им излязат на борсата и пазарът оцени колко струва

всеки от тях. А даже и да има конфликт между представители на

държавата и фондовете в отделни предприятия, той ще се реши по

естествен начин, след като правителството разпродаде остатъчните

дялове в предприятията от боновия списък. Колкото по-бързо бъде

изпълнено това намерение, толкова по-скоро ще утихнат престрелките

на приватизационния фронт.

В интерес на истината активните проверки на

Комисията по ценните книжа

не доказаха нито една сериозна злоупотреба с доверието

на инвеститорите от страна на приватизационните фондове. Оказва

се, че средствата, получени от продажба на акции, са налице. Няма

случаи, в които фондовете да са давали или получавали заеми, в

разрез с изискванията на законодателството. Обикновено нарушенията

на нормативните разпоредби са свързани със забавяне на справките,

които приватизационните дружества периодично представят пред комисията.

Въпреки това Веселин Ралчев, член на Комисията по ценните книжа,

и фондовите борси намекна за отворен финал на приватизационната

интрига. Винаги има възможност поради некадърно управление или

поради недобросъвестност на учредителите приватизационният фонд

да ощети дребните акционери. С това е съгласен и председателят

на АПФ Валентин Карабашев. Веселин Ралчев смята, че акционерите

на фондовете трябва да се интересуват по-настоятелно от дейността

на дружеството и да посещават общите събрания. Освен това те могат

да информират комисията за установени нередности, добави г-н Ралчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във