Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТУДЕНТСКАТА ПРЕДИЗБОРНА СИЛА ЩЕ ТРЯБВА ВЕЧЕ ДА СЕ ПЛАЩА

Точно преди четири години телевизиите и пресата бяха пълни с трогателни кадри и снимки на протестиращи и мръзнещи на барикадите младежи. После широката публика видя очарователните студентски лица, озарени от тържеството на победата. Много суперлативи се изговориха за решителната роля на младежта и студентите в януарските събития 1997 година. И действително цветята на демокрацията, цветът на нацията, изигра значителна роля при смяната на властта. Включително и с гласовете си на изборите.
Три години по-късно много софийски студенти се събраха да освиркват и замерят с дребни стотинки бившия си кумир Стефан Софиянски - след като реши да им отнеме безплатните карти за градския транспорт. Бургаските цветя на демокрацията, около чийто университет се диплят апетити за сградата на техен гръб, не изглеждат по-малко сърдити на управляващите.
Очевидно има промяна в настроението.
Кой може да разчита днес на подкрепата на студентството? Още повече че това е

най-сладката и суперполезна група

за всяка партия - тичат, правят митинги, лепят плакати, че и пари не взимат.
Тъжното откритие, което предстои да направят всички партии, е, че вече няма да могат да се повозят на студентския ентусиазъм - поне не безплатно.
Всъщност днес вече няма студенти като ясно различима специфична социална група. Студентите сега са различни и определено не са единни. Социалната стратификация в българското общество все по-трайно се настанява в българските университети.
Студентите се делят на две големи групи. Тези, които идват от силно заможни семейства или бързо-заможни, и които не познават потта, цената на бавното и мъчително печелене на пари. Макар че тези семейства са нищожна част от българското общество, във висшите училища техните деца са все по-нарастваща квота. Не защото проспериращите се увеличават, а защото за децата на бедните висши училища просто стават все по-недостъпни. В тази категория студенти думите на просветните чиновници: Какво са 200-300 лв. на година за този, който иска да учи!, орязването на достъпа до стипендии, общежития и ограничаването на безплатния транспорт не значат нищо. Това не ги тревожи и вълнува. Не ги вълнуват и напъните да се съкрати т.нар. безплатно (за 200-300 лв. на година) образование само до първите три години на обучението - до степента бакалавър, а за останалото - магистърската и докторската степен (сиреч реалното образование), да се въведе пазарният принцип - плащай!.
Има кой да плати за тях? В това число да плати и за колите им, и за мобифоните, с които дразнят голяма част от университетски преподаватели. В тази група управляващите определено

могат да разчитат на гласоподаватели

но не и на работливи пчелички и безплатни работяги по изборите. Просто защото глобалната битка срещу комунизма е вече минало и това са новите християндемократизирани младежи, усвоили напълно пазарния принцип. Тази група студенти е коренно различна от другата.
Другите студенти - тук са младежите от семейства, които са прозрели простичкия факт, че в момента се извършва и затвърждава нова социална стратификация на обществото. Разбрали са, че висшето образование е факторът, който въпреки материалното ти положение

те изстрелва в горната класа

така, както е и по света. Затова тези родители дават мило и драго, жертват почивки, дрехи за себе си, дори късат от залъка си, за да могат децата да се измъкнат от капана на мизерията. (Само кандидатстудентската подготовка, без която влизане във ВУЗ е немислимо, струва около 1000-1500 лв., а за елементарна издръжка на студент от провинцията - без книги, дрехи и развлечения - отиват около 3000 лв. на учебна година.) Както за родителите, така и за тези студенти горепосоченият аргумент какво са 200-300 лв. ... ги вбесява, а магистърско-докторските заигравания на управляващите и тържеството на пазарния принцип ги докарват до отчаяние. Просто им заявяват в очите, че жертвите и лишенията им са били напразни. Със сигурност тези студенти няма да бъдат боевият резерв на СДС. Което съвсем не значи, че левицата ги докарва до революционен плам. Никак даже. Ако някой малко от малко събира поизтлелия им политически патос, това е Гергьовден - заради простичкия и кристално разбираем лозунг: Забий им иглата в оядените дебели задници. Но дори и това не ги въодушевява чак толкоз.
Истината е, че ако някой иска да

разчита на българското студентство

ще трябва да издигне лозунга: Обещаваме безплатни и бързи зелени карти за Щатите и безпроблемна емиграция в Канада и Западна Европа!. Този лозунг като във фокус събира въжделенията както на обедняващата, така и на християндемократизираната младеж.

Ако имам възможност, веднага ще се преселя в чужбина
(% от учащите се)
1. ДА - 64.8
2. НЕ - 29.6
3. КОЛЕБАЯ СЕ/НЕ ЗНАМ - 5.6

* Данните са от представително за страната проучване на агенция Медиана, проведено през декември 2000 г.

От кумова срама, пък и за да не ги обвинят от ЕС и Америка в иницииране на емигрантска вълна, никоя от политическите партии няма да го издигне.
При това положение, за да могат красиви млади студентки и студенти да радват погледа по изборната кампания, партиите трябва да посъберат пари и по ново предизборно перо - за да им платят. Пазарна икономика, господа политици, а младежта се учи бързо.
Лошото е, че за още по-следващите избори може да не остане на кой да се плаща. Защото младите хора се отчаяха в надеждата да се оправи, спаси, промени страната и вече избират пътя на индивидуалното спасение - емиграцията, по-далече от тукашния хаос, обществена и урбанизационна мърсотия, безработица и най-банална, неуютна бедност!
ТПС
Озарени, надяващи се, присмехулни - така изглеждаха студентите през зимата на 1997 година. После се оказаха леко поизлъгани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във