Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТУДЕНАТА ВОЙНА ЗАМЕНИ СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО

Стратегическото партньорство е хубаво нещо, стига да издържи изпитанията на времето. Взаимните клетви във вярност, дадени от БСП и ДПС по времето, когато Георги Първанов все още беше председател на червената партия, останаха спомен от миналото. Обективната причина е участието на ДПС в управлението. Но покрай това се натрупаха още ред фактори, които лека-полека изместиха партийната дружба от списъка с приоритетните задачи на лидерите на БСП и ДПС. Днес все повече активисти и шефове от Позитано 20 и Ал. Стамболийски 45 (където се намира централата на движението) се съмняват, че перспективите за партньорство във властта са реални. И избягват да обсъждат въпроса публично. Единственото постижение на сегашния председател на социалистите Сергей Станишев е запазването на добрия тон между двете ръководства. Доверие помежду им обаче липсва. За няколкото месеца между парламентарните и президентските избори немалко кадри на червената партия се настаниха в средния административен ешелон. Това се случи не без намесата на ДПС, с чиято благословия впрочем се ползваха и двамата червени министри - Димитър Калчев и бившият вече член на кабинета Костадин Паскалев. Много наблюдатели тогава коментираха, че по този начин двете партии подготвят почвата за бъдещото си съвместно управление. Комфортът на социалистите през първата година от новото време дори им прикачи етикета на едва ли не съуправляваща политическа сила. Но се оказа, че всичко е по-скоро плод на инерцията от времето на Първанов.Личният елемент в случая никак не е за пренебрегване. Депутати от ДПС обичат да споменават, че заслугата за златната ера в отношенията с БСП е почти изцяло на Георги Първанов. И че Доган му е имал доверие. Това беше и една от причините движението да подкрепи кандидатурата на Първанов на президентските избори през 2001 г. срещу Петър Стоянов, с когото Доган вече бе в обтегнати отношения заради отказа му да се намеси още по-категорично във вътрешнопартийната битка в СДС. Близки до лидера на ДПС обясняват, че немалка част от политическите му ходове са резултат на личното му отношение. Е, зложелателите добавят и икономическите му интереси, припомняйки връзките и на Доган, и на тогавашния лидер на БСП с някои мощни икономически кръгове у нас. Така или иначе, за благодарност и Първанов назначи немалко хора на Доган на Дондуков 2, но не след дълго те започнаха да се оплакват, че са изолирани и никой не зачита мнението им. Днес президентът продължава да поддържа добри отношения с ДПС, макар че по-скоро те биха могли да се определят като протоколни. Отдалечаването между БСП и движението започна, откакто Първанов повери социалистическата партия в ръцете на Сергей Станишев. Шефовете на двете организации вече не си разменят подаръци в знак на вечна дружба, нито пък си гостуват за сладка раздумка по партийна линия. Вярно е, че на различни политически форуми новият шеф на социалистите продължава да нарича партньорството с ДПС стратегическо, но все по-често добавя не на всяка цена. Дори на Националната конференция на движението Станишев открито отбеляза пред делегатите, че думите са едно, а дали те ще станат реалност, зависи от делата. Усилията на заместник-председателите на БСП Румен Петков и на ДПС Емел Етем да поддържат огъня на междупартийните отношения вече не дават особен ефект, защото началниците им си имат свое мнение по въпроса. Ахмед Доган подозирал, че ако се хване с приятелите от БСП, ще остане излъган, твърдят негови приближени. Което никак не е далеч от истината. На Позитано 20 добре познават апаратните хватки и знаят как да ги използват. Социалистите и по-точно кръгът около Станишев пък не желаят да стават заложници на претенциите на Доган. Нещо, което в момента се случва на премиера Симеон Сакскобургготски например. Първите по-отчетливи сигнали за охладняването между левицата и движението дойдоха от коалиционните партньори на БСП - политическото движение Социалдемократи и ОБТ. Хората на Николай Камов още преди година започнаха открита атака срещу ДПС заради участието му във властта и поискаха червената партия да се разграничи ясно от управляващите. Същата позиция отдавна защитава и лидерът на ОБТ проф. Кръстьо Петков. На форум на Нова левица през миналата седмица той съвсем ясно заяви, че с оглед на следващото управление отношението на левите сили към организацията на Доган трябва да бъде преосмислено, че ДПС постепенно губи социалната си база и трупа негативи от властта. А тъкмо социалната политика, ориентирана към по-бедната част от електората, уж беше едно от свързващите звена между двете формации. Интересното е, че именно проф. Кръстьо Петков настояваше в началото на мандата на НДСВ и ДПС за пряко включване на левицата в управлението. Натрупалите се негативи обаче накараха социалистите и техните партньори бързо да се преориентират и все повече да се замислят за връзките си с Доган. Традиционната за него роля на балансьор вече не върши работа при настроенията на обществото срещу сегашната власт. Всъщност сътрудничеството между двете партии на този етап върви по две допирателни. Първата е, че и БСП и ДПС не искат предсрочни избори и правят всичко възможно да ги осуетят. Разбира се, мотивите им са различни - социалистите не са готови да управляват, а Доган не ще да изпуска властта, която му носи достатъчно дивиденти. Партньорство със сигурност ще има и на предстоящите местни избори. Но то се основава на общите интереси на местните организации и на регионалните проблеми, а не на усилията на централните ръководства, единодушни са активисти и от двете страни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във