Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРЕЛИ В КРИЛЕТЕ НА СОКОЛА

Ахмед Доган до последните избори избягваше да се нагърбва с отговорностите на управлението. Предпочиташе да се крие не толкоз в осветените кътчета на политиката и не пропускаше възможност да дърпа конците на властта зад кулисите. Дванадесет години Сокола оцеляваше в политическата джунгла като важен човек и след всеки пореден управленски потоп успяваше да остане сух. И в добра изчакваща позиция.
Този път обаче новият лидер на управляващото мнозинство Симеон Сакскобургготски не му остави много място за маневриране. Царят просто хвана ДПС за ушите и директно го набута в новото правителство - с всичките проблеми, трудности и отговорности. Единственото, което успя да направи Сокола, беше да уреди собственото си спасение. Въпреки настояванията на премиера Доган категорично отказа да се обвърже лично с отговорността за работата на правителството и остана на сянка в парламента. Да се пържат в тигана на централната изпълнителна власт изпрати Мехмед Дикме и Неждет Моллов - верни, но недостатъчно хитри хора, без особено политически опит и самочувствие. За тях той е спокоен. Те няма да вземат да вършат разни работи на своя глава, нито ще използват положението си, за да обособяват собствени лобита в движението. От друга страна, ако се случи нещо с правителството, едва ли ще го заболи много за тях. Идеалните хора, идеалните жертви.
За Ахмед Доган много по-ценно винаги е било присъствието в местната власт. Там хем отговорностите са по-малки, хем влиянието - по-голямо. Затова и енергията на Сокола в преговорите за коалиционно споразумение с НДСВ беше съсредоточена главно в разпределянето на креслата на областните управители. Информирани източници твърдят, че по време на разговорите представителите на ДПС са били готови да харижат цялата централна власт на НДСВ, но в замяна да получат силни позиции в управлението на областите. Симеон Сакскобургготски обаче не се е хванал на въдицата и е разпределил ролите пропорционално. Запознати с целия ход на преговорите твърдят, че премиерът е инкасирал загуба, като не е успял да вкара Доган директно в правителството. Докато на него му се наложи да се нагърби с отговорността за управлението на държавата. Лидерът на ДПС обаче е сериозно порязан от коалиционното споразумение. Постигнатите договорености, носещи и неговия подпис, на практика го изваждат от уюта на управленската сянка и до голяма степен му връзват ръцете. Просто Симеон успя да се изплъзне от всичките клопки, в които Филип Димитров навремето хлътна с двата крака, коментира запознат с триковете на Доган.
Че за Доган ситуацията е качествено нова и доста неуютна стана ясно още в първите часове след подписването на коалиционното споразумение за съвместно управление на НДСВ и ДПС.
Сдаването на поста областен управител в Кърджали със сигурност не е станало без бой, но очевидно съпротивата не е имала никакъв смисъл. Соколът предаде форта и за първи път от дванадесет години насам трябва да признае отстъплението си. Лошият му късмет се състои в това, че и за първи път това ще има някакво значение лично за него. Доскоро Доган беше недосегаем в ДПС. От известно време обаче авторитетът му в движението не е толкова неоспорим. Всеки провал означава нова стрела в крилете на Сокола и заплаха за лидерския му полет.
Първото острие забоде Костов и четиригодишното му управление, през време на което хората на Доган бяха изцяло изолирани от властта и от ползите й. Тогава Доган беше принуден да положи максимални усилия, за да бетонира партийните структури и собственото си влияние над тях. Най-лошата новина за Сокола е, че въпреки краха на доктрината Костов ДПС пак не е господар на положението.
Новите управляващи изхвърлиха етническия инструментариум на сините, но се оказа, че триумфът на ДПС е малко преждевременен. Въпреки толерантното си, на пръв поглед, отношение към етническата партия лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски явно е твърдо решен да не допусне турското движение да заеме такива позиции в управлението, чрез които да може да манипулира цялата власт. Това лишава Доган от лелеяната му мечта да се държи като балансьор в политиката и да принуждава зависещото от тежестта на неговите гласове мнозинство да кляка пред всеки политически каприз на партньора. Но тъкмо перспективата за подобна възможност мотивира активистите на движението в предизборната кампания през юни. Сега хората му се чувстват излъгани и го обвиняват, че е предал интересите им пред Симеон. Така вечният победител, за какъвто доскоро се възприемаше Доган, изведнъж се оказа между чука на НДСВ и наковалнята на очакванията в собствената си партийна кохорта. В движението му се засилват настроенията срещу статуквото и най-вече срещу целия кръг от лидери, с който шефът се е заобиколил още от 1990 година. В момента Доган е изправен пред острата необходимост да направи бързи и значими кадрови размествания в партията си, за да си осигури спокойствие поне за около година. Тази необходимост обаче не му позволява да се съсредоточи изцяло върху отношенията си с мнозинството и нещата там започват вече видимо да му се изплъзват. Проблемът се задълбочава сериозно и от нежеланието на премиера да остави назначените от квотата на ДПС във властта под пълния контрол на Доган. Симеон и хората му са настояли лично да преценят целесъобразността на предлаганите от ДПС кандидатури за заместник-министри и областни управители. Именно тази преценка се е оказала пречка в първата вълна от назначения на заместник-министри да попаднат и представители от квотата на ДПС.
Лидерите на управляващото мнозинство не са одобрили и част от предложените от Доган кандидати за областни управители. Коалиционното споразумение предвижда София, Разград и Търговище да бъдат управлявани от хора, посочени от ДПС. Председателят на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов и заместникът му Веселин Близнаков обаче върнаха списъка на Доган на първо четене в петък (10 август). Това отложи назначаването на всички 28 областни управители, макар мнозинството вече да беше одобрило своите 25 кандидати три дни по-рано. След неуспешната среща Доган не успя да скрие раздразнението си и пусна няколко хапливи задявки към партньорите си в управлението. Соколът заядливо подметна, че Симеон няма да може да задвижи държавната машина по-рано от края на септември. И намекна, че причината за забавянето не може да се търси в ДПС, тъй като то отдавна се било подготвяло за участието си във властта. Казвам това само от позицията на опитен политик завърши скромно Сокола първата си публична престрелка с лидерите на мнозинството.
А какво ще стане оттук насетне, ще стане ясно едва след като държавната машина наистина заработи. Дали Доган ще я подкрепя и докога, дали това ще има някакво значение и за кого - всичко ще се разбере едва след президентските избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във