Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАТЕГИИ И НАРЕДБИ ПОГРЕБВАТ РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ


Изготвянето на стратегията и наредбите е в съответствие със задълженията, които България пое в края на септември с присъединяването си към Единната конвенция за безопасност и управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.


Досега конвенцията е подписана от около 30 държави, като три от тях вече я ратифицираха. Документът изисква всяка страна да има стратегия за решаване на проблемите с ядрените съоръжения и радиоактивните отпадъци (РАО). Другото изискване е да се разработи и програма за преработка на старите или създаване на нови нормативни документи в тази област. Налагат се и редица допълнителни действия - например да изготвим до 31 март програма за преоценка на безопасността на ядрените съоръжения, намиращи се на площадката на АЕЦ Козлодуй - заяви председателят на КИАЕМЦ Георги Касчиев.


Сериозно изостава програмата за сеизмично укрепване на хранилището за отработеното ядрено гориво, както и изграждането на цеха за преработване (циментиране) на ниско- и средноактивните отпадъци, чието количество вече се изчислява на около 170 хил. куб. метра. Съгласно тази програма до края на следващата година хранилището и цехът трябва да бъдат приведени в съответствие с международните норми.


Причина за досегашното забавяне е липсата на инвестиции, обясни председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Осигурените до момента средства възлизат на около 10 млн. щ. долара. Г-н Шиляшки обеща средствата за специализирания фонд Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци да бъдат осигурени от бюджета за следващата година.


Специалистите са на мнение, че капацитетът на хранилището вече е запълнен над 50 процента. Без каквито и да било промени то ще може да поеме отработеното гориво и през следващите четири години. Именно в рамките на този срок е необходимо да продължат преговорите с Русия за връщане на отработеното гориво, като се постигнат възможно най-добрите условия за нас. Второ, да се предприемат мерки за уплътняване на разположените в хранилището касети и трето - да се разшири капацитетът му.


Досега, по остарелите мерки за безопасност, касетките се съхраняват на достатъчно голямо разстояние една от друга. Но чрез поставяне на поглъщаща материя между тях разстоянието може да бъде намалено и обемът на хранилището да се увеличи. За целта вече се проучва опитът на Словакия.


България разполага с необходимия брой касети, които да съхраняват отработеното гориво за следващите четири години. Освен това хранилището ще се поизпразни с 480-те касети, които ще бъдат извозени в Русия - смята г-н Шиляшки. Сметките му обаче не са съвсем точни, коментират експерти. За Русия заминаха осем контейнера, съдържащи 240 касетки. Други осем контейнера ще ги последват през следващата година, но това е нищожна част от хранилището. Там в момента има още 107 контейнера, пълни с отработено гориво.


И все пак най-важният проблем остава цената, която ще плащаме на руснаците за преработване на горивото. Без да споменава конкретна цифра, председателят на Комитета по енергетика определи договорената цена като изключително изгодна - около 25% под сумите, които вземат Франция и Англия за подобни операции.


Участници в преговорите с Русия твърдят, че България ще плаща по около 650 долара за всеки преработен килограм. И тъй като един контейнер съдържа 6600 кг гориво, излиза, че връщането му в преработен вид ще струва на държавата към 4.3 млн. долара. Или - за изпратените осем контейнера сме платили около 34 млн. долара. Толкова трябва да приготвим и за другите осем контейнера, които съгласно сключения договор ще изпратим през 1999 година. А ако Русия приеме за преработка и оставащите 99 контейнера, и то на същата цена, ще са необходими още около 430 млн. долара.


Така или иначе, но преработката на горивото в Русия решава проблемите едва наполовина. В крайна сметка то ще се връща у нас под формата на високорадиоактивни отпадъци, за чието погребване все още няма никаква идея. Съгласно международните изисквания гробището за подобни лъчисти остатъци трябва да гарантира сигурност за около 20 000 години. Но намирането на подходящ терен на територията на България съвсем не е лесна работа поради високата тектонична активност на земните пластове, водеща до чести земетресения.


Правителствената криза в Русия обърка всичко. Доколкото знам, предишното руско правителство имаше нагласата касетите с гориво, доставяни до 1989 г., да бъдат преработвани в Русия и отпадъците да остават там. Сега обаче все още не се знае какво ще стане - каза председателят на КИАЕМЦ Георги Касчиев.


Необходимо е незабавно да започне подготовка и за отстраняването на отработеното ядрено гориво от площадката на експерименталния ядрен реактор в София. Според експерт от Комитета по енергетика извозването и преработването на тези ядрени отпадъци ще е една от темите на следващите преговори с руската страна. В случай че не се постигне договореност, нашите учени ще разработят програма за пренасянето и съхраняването им в АЕЦ Козлодуй.


Възможности за погребване на радиоактивни отпадъци в нашата страна се търсят още от 60-те години. И вероятно ще се търсят още половин век, като се има предвид, че засега няма държава, която да е решила дългосрочно този проблем, че САЩ са похарчили около 10 млрд. долара само за изследвания във въпросната област, а Франция и Англия - всяка по около 300 млн. долара. Ето защо много е любопитно на каква база в приетата от правителството Национална стратегия за развитие на енергийния отрасъл до 2010 г. е заложено изграждането на нов ядрен реактор с мощност 600 МВт? И то при положение, че все още няма яснота как точно ще се справим с проблемите около спирането на първите четири реактора на АЕЦ Козлодуй. Никой не може да даде днес пълна гаранция, че ще се изпълни предвиденият в проектозакона за енергетиката и енергийните ресурси ред за набиране на средства в специализирания фонд Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация. Спирането на 1-ви и 2-ри блок от централата, предвидено за 2004-2005 г., по предварителни изчисления ще струва по около 100 млн. щ. долара на реактор. Вероятно по-скъпо ще ни излезе раздялата към 2010 г. с 3-и и 4-и блокове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във