Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАШНО ЛИ Е ДА СЕ НАМАЛЯТ ДАНЪЦИТЕ

Проф. Георги Петров


Всички са съгласни, че сега е наложително да се намалят данъчните ставки, за да се даде тласък на производството и потреблението и България да излезе от кризата. Решаването на въпроса обаче се затруднява от опасенията, че ще се понижат приходите на бюджета и ще бъде застрашена постигнатата при Валутния борд финансова стабилност. Основателни ли са тези опасения?


Снижаването на данъчните ставки


има не само негативен, но и позитивен ефект за бюджета. Негативният ефект е очевиден и безспорен. Той лесно се изчислява във вид на разлика между сумата на бюджетните приходи от даден данък при досегашните и при новите, по-ниски ставки.


Позитивният ефект не е нито достатъчно ясен, нито сигурен. Много трудно е да се определи неговата величина и времето на появяването му. Той може да бъде открит в няколко направления:


Първо, в по-големите източници и стимули за инвестиции във фирмите при понижените данъчни ставки, в резултат на което те извършват технологично и продуктово преустройство, намаляват разходите си, подобряват качеството, разширяват производството и продажбите на конкурентни стоки и услуги. В резултат се увеличава базата за облагане.


Второ: увеличават се стимулите към повече (и по-производителен) труд, съответно нарастват доходите и потреблението на населението, както и спестяванията.


Трето: ограничава се икономиката в сянка и се разширява базата за облагане поради интереса на стопанските агенти да легализират дейността си и да плащат по-ниските данъци, вместо да поемат риска от санкции и загуби при укриването им.


Четвърто: качественото се подобрява работата на данъчната и митническата администрация в резултат на отслабения натиск върху нея, при по-ниските данъчни ставки се ограничават възможностите тя да се корумпира.


Пето, в разширяване на базата за облагане чрез премахване на повечето от преференциите, което е възможно единствено при намалените данъчни размери.


Всички тези позитивни ефекти се изразяват в определено нарастване на масата на бюджетните приходи от отделните данъци. То се поддава на приблизително изчисляване.


Негативният и позитивният ефекти


от снижаването на данъчните ставки се проявяват в различно време и с различна сила. Негативният ефект от намалението на ставката на ДДС започва да се проявява незабавно. Той се мултиплицира първоначално от това, че приспадането или връщането на ДДС за вече доставените материали се извършва по старата, по-висока ставка.


Позитивният ефект от по-ниската ставка на ДДС се проявява постепенно в увеличаващото се търсене, потребление и производство на обложените стоки и услуги, легализиране на дейността и по-пълното и точно отчитане на продажбите и сумата на данъка. При това процентът на снижение на цените като правило ще е по-нисък, отколкото процентът на намаление на ставката на ДДС. Не целият допълнителен доход на населението от намалените цени на стоките и услугите ще се използва за увеличаване на търсенето и потреблението на обложените с ДДС стоки и услуги. По експертни оценки загубата на бюджетните приходи след изтичане на първите шест месеца от намалението на ставката на ДДС ще бъде компенсирана до 60-80% в резултат от действието на всички позитивни фактори.


Позитивният ефект от намалените размери на корпоративния подоходен данък ще се проявява постепенно с нарастваща интензивност през цялата първа година, а за резултатите от допълнителните инвестиции - и през по-дълъг период. Ако се запазят авансовите вноски, според миналогодишния данък, бюджетът ще получи през първата година допълнителни приходи от позитивния ефект на намалените ставки, без да понесе през този период загуби. Ако обаче авансовите вноски се извършват по отчетената печалба за всеки месец, загубата за бюджета през първата година може да бъде компенсирана от положителните ефекти до 70-80%, а през втората година - напълно.


Позитивните и негативните ефекти от намалените ставки и прогресия на данъка върху доходите на физическите лица ще се отразят на бюджетните приходи още през първите месеци при облагането на заплатите и други текущи доходи. Но за доходите от стопанска дейност, наеми, ренти и др. загубите за бюджета от по-ниските ставки ще настъпят през следващата година, доколкото липсват авансови вноски. А позитивните ефекти ще се проявяват с нарастваща сила още през текущата година, а частично и през следващата. Може да се предположи, че като цяло загубите и допълнителните приходи от снижаването на данъка върху доходите на физическите лица ще се уравновесят още през първата година.


Направените тук оценки за ефектите от намалението на данъчните ставки могат да бъдат верни само при условие, че това намаление е обосновано (близко до оптималното).


Намалението на митническите тарифи е договорено по години с ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА и др. То зависи също от поетите задължения към Световната търговска организация (СТО). Според тези договори средноаритметичните размери на митата ще се намалят от началото на 1999 г. с 20% и това изцяло и незабавно ще се отрази върху приходите в бюджета. Частична компенсация на загубите за бюджета от намаляване на митата ще се получи от допълнителното увеличение на вноса и по-голямата маса на постъпленията от мита, акцизи и ДДС. Косвено положителен ефект за бюджета ще възникне и от увеличения износ и печалби от него след въвеждането на реципрочното (и по-значително) снижение на митническите тарифи за българските стоки, внасяни в ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА и др. Компенсацията през първата година вероятно няма да е пълна.


С колко да се намалят данъчните ставки от началото на 1999 година?


По-точен отговор на този въпрос може да се получи в резултат на изчисления за необходимите разходи на държавния бюджет и приходите от всеки данък с отчитане на позитивните и негативните влияния на променените данъчни ставки. Очевидно трябва да се върви по пътя на итерациите, като се прилагат последователно различни варианти. Следва обаче да се отчете, че когато намалението слиза под някакъв критичен минимум (например до 10 или 5 на сто) позитивният ефект може да не се прояви в очакваните размери. Причината е в твърде силната данъчна рестрикция, възникнала след хиперинфлацията. Тя се проявява сега като чрез бюджета се изтеглят и замразяват няколко стотин милиарда лева. Високото облагане на фирмите ограничава възможностите им да погасяват и следователно - да ползват банкови кредити. Именно затова първоначалният тласък върху икономическите процеси чрез снижаване на данъчните ставки трябва да е твърде силен, за да повлияе за съживяване на производството.


Другото обстоятелство, което би следвало да се отчете, е, че единствено през 1999 г. България може да разчита на извънредни приходи - между 1 и 2 млрд. долара - от продажбата на най-големите фирми и банки. Тези средства могат да се разглеждат като застрахователен резерв, в случай че разчетените данъчни приходи при намалените ставки не постъпят изцяло.


Основните варианти при изчисляване на влиянието на позитивните и негативните ефекти от снижаването на данъчните ставки върху приходите на бюджета през 1999 г. биха могли да бъдат:


За ДДС при I вариант ставката се намалява от 22 на 18%, или с 18.2 на сто, а при II вариант - от 22 на 20%, или с 9.1 процента.


За корпоративния подоходен данък - при I вариант основната ставка се намалява от 30 на 26% и на данъка за общините от 10 на 9%, или общо от 37 на 32.7 процента. Снижението е с 11.6 процента. Данъкът за облагаемата годишна печалба до 50 млн. лв. се запазва на сегашното му равнище от 20 процента.


При II вариант основната ставка се намалява на 28%, а данъкът за общините остава на досегашното му равнище - 10 процента. Общата ставка по този вариант е 35 процента. Намалението е 5.4 на сто.


При намалените ставки противоречивият данъчен кредит за инвестициите може да бъде по-малък или с ограничени сфери на приложение.


Наложително е обаче да се снижи ставката на данъка върху застрахователните премии от 7 на поне 5 процента.


С осъществяването на реформите в социалната сфера ще стане възможно да се намали голямата тежест на отчисленията за социалните фондове, достигаща сега от 45 до 65% към изплатените заплати.


Ставките на данъка върху доходите на физическите лица през 1999 г. могат да бъдат:


I вариант II вариант


За месечен доход до 80 000 лв. необлагаем необлагаем


За месечен доход от 80 000 до 400 000 лв. 24% 25%


За месечен доход от 400 000 до 1 200 000 лв. 30% 31%


За месечен доход над 1 200 000 лв. 35% 36%


Намалението на средната ставка на данъка към общия фонд на заплатите (при тяхната структура и равнище от юли 1998 г., с отчитане на 10% нарастване през 1999 г.) е по I вариант - 9.2 на сто, а по II вариант - 3.7 на сто, в сравнение с досегашното равнище от 26.6 на сто.


Следва да се има предвид, че повишението на необлагаемия минимум до 80 000 лв. месечен и 960 000 лв. годишен облагаем доход е оправдано, защото загубата за бюджета е малка, а икономическият, фискален и социален ефект е съществен.


Общият позитивен и негативен ефект от промените на данъчните ставки върху масата на очакваните постъпления в бюджета от всеки данък може да бъде изчислен само от специалистите на Министерството на финансите, които разполагат с необходимата информация. В резултат на тези изчисления по различните варианти ще се стигне до решения, които се приближават до оптималните при сегашните условия и осигуряват балансираност на бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във