Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАШНАТА ЦЕНА НА ЕДНА ИЛЮЗИЯ

До 11 септември светът си въобразяваше, че се е простил безвъзвратно с двадесетия век. Чрез отмереното време на часовника и дори по-рано - с края на Студената война и империята на злото. Сега, на единайсетия ден на септември 2001-ва година, по най-жестокия начин на тоя самоуверен свят му бе показано, че и във формалното начало на ХХI век все още плаща лихвите от стари времена. Цената на по-сигурната планета продължава да е неизвестна и е наивно да се измерва само в долари или евро. В деня, в който удари часът на терориста, цивилизацията безпомощно се вгледа в себе си чрез бруталното убийство и разрушение, за да установи за пореден път, че е пълна с абсурди. И през дима на експлозиите с просълзени очи да се опита да види новата империя на злото - тероризма.Модерният свят бе улучен тежко в сърцето не от балистични ракети. Те щяха да бъдат засечени и може би унищожени. Болни, промити, извратени мозъци варварски погубиха десетки хиляди хора чрез... пътнически самолети. Най-мръсната война, войната без правила, без думи и дори без причини, удари не само Америка. Удари всичко и всички. Кошмарът от Ню Йорк смачка илюзиите за местните актьори в далечния локален конфликт, срина сляпото доверие в съвършените системи за сигурност и преобърна старите представи за стратегически баланс. В пламъците на Световния търговски център би трябвало да се е изпарила и глупавата идея, че изкривената логика на терориста не се съобразява с факта, че в Манхатън и в Африка например, имат различни разбирания за това що е тероризъм. Всички - от Вашингтон и Ню Йорк през Москва, Берлин, Лондон, Париж, Брюксел и Пекин, вече знаят, че апокалипсисът от 11 септември ги прави зависими от един враг без правила и променя класическите разбирания за войната и мира и за отношенията в центъра на световната политика. Протаранените символи на икономическата и военната мощ, рухналите небостъргачи на Световния търговски център в Ню Йорк и опожарената сграда на Пентагона във Вашингтон вкараха на първо място в дневния ред на човечеството призрака на международния тероризъм и извадиха на показ студеното задкулисие на международната политика. Там сред пожарищата, сред страшното тържество на смъртта се срутиха пропагандните клишета на тази политика: абсолютна сигурност няма, тероризмът може да докара огромна беда не само на малка и бедна Македония, но и на богатите и големи Съединени щати, които само през 1999 г. похарчиха 11 млрд. долара за антитерористични мерки. Още преди години в едно изследване, поръчано от Пентагона след първата терористична атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 26 февруари 1993 г., група влиятелни експерти предрекоха, че най-опасните терористи ще бъдат не идеологически мотивираните, а тези, чийто мотив е религиозната и етническата омраза. Те няма да имат за цел да се сдобият с политически контрол, а ще искат единствено и само тоталното разбиване на врага. ПоследицитеНа Джордж Буш-младши се случи да бъде президент на САЩ точно когато американската нация трябва да преживее най-тежките си мигове. Атаката срещу символите на Америка няма как да не повлияе и върху самото президентство на Буш, и върху световната политика като цяло. Сравненията с Пърл Харбър от 8 декември 1941 г., когато японските самолети-камикадзе разбиват военния флот на САЩ, убиват 2348 американци и въвличат страната във Втората световна война, са уместни само дотолкова, доколкото американската история не познава друг прецедент. Това, което се случи, може да се сравнява с Пърл Харбър и ние трябва да дадем същия отговор. Трябва да бъде унищожена системата, отговорна за станалото, каза Хенри Кисинджър. Сега САЩ отново са въвлечени във войнаа 11 септември стана своеобразният Пърл Харбър за Джордж Буш. САЩ ще отговорят така, както в случай на война... Американският народ ясно разбира, че това е война... Това ще бъде дългосрочен конфликт, каза държавният секретар Колин Пауъл. Ситуацията за Америка е особена, дори парадоксална. Приликите с драматичната история от декември 1941 г. са очевидни, но и разликите са съществени. Тогавашния президент Франклин Д. Рузвелт просто е имал пред себе си ясно дефиниран противник, което предполага и ясен ответен курс, а нападението е било далеч извън границите на САЩ. Между впрочем за първи път от обявяването на независимостта си Съединените щати са така мащабно атакувани на своя територия. Освен това, както отбелязаха коментаторите, онова, което прави момента уникален, е сложната комбинация от размера на разрушенията, коварната природа на международния тероризъм и изискванията към модерното президентство. Политическите наблюдатели имат достатъчно основания да искат Буш да преосмисли политиката си. Според в. Вашингтон пост например опасността, която ни сполетя, е друга. Не е тази, за която до този момент говореше правителството. Нормално е да се очаква, че дебатът за противоракетния щит ще се изостриАбсурден, но действителен е фактът, че от Космоса може да се засече всяко движение, даже построяването на палатка в пустинята. А отклоняване на огромен самолет в небето над Ню Йорк се оказа в състояние да изненада цялата система за сигурност. Астронавтите от Международната космическа станция, които в момента на експлозията са летели над щата Мейн, са успели само да докладват за това, което са видели - тъмни облаци прах и дим. Още сега е ясно, че един всеобхватен национален противоракетен щит, който Буш иска да изгради на всяка цена, не може да осигури надеждна и пълна защита. Двата небостъргача бяха сринати по ужасен, алогичен и банално конвенционален начин. Отделен въпрос е, че това може да хрумне само на болен мозък. Апокалипсисът от Ню Йорк няма как да не промени политиката на Буш, при това радикално.В особено трудни моменти политическата класа на Съединените щати е доказала, че може да консолидира нацията. Доказали са го и обикновените американци, които обикновено са солидарни с президента си. Така беше и с Джордж Буш-старши по време на войната в Залива. Сега всички стоим зад президента е ключовото изречение, което произнасят и от Републиканската партия на Буш, и от Демократическата партия. Даже председателят на Комисията по външна политика в Сената Джоъзеф Бидън, който не се отнася добре към проекта на Буш за противоракетна отбрана, отклонява всякакви въпроси по темата и студено казва, че сега не е моментът за такива дебати. Във всеки случай програмата за противоракетна отбрана едва ли ще остане голямото препятствие в отношенията между Буш и Конгреса, както бе досега. Бившият президент Бил Клинтън също е категоричен. Трябва да се сме силни, да се сплотим зад президента, казва той. На практика актуалните до вчера политически спорове във Вашингтон вече изглеждат безсмислени. Ще има нова политика, казва един от най-популярните авторитети на САЩ, известният политолог Грахам Алисън. Ще има и президент, който трябва да покаже нова физиономия. Месецът след началото на войната срещу Америка ще е решаваща за лидерския облик на Джордж Буш. Много по-осезаеми ще бъдат обаче последиците за външната политика. Поради една проста причина. Съединените щати вече не са сигурни в защитата на океана, който я превръщаше в нация без съседи. Съединените щати са в центъра на световната политика и на глобалната икономика. Тези последици ще бъдат в много посоки. От отношенията с Русия и партньорите в НАТО, през Европейския съюз, Китай, Индия и Пакистан. Всички те заедно със САЩ ще трябва да сверят ориентирите си (най-малко списъците с терористите), както и да претеглят военностратегическите баланси. Близкоизточната тема отново ще стане за Америка приоритет от особена важност. Едва ли държавите вече толкова ревниво ще пазят националните си тайни, когато става дума за борба с тероризма и война на цивилизациите. Всички са заинтересовани да положат повече усилия в тази посока, въпреки че ще бъде много трудно. До този момент тероризмът се дефинира като понятие по различен начин и заради различни икономически интереси. Въпросът Кой е терорист? ще възбуди много сериозен дебат, включително и за фундамента, на който се опира демократичното общество - свободата, човешките права и тяхната защита. В случая историята показа по зловещ начин колко е хитра. Точно най-опасният терорист Осама бин Ладен, тайно финансиран от ЦРУ и подкрепян някога от САЩ във афганистанската война срещу СССР, се превърна във враг номер едно, способен да погуби хиляди невинни американци.Асиметричната война, както наричат войната с терористите, може да създаде по-голяма симетрия в отношенията на САЩ със съюзниците в НАТО и Европа, както и с Русия. С голяма вероятност може да се предположи, че всички те ще се опитат да реорганизират вътрешните си системи за сигурност Първите реакции и действия на Европа и Русия показват категорична солидарност. НАТО е готов да действа по принципа всички за един, макар че това няма да бъде лесен процес. Норвегия например не иска да й се вменява, че е във война. Германия, ако се има предвид изказване на германския военен министър Рудолф Шарпинг, също не смята, че е в състояние на война. Позоваването на клаузата за колективна отбрана на страните членки на НАТО, според Шарпинг, не означава автоматична подкрепа за евентуални американски удари. Британското правителство подкрепя САЩ, но тази подкрепа не е непопълнен чек, както се изрази в Лондон премиерът Тони Блеър след извънредно заседание на кабинета. Американското правителство само трябва да избере подходящата реакция срещу виновниците, уточни той.Русия и Китай са особени теми за размисъл след атаката срещу САЩ. От една страна, двустранните отношения е възможно да станат по-хармонични след резките действия на новата американска администрация по отношение на противоакетната отбрана и след шпионските скандали. Заявка за взаимодействие дадоха и от Москва, и от Пекин, но те със сигурност ще припомнят във всеки удобен момент проблемите, които имат с Чечения или Тайван. Русия даже подписа обща декларация с НАТО, в която се изразява решимост да се накажат терористите. Китай изглежда по-сдържан, макар че президентът Цзян Цзъмин даде заявка пред Джордж Буш за участие в международната война срещу тероризма. Условието е очаквано - сътрудничеството в борбата срещу тероризма да намира решенията си в Съвета за сигурност на ООН. На 11 септември, в часа на големия, терор ХХ век започна да свършва. Преди месеци на една пресконференция с германския си колега Йошка Фишер държавният секретар на САЩ Колин Пауъл каза на журналистите: Изненадващо нали? Светът се е променил!. Тогава това изречение изглеждаше като шеговито подмятане. Сега то истински отразява действителността. Светът се е променил, защото не само САЩ, но и целият свят ще трябва да забравят старата система за сигурност и да намерят нова. Двадесет и първият век все пак трябва да започне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във