Банкеръ Weekly

Общество и политика

СТРАННО БЪРБОРЕНЕ НАЛЕГНА СОЦИАЛИСТИТЕ

Вече от доста време на Позитано 20 като мантра си повтарят: БСП стои стабилно в политическото пространство. Толкова стабилно, че дори и нищо да не прави вън от обичайното, победата й на предстоящите парламентарни избори е в кърпа вързана. Необходимо е само да популизира офертата си с думи прости и да даде гаранции, че тя е реална и ще бъде реализирана в бъдещото управление. Честно казано, функционерите сякаш имат основание - нещата изглеждат така. Може би с добавката, че в тази пропагандна схема акцентите се поставят според каноните на класическата левица. А те са, че властта се иска за политика, която се обслужва от подходящи за провеждането й личности. И в този смисъл на личностите, колкото и прекрасни да са те, се отрежда подчинена роля. Е, нестигаща до саркастичното определение на Жан-Пол Сартър, че левицата по дефиниция разтваря личността като сярна киселина, но все пак роля, отреждаща на личността правото да свети с отразена светлина.Такава позиция дава на БСП правото на собствен, при това запазен периметър, с достатъчно добре обозначени граници и склонност да се разширява. И тук следва изненадата. БСП, навярно от прекален комфорт, придаващ самочувствие, но и докарващ умствена леност, започна много да мърда. Да проявява синдрома на загадъчната активност, определен за по-други случаи от политолога Хелмут Шелски като ситуация, в която всяко решение, дори погрешното, е по-добро от бездействието.И се започна едно ходене, направо тичане през минните полета, заложени от опонентите. Един пресен пример - от 9 септември. Десницата е раздробена и за да бъде изведена от безумното си състояние, по думите на един от лидерите й - г-н Филип Димитров, й трябваше да намери онази емоционална спойка, която предоставя образа на врага. Врагът, естествено, е БСП. Но ликът й отдавна не е толкова плашещ. И изведнъж - неочакван подарък. От какъв зор БСП сама извади скелета от гардероба? Хайде пак обратно в миналото, да го преосмислим. Само че самото преосмисляне се оказа твърде сложна работа. С много аргументи и етапи, от които десните си взеха това, което им бе необходимо. А на БСП й се наложи да се обяснява и доказва, мъчейки се да опровергае великия оратор Цицерон, че който доказва много, не доказва нищо. Ама БСП, казват, по този начин си стабилизирала твърдия електорат. Че той този електорат си е стабилен. И на всичко отгоре - вдъхновен от предстоящата победа. Вярно е, че и сините разцветки не получиха някакъв особен бонус, но както се казва в една поговорка: На харизан кон не се гледат петалите. Ако някой все пак извади позитиви, то това бе гражданинът Симеон Сакскобургготски, който толкова уютно се намести в другото си амплоа - на цар. Простете, помнете и така нататък. Както сочи челният испански опит, за който бяхме позабравили. Или да помислим върху нещо друго. Колко приказки се изрекоха от лидери на БСП за възможни коалиции в бъдещото управление, с което съвсем ошашавиха средностатистическите електорални единици. БСП щяла да управлява с тези, които сега управляват, ама не с всички, а с част от тях... Дрън, дрън... Ами в учебниците пише, че политическите решения, т.е. заявените цели, трябва да се разработват в съответните органи, без да им се придава гласност, докато изкристализират в предложения или алтернативи. А когато предстоят избори, се акцентира върху алтернативите. Ясно казано. Като минат изборите - БСП да прави коалиции. Ако ще и с Костов. Само че тогава публицистиката е различна. Всяко нещо - с времето си. Колкото до преждевременните откровения, то не се ли натрапва констатацията, направена от цитирания вече Хелмут Шелски, че политиците с безсъдържателните си изявления правят по-скоро собствената си пропаганда и реклама и с нищо не помагат на отделния човек сам да преценява. Както и че това е онази форма на публицистично публичен деспотизъм, чрез която политиците губят способността си да владеят политическото. В разглеждания аспект - резултатите от изборите, които се пресмятат по методиката да преброим нероденото население.И на края нещо за основния водораздел между левите и десните - ролята на личността. Боже, колко приказки се изприказваха за това, кого ще номинира БСП за министър-председател. Другите говорят - БСП мълчи. Или пак със сложни построения обяснява колко сложен е проблемът. В този случай ще поемем отговорност, в онзи случай ще се договорим. И така нататък. Та до този понеделник, в който лидерът Станишев тръгна по обратен път и чрез метода на изключването заяви, че няма да е днешният министър-председател, няма да е и Милен Велчев. Това няма очевидно ще се повтаря след поредната, лансирана от медиите, кандидатура до достигането на правилното решение. Остава да се поиграе и на топло и студено. А в действителност нещата са далеч по-прости. Нека видим политиката в завършен вид - след това ще стане и известно името. И така нататък. Примерите много. Само че не става ясно откъде се появи у БСП пиетет към импровизацията. Може би обяснението е многопластово. А може би нещата са далеч по-прости. И те се свеждат до прозрението на Карл Попър, че възможностите за фалшифициране на една хипотеза, а не за нейното проверяване, я правят доказуема и емпирична. И тука трябва да се отдаде дължимото на нашата десница. И същевременно да се открои съмнението, че тези в БСП, които правят пропаганда и формулират изреченията на началството, сами ще трябва още да наваксват. В противен случай, току-виж на БСП й измъкнали изпод носа победата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във